Направо към съдържанието

Василий Гудима

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Василий Гудима
Василий Гудима
руски офицер
полковник Василий Гудима
полковник Василий Гудима

Роден
1826 г.
Полтавска губерния Руска империя
Починал
26 август 1877 г. (51 г.)

Националност Русия

Василий Василиевич Гудима (на руски: Василий Васильевич Гудима) е руски офицер, полковник. Участник в потушаването на Унгарската революция (1848 – 1849) и Полското въстание (1863 – 1864). Герой от Кримската война (1853 – 1856) и Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Василий Гудима е роден през 1826 г. в стар дворянски род в Полтавска губерния. Възпитание получава в Дворянския полк и постъпва на служба в артилерията, в която остава до края на живота си (1845). Първоначално е зачислен в 7-а батарея на 3-та артилерийска бригада. Участва във всички войни, водени по това време, като винаги проявява доблест и храброст.

Произведен в първо офицерско звание подпоручик (1849). Участва в потушаването на Унгарското въстание (1848 – 1849). Преведен е в 1-ва батарея на 7-а лека артилерийска бригада (1851). Повишен е във военно звание поручик през 1853 г.

По време на Кримската война 1853 – 1856 г. е в състава на 7-а пехотна дивизия. През 1854 г. е сред първите преминали река Дунав под командването на генерал-лейтенант Александър Ушаков. Отличава се в боевете при Тулча, Исакча и др. Прославя се при отбраната на Севастопол, където се бие почти девет месеца през 1855 г. За отлична служба е повишен последователно във военно звание щабс-капитан през 1856 г. и капитан през 1860 г. Отличава се в битката при Белбек.

Служи във Варшавския военен окръг и участва в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864). Повишен е във военно звание подполковник и е назначен за командир на 1-ва батарея от 30-а артилерийска бригада, където остава до края на живота си. Повишен е във военно звание полковник от 1870 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като командир на 1-ва батарея на 30-а артилерийска бригада от състава на 4-ти армейски корпус. Бие се на 18/30 юли при втора атака на Плевен срещу армията на Осман паша. На 19/31 август турските войски правят опит за пробив на руските позиции на изток в района на селата Пелишат и Згалево. Отбити са от батальоните на 20-и Галицки и 118-и Шуйски пехотен полкове, поддържани от точния картечен огън на 1-ва батарея на полковник Василий Гудима.

При артилерийската подготовка на Третата атака на Плевен, на 26 август 1877 г. батареята на полковник Василий Гудима е разположена на височината източно от село Радишево и води артилерийска престрелка с турски батареи. Разрив на вражески снаряд го поразява в гърдите и корема. Един канонир е с откъснат крак, а друг е тежко ранен в двата крака. Полковник Василий Гудима е убит, а канонирите Кузмин и Войшвило умират от раните.[1] Тленните му останки са погребани при храм-паметник Александър Невски в Минското военно гробище - дореволюционно гробище за загинали руски войни от Беларус.[2]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • орден Света Анна IV степен, за заслуги в потушаване на Унгарското въстание (1849).
  • орден Света Анна III степен с мечове, за заслуги в битката при Дебрецен (1849).
  • орден Свети Станислав II степен (1862).
  • орден Свети Станислав II степен с императорска корона (1865).
  • орден Света Анна II степен с мечове (1868).
  • орден Свети Владимир IV степен с мечове, за 25 годишна офицерска служба (1869).
  • орден Света Анна II степен с императорска корона (1873).

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

  • Паметник на полковник Василий Гудима в село Пелишат с надпис: „Въ памятъ Батарейнаго командира I Батареи 30 артиллерiйск. Бригады. Полковникъ Василiй Васильевичъ Гудима. Убитъ въ дѣлѣ съ турками при городѣ Плевѣвъ 26 Авгус. 1877 г.“
  • Неговото име е изписано на Параклис мавзолей „Свети Георги“ в Плевен.
  • Името на Василий Гудима, заедно с имената на други загинали беларуски офицери и войници от 30-та артилерийска бригада и 118 пехотен Коломенски полк, са изписани върху две мемориални плочи във вътрешността на храм-паметник Александър Невски в Минското военно гробище.[3]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Старчевский А. А. Назимова М. Г. prlib.ru // Памятник Восточной войны 1877-1878 гг., СПб., 1878, с.74-75. Посетен на 04.02.2022.
  2. Центр генеалогических исследований // Фамилия Гудима. Посетен на 15.02.2022.
  3. О.С.Ишутин, В.Г.Богдан, А.А.Литвишко. Белорусская военная медицина в русско-турецкой войне 1877—1878 гг.,. История военной медицины, 2017. с. 150.
  • Тодорова Г, Василева М. Паметници на признателността в Плевенски окръг, ВИМ – Плевен, София, 1976 г.
  • Старчевский, А. А. Памятник Восточной войны 1877 – 1878 гг., заключающий в себе в алфавитном порядке биографические очерки всех отличившихся, убитых, раненых и контуженных: генералов, штаб и обер-офицеров, докторов, санитаров, сестер милосердия и отличившихся рядовых. С.-Петербург: Тип. Б. Г. Янпольского, 1878 г., стр. 74.
  • Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877 – 1878 гг. на Балканском полуострове. Выпуск 13. Журналы, дневники и очерки военных действий частей IV арм. корпуса. Часть II
  • Иллюстрированная хроника войны 1877 – 1878 гг. Във 2-х томах, Глав.ред.: Г.Д. Гоппе, Издательство: Германа Гоппе, С.-Петербург., Серия: Приложение к „Всемирной иллюстрации“, Год: 1878, стр 179.