Атанас Делев
| Атанас Делев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1883 г.
|
|---|---|
| Починал | 1943 г.
|
| Учил в | Битолска българска класическа гимназия |
Атанас (Тасе) Делев или Дельов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Атанас Делев е роден в битолското село Смилево, тогава в Османската империя. Завършва пети клас на българската класическа гимназия в Битоля през 1900 година. След това е назначен за учител в демирхисарското село Слепче, където като член на ВМОРО участва и в Илинденско-Преображенското въстание. След потушаването на въстанието е назначен за учител в Бабино, където е секретар на местния комитет на ВМОРО от 1904 година. През 1906 година от турските власти е заловен куриерът Толе Стойков Трайков от Слоещица, пренасящ кореспонденция между Атанас Делев и местния войвода Ташко Арсов. За да не бъде заловен Атанас Делев минава в нелегалност и става секретар в четата на Арсов. Ранен е крака при едно сражение с аскер на 14 август и е изпратен на лечение в Простране при Блажо Майсторот от Слатино. Раната обаче е сериозна и е принуден да се лекува в Битоля, където влиза без да бъде заподозрян предрешен като селянин, но няколко дни по-късно е предаден и арестуван от турските власти. Осъден е на 10 години затвор и му е направена операция във военна болница, а след Младотурската революция от юли 1908 година е амнистиран.
Заминава за София, където му е направена нова операция и му е ампутиран крака. По време на българското управление във Вардарска Македония по време на Първата световна война е чиновник в Битоля. Жени се и живее бедно.[1]
В 1926 година е назначен за главен разузнавач за района на Смилево в Разузнавателната организация на ВМРО.[2].
Дочаква повторното освобождение на Вардарска Македония през 1941 година.[1]
Умира през 1943 година в София.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Арсовъ, Т. Единъ преданъ револ. дѣецъ // Илюстрация Илиндень XV (7 (147). София, Издание на Илинденската Организация, септемврий 1943. с. 11.
- ↑ Попхристов, Георги. Революционната борба в Битолския окръг. Посетен на 16 декември 2013 г.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 122.
