Иванчо Младенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иванчо Младенов
български учител, търговец и дарител
Роден
Починал
1914 г. (79 г.)

Националностбългарин
Семейство
БащаМладен Тодоров

Иванчо Младенов Тодоров е български учител, търговец и дарител.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Враца на 25 март 1834 г. в семейство на търговеца Младен Тодоров.[2] Получава най-високата степен на образование, която дават врачанските училища. За кратко време работи като учител в училище „Царей Константин“ и в Девическото училище. През 1895 г. е съветник в общинската управа на Враца. Преди Освобождението търгува в крайдунавските градове, а след това във Виена, Манчестър и Лондон. Няколко пъти е обиран, много от стоките му изчезват по време на превозването им по река Дунав и река Огоста. След първата му женитба изгаря дюкяна му и губи всичките си пари. Успява да преодолее трудностите и отново печели добро състояние. Умира на 3 март 1914 г.[1]

Дарителска дейност[редактиране | редактиране на кода]

За да подпомогне народната просвета, Иванчо Младенов прави няколко дарения. Той помага на протестантското училище, което издържа бедни ученици. Родният му град има нужда от учебна сграда за прогимназията и той решава да направи дарение, за да допринесе за развитието на просветното дело. През 1910 г. дарява на Училищното настоятелство около 1 декар за строеж на училищна сграда, като дарява и строителни материали. По цени от 1923 г. дарението му възлиза на стойност 200 000 лева. Със завещание от 8 септември 1910 г. Иванчо Младенов основава фонд „Прибежище“ като внася в Министерство на народната просвета капитал на стойност 30 000 златни лева. Желанието на врачанския благодетел е капиталът му да остане непокътнат за вечни времена, а да се ползва само половината от капитализираната лихва за стипендии на младежи, които учат медицина, педагогика, техника и други специалности в България и в чужбина. На 3 януари 1911 г. Иванчо Младенов прави допълнително завещание, с което увеличава фонд „Прибежище“ с още 10 000 лева. Непосредствено след дарението Общинският съвет и Училищното настоятелство се заемат с изграждането на училищната сграда. Тя се построява на подарената от благодетеля площ, с подарените материали и отпуснати от Министерство на народната просвета 4000 лв., при условие че долният етаж служи завинаги за първоначално училище. На 9 октомври 1911 г., в присъствието на ученици и учители от всички училища в града и множество граждани, се извършва освещаването на новопостроената прогимназия „Иванчо Младенов“, носеща името на дарителя.[3] На 31 декември 1938 г. във фонда постъпват 18 832 лв., на 31 декември 1939 г. – 21 028 лв., на 31 декември 1940 г. – 23 060 лв., на 31 октомври 1941 г. – 23 000 лв., на 31 декември 1942 г. – 25 300 лв. На 1 януари 1942 г. общият капитал е 439 000 лв. Постъпленията на 30 септември 1943 г. са 14 720 лв., на 1 януари 1944 г. общият капитал е 500 000 лв. Към 1 януари 1948 г. капиталът е вече 574 717 лв., разходи няма.[1]

През 1948 г. фондът е закрит с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ в държавния бюджет.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г „Прибежище“ // daritelite.bg. Посетен на 4 юли 2018 г.
  2. Врачански будители и дарители. Община Враца, 2013, стр. 21 – 23
  3. История и патрон на НУ „Иванчо Младенов“ Архив на оригинала от 2018-07-05 в Wayback Machine.. Посетен на 4 юли 2018