Антонио Табуки
| Антонио Табуки Antonio Tabucchi | |
| италиански писател | |
 | |
| Роден |
24 септември 1943 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Италия |
| Учил в | Парижки университет Пизански университет |
| Литература | |
| Период | 1975 – 2012 |
| Известни творби | „Твърди Перейра“ (1994) |
| Семейство | |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | |
| Антонио Табуки в Общомедия | |
Антонио Табуки (на италиански: Antonio Tabucchi) е съвременен италиански писател.
Преподава португалистика в Сиена, Италия. В родината си е прочут като популяризатор и отличен познавач на творчеството на Фернанду Песоа.
Произведенията му са награждавани и превеждани в цял свят. На български са преведени романите му „Твърди Перейра“ и „Изгубената глава на Дамашсену Монтейру“.
Творби[редактиране | редактиране на кода]
- Piazza d'Italia (1975)
- Il piccolo naviglio (1978)
- Il gioco del rovescio e altri racconti (1981)
- Donna di Porto Pim (1983)
- Notturno indiano (1984)
- Piccoli equivoci senza importanza (1985)
- Il filo dell'orizzonte (1986)
- I volatili del Beato Angelico (1987)
- Pessoana mínima (1987), на португалски
- I dialoghi mancati (1988)
- Un baule pieno di gente. Scritti su Fernando Pessoa (1990)
- L'angelo nero (1991)
- Sogni di sogni (1992)
- Requiem (1992)
- Gli ultimi tre giorni di Fernando Pessoa (1994)
- Sostiene Pereira (1994)
Твърди Перейра, изд. „Колибри“ (2007), ISBN 978-954-529-489-1 - Conversazione con Antonio Tabucchi: Dove va il romanzo (1995)
- La testa perduta di Damasceno Monteiro (1997)
Изгубената глава на Дамашсену Монтейру, изд. „Алтера“ (2013), ISBN 978-954-9757-94-1 - La gastrite de Platon (1997)
- Marconi, se ben mi ricordo (1997)
- L'Automobile, la Nostalgie et l'Infini (1998), на френски
- La gastrite di Platone (1998])
- Gli Zingari e il Rinascimento (1999)
- Si sta facendo sempre più tardi (2001)
- Autobiografie altrui. Poetiche a posteriori (2003)
- Tristano muore (2004)
- Brescia piazza della Loggia 28 maggio 1974-2004 (2004), с Джани д'Елия и Джилберто Дзорио
- Racconti (2005)
- L'oca al passo (2006)
- Il tempo invecchia in fretta (2009)
- Viaggi e altri viaggi (2010)
- Racconti con figure (2011)
- Di tutto resta un poco. Letteratura e cinema (2013)
- Per Isabel. Un mandala (2013)
- L'automobile, la nostalgia e l'infinito (2015)
- La vita imperfetta (2017), с Марко Алони
- Che ore sono da voi? (2020), избрани разкази
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((it)) Tabucchi, Antonio, в: Lessico del XXI Secolo (2013)
- ((it)) Roberto Deidier, Tabucchi, Antonio. В: in Enciclopedia Italiana, VI Appendice (2000)
- ((en)) Melinda C. Shepherd, Биография на Антонио Табуки в Encyclopædia Britannica
- ((it)) Табуки на сайта на издателите му, Фелтринели: заглавия, статии, подкаст Архив на оригинала от 2007-04-06 в Wayback Machine.
- „Антонио Табуки: „Литературата е свободно пространство“, интервю на Фабио Гамбаро, „Литературен вестник“, год. 12, бр. 14, 10 април 2002
- Първите глави от „Твърди Перейра“ в „Грозни пеликани“
- Произведения на Антонио Табуки в „Литературен клуб“
|
