Големите надежди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Големите надежди
Great Expectations
АвторЧарлс Дикенс
Създаване
Първо издание1861 г.
Англия
Оригинален езиканглийски
Видроман
Страници544
НачалоMy father’s family name being Pirrip, and my Christian name Philip, my infant tongue could make of both names nothing longer or more explicit than Pip. So I called myself Pip, and came to be called Pip.
Големите надежди в Общомедия

„Големите надежди“ (на английски: Great Expectations) е тринадесетият роман на Чарлс Дикенс, който се оказва и негов предпоследен. Основният мотив на книгата са приключенията и съзряването на един сирак, наречен Пип. Това е вторият роман на Дикенс след „Дейвид Копърфийлд“, в който разказът тече в първо лице. През октомври 1861 г. романът е публикуван от издателство Chapman and Hall. Действието, изпълнено с насилие, бедност и тежкият живот на каторжниците се развива в Кент и Лондон и започва през 1812 г. като продължава до 1846 г., а сред редицата колоритни персонажи се открояват – ексцентричната мис Хавишъм, красивата, но студена Естела и Джо, простодушния, но мил ковач. Темите, които вълнуват Дикенс, са богатство и бедност, любов и отрицание и възможния триумф на доброто над злото. Книгата е екранизирана нееднократно, а също така има множество театрални постановки по нея. Това дава основания да се смята за една от най-популярните му творби. Романът се отнася към зрелия период на творчество на писателя. В главния герой са вложени много автобиографични черти.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Персонажи[редактиране | редактиране на кода]

Засегнати теми[редактиране | редактиране на кода]

Мнения на литературните критици за романа[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]