Ароматна матиола
Ароматна матиола | ||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||
Критично застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
W.T.Aiton, 1812 | ||||||||||||||||||||||
Ароматна матиола в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Ароматна матиола (Matthiola odoratissima) е многогодишно тревисто растение или полухраст от семейство Кръстоцветни. Видът е критично застрашен в България. Включен е в Червената книга на България и Закона за биологичното разнообразие.[2]
Стъблата на ароматната матиола са с височина 15 – 50 cm, разклонени, сиво-бяло наплъстени. Листата са с дължина между 2 и 8 cm, продълговати, лировидно или пересто-изрязани, от двете страни гъсто сиво-бяло наплъстени. Съцветията са с дължина 10 – 18 cm, с 20 – 30 цвята. Цветовете са с 4 гъстовлакнести чашелистчета и 4 жълтеникави, жълтениково-червени или жълто-кафяви венчелистчета. Плодът му представлява сплесната шушулка, с дължина 8 – 15 cm. Цъфти през април-май и плодоноси през август-септември. То е насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.[2]
Ароматната матиола е разпространена в Югоизточна Европа – България и Украйна, Кавказ и Иран. В България се среща между Балчик и местността Зеленка при нос Калиакра, до около 50 m н.в.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Червена книга на Република България. Ароматна матиола. Посетен на 9 ноември 2022
- ↑ а б в Петрова, Антоанета. Ароматна матиола // Червена книга на България. Посетен на 2 април 2021 г.
|