Беседа:Спиро Гулабчев

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Димитър Гулабчев[редактиране на кода]

Очевидно е роднина на Димитър Гулабчев, най-вероятно брат, но може и братовчед, ако някой има източник...--Мико Ставрев 17:42, 24 март 2007 (UTC)[отговор]

Според Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.24 баща на Спиро Гулапчев е Илия, главен учител в Лерин през 1912 г. Най-вероятно само второто твърдение е вярно. --Подпоручикъ 08:00, 3 май 2011 (UTC)[отговор]
Този Илия е некъв събирач на песни и прочие - може да се напише нещо. --Мико (беседа) 20:08, 11 юни 2013 (UTC)[отговор]

А и го срещнах на едно място като Спиридон. Напълно е възможно това да му е кръщелното име. ?--Мико Ставрев 09:44, 25 март 2007 (UTC)[отговор]

Димитър ГулаПчев[редактиране на кода]

Защо срещам фамилията му написана в една книга с П (ГулаПчев) ?!? --PtBg 10:31, 15 август 2010 (UTC)[отговор]

На много места се среща с п. --Подпоручикъ 08:00, 3 май 2011 (UTC)[отговор]

Рождена година[редактиране на кода]

Боршуков пише 52. 52 е и в бележката отзад към спомените на Бозвелиев. --Мико (беседа) 19:04, 21 април 2013 (UTC)[отговор]

И в Македония. Сборник от документи и материали пише роден в 1852, но в цитирания там протокол на Гулабчев той сам пише, че е на 30 години в 1886 година.--Алиса Селезньова (беседа) 12:34, 30 май 2013 (UTC)[отговор]

Правописните му мисли[редактиране на кода]

Критика на Вазов [1] - вероятно лесно може да се намери в събрани съчинения. [2]--Мико (беседа) 17:04, 30 май 2013 (UTC)[отговор]

Книжарницата на Спиро Гулапчев, в отличие от другите, разпространяваше социалистическа литература и бе най-често посещавана от нас, кръжочниците. Тя се намираше на днешната улица „Димитър Благоев", на мястото на сегашния магазин за музикални инструменти. В тая ниска, тъмна, прашна, разхвърляна и мръсна книжарница живееше и нейният притежател — прочутият родоначалник на оригиналното политическо течение, известно под името сиромахомилство. Програмата на това основано през 1888 г. течение беше проста и ясна: милост, състрадание, защита и борба за сиромашията; война против лукса, естетиката, модата и особено против женската мода — причина на разврата; против висшето образование, за което не трябвало да се правят разходи, когато народът тъне в сиромашия и невежество; да се живее тъй, както сиромашта живее - това е основно задължение на всеки сиромахомилец.

Групите на сиромахомилите са тайни, и се образуват само с личното съгласие на Гулапчев. Членовете им се приемат тайно и пак със съгласието на Гулапчев. Дейността им се изразява в проповед против съвременния строй, за ново общество и в издаване на народополезни книжки с упътвания и сведения по земеделското стопанство и с проповеди за безкористие, нравственост, себеотрицание.

Познавах лично Спиро Гулапчев, който, следвал в Киев, бе повлиян не само от руското народничество, но и от международния анархизъм. Тъй ходеше много бедно облечен, без яка, без вратовръзка, с панталони и обуща, покрити с кръпки. На неговата висока, тънка, костелива фигура, дрехите висяха като върху скелет.

Присъствувал съм на сказките, които Гулапчев много често държеше, и в които той, родом от Лерин, се застъпваше за освобождението на Македония. Неговите горящи очи и топло красноречие, понесено от меките тонове на теноровия му глас, завладяваше слушателите повече с искреността си, отколкото с аргументите, които за нас, минали първоначалната школа на марксизма, бяха наивни.[1]

Вазов за правописа[редактиране на кода]

Книгата, която носи горното заглавие е написана и издадена с цел да запознае цитающата публика с новото правописание, което авторът ѝ иска да приспособи на българский язик. Тя е придружена с едно предисловие, в което г. Гулабчев обяснява началата, на които е основано неговото правописание. Авторът ще ни извини, че няма да говорим за съдържанието на труда му, който впрочем не блести по своето литературно достойнство. Не вярваме сам той да дава голямо значение на книгата си като литературно произведение. Той иска да прокара през нея своята теория за българското правописание. Тая теория е обяснена в предговорът. Г. Гулабчев пита как би постъпил онзи, който би се наел да състави сега азбука и писменост за българский народ, ако да нямаше никаква славянска азбука и писменост? Работата на този човек би състояла не в измислюванието на белезите-букви, а във вѣрното схватване на всичкитѣ гласежи (звукове) у ѣзика на (този) народ, и във верното узнаванѣ, кой гласѣж на каде и каде се чува и се употребява според органическата свойштина на ѣзика. Както може да види всеки г. Гулабчев иска такъво също коренно преобразование в българското правописание, каквото Вук Караджич е успял да направи в сръбското. Но ако Вук Караджич е сполучил, мъчно можем да повярваме, че ще сполучи и г. Гулабчев. Той е подпаднал под същата погрешка, под която подпадат ония, които искат да натрапат на новобългарский язик правилат ана старобългарското правописание. Крайностите се допират. Ония, които искат[2] да се държат за етимологията не зимат във внимание измененията, които е претърпял язикът. Г. Гулабчев право казва, че язикът, у който и да било народ, е като жив организъм, който с минуването на времето менява се както откъм лексикологията, така и откъм граматическите си форми и гласежите си дори. Това не искат да признаят защитниците на етимологическото правописание, което не отговаря на потребностите на язика в днешното му състояние, или както казва г. Гулабчев не е направено според органическата свойщина на язика. Но правописанието, което е той съставил и ни проповядва да приемем, направено ли е според органическата свойщина на язика? Г. Гулабчев е зле приложил началата, които е приел за основа на своето правописание, и за да не бъдем голословни, ще покажем на факта, че той е изхвърлил ъ и ь в краят на думите. Радикали на българското правописание не се явяват за първи път. Мнозина са се опитвали да изхвърлят тия букви, както прави сега това г. Гулабчев, но бързо са се разкайвали и са ги приемали изново. Л. Каравелов, който ги не употреблява никъде в средата на думите и ги заменява с ѫ, ги е запазил за отбележвание на меките и твърдите окончания, защото тия окончания съществуват, и който пише на български, бил той прост смъртен или филолог, е длъжен да ги вземе във внимание, освен ако му е мило да мине за ексентрик или да огруби нарочно язика. Не по-сполучлива са и някои други нововъведения, които Гулабчев се старае да въведе в правописанието и които направени уж за да стане правописанието съобразно с потребностите на язика, пренебрегват досущ напротив тия потребности. Г. Гулабчев не иска само да поправи правописанието, той иска да поправи и язика. И тука обаче направеното от него е далече да отговаря на желанието му. Той предприема да освободи българский язик от чуждите думи, които са се вмъкнали в него, а ги заменява с турски. Сигнал става ишарет, само - саде, под наем - с кирия, щастлива - късметлия и проч.[3][4]

Мислим е прилична засега? --Мико (беседа) 10:47, 22 май 2015 (UTC)[отговор]

Съгласна съм - да я пусна за обсъждане?--Алиса Селезньова (беседа) 21:51, 5 февруари 2016 (UTC)[отговор]

За раздвижване. [3] --Мико (беседа) 05:05, 19 октомври 2015 (UTC)[отговор]

  1. Казасов, Димо. Видяно и преживяно 1891 - 1944, Издателстно на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1969, стр. 79-80.
  2. Вазов, Иван. Събрани съчинения, том 18. София, Български писател, 1957. с. 495.
  3. Вазов, Иван. Събрани съчинения, том 18. София, Български писател, 1957. с. 496.
  4. Един разказ Дядо Стоян от Сп. Гулабчев, Киев - „Зора“, книга V, юли, стр. 236 - 237.

Мисля, че източникът в бележка 49 е неясен. Пише просто: "Известия, том 11, НБКМ. 1971. с. 306."--Simin (беседа) 17:11, 23 октомври 2015 (UTC)[отговор]

Книги от Скоро-печатницата[редактиране на кода]

Чудя се дали са необходими червените препратки към конкретните заглавия, издавани в печатницата. Очаква ли се да имаме статии за тях на този етап?--Simin (беседа) 11:29, 26 октомври 2015 (UTC)[отговор]

Според мен те си имат значимост и съответно си заслужават препратки - двете български със сигурност, След сто години го има в ен en:Looking_Backward, за The Choice of books и Récits de l'infini не съм много сигурен, понеже не знам с каква тежест са - но най-вероятно също заслужават. --Мико (беседа) 13:38, 26 октомври 2015 (UTC)[отговор]
За това - ясно. За съжаление, нямаме статия и за Юрдан Теодоров. Аз засега не мога да намеря благонадежден източник.--Simin (беседа) 17:50, 26 октомври 2015 (UTC)[отговор]
Що бе - ето даже онлайн. [4] Съвсем прилично. --Мико (беседа) 13:42, 1 ноември 2015 (UTC)[отговор]
Готово за него. Остава да се напише и за изданието.--Simin (беседа) 12:01, 2 ноември 2015 (UTC)[отговор]

Свалих препратките на българските. Не пречи някой ден, ако някой иска, да ги напише.--Алиса Селезньова (беседа) 18:27, 8 март 2016 (UTC)[отговор]

Кандидат за избрана[редактиране на кода]

Смятам, че покрива критериите и затова възобновявам обсъждането на Мико от по-горе за избрана. Мнения?--Алиса Селезньова (беседа) 22:16, 6 февруари 2016 (UTC)[отговор]

+1. Червени са доста препратки. --Мико (беседа) 16:26, 7 февруари 2016 (UTC)[отговор]
Да, ще гледам тия дни да започна да ги посинявам.--Алиса Селезньова (беседа) 16:28, 7 февруари 2016 (UTC)[отговор]
Отчетох се съвсем скромно като посиних по лесния начин известно количество червени препратки в източниците към Известия на Института по история. Оказах се обаче недогледал, щото имало доста сред тях Известия на Института за българска история, за които ще треба тепърва да гледам дали могат да се намерят подходящи източници. Оф топик: тез хора не са си поплювали с количеството исторически институти едно време. За качеството не знам. :) — Luchesar • Б/П 12:44, 15 февруари 2016 (UTC)[отговор]

Сборникът Ново време го има сниман в 7 том на многотомната на 285 страница. Немам скенер и нещо не мога да го преснимам гладко с телефона. --Мико (беседа) 18:35, 7 март 2016 (UTC)[отговор]

Струмски има качена „непозната“ снимка на Гулабчев [5]. Нещо не ми седи да е той (бие на Андон Димитров). Мислите ли, че е той и да я качваме? -- Мико (беседа) 09:17, 16 октомври 2020 (UTC)[отговор]

Мисля, че е той да, Андон Димитров на стари години е с доста по-пълно лице. --Протогер (беседа) 05:37, 21 октомври 2020 (UTC)[отговор]

Един шаблон за Гулабчеви: Константин (1826 - 1908), баща на Спиро (1856 - 1918), Димитър (1860 - 1908) и Илия (1873 - ?). --Протогер (беседа) 09:25, 4 юни 2023 (UTC)[отговор]