Иван Нешев

Иван Стефанов Нешев
български скулптор
Роден	29 май 1927 г. София, Царство България
Починал	28 юни 1987 г. София, Народна Република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Кариера в изкуството
Академия	ВИИИ „Николай Павлович“
Учители	Любомир Далчев
Направление	скулптура
Семейство
Уебсайт	ivanneshev.com

Иван Стефанов Нешев е изявен български скулптор; преподавател, професор; един от основателите на специалността „Дизайн“ в НХА.

Биография

Роден е на 29 май 1927 година в София. Следва в Художествената академия в София -- декоративно-монументална скулптура (1947 – 1953) под ръководството на проф. Любомир Далчев. Непосредствено след завършването си започва активно да участва в Общите художествени изложби (ОХИ) и в Общите изложби на приложно изкуство. Работи на свободна практика, като художник аранжор и като учител по рисуване. Чувството за конструктивно изграждане на формата привлича вниманието към младия скулптор и след няколко награди на СБХ, през 1956 той е приет за негов член. През 1964 постъпва във ВИИИ Н. Павлович (Художествената академия) като хоноруван преподавател към новооткритата в 1963/64 учебна година специалност Промишлени форми. След конкурс през 1966 става редовен преподавател по дисциплината Моделиране и пластичен етюд. От 1972 е старши преподавател в катедрата, през 1980 е избран за доцент и през 1986 -- за професор. През 1983 – 1986 е заместник- ректор. От 1969 е преизбиран четири мандата за член на Управителния съвет на СБХ. Удостоен е с почетните звания заслужил художник (1976) и народен художник (1985). Като един от основателите на специалността Дизайн, той създава специална методика за обучението по пластика на новия за времето тип художник на предметната и пространствената среда. Успоредно с това, скулпторът развива творческата си дейност, и в наследство оставя множество кавалетни творби, малки пластики, скулптурни портрети, декоративна пластика към архитектурна среда, фигури за парково и градско пространство, монументи и мемориали.

Мемориали и монументи 

• 1962 – на загиналите антифашисти – с. Бутан, Врачанско
• 1968 – на ятака – с. Асеновци, Плевенско
• 1969 – на съпротивата – с. Пелово, Плевенско
• 1970 – на Никола Парапунов – Разлог. Арх. Ал. Баров
• 1972 – „Ден първи“ – Петрохан
• 1974 – входен знак на Стара Загора
• 1976 – на Априлци – Ново село, Великотърновско. Арх. проф. Ал. Доросиев
• 1979 – на Кольо Фичето – Велико Търново. Арх. Ив. Касъров
• 1980 – на Захари Стоянов – с. Медвен, Сливенско. Арх. Р. Грънчарова
• 1983 – Симеон и книжовниците – Велики Преслав. Арх. В. Коларова
• 1987 – входен знак на Благоевград 

Декоративни пластики към архитектурна среда

• Каменен релеф на фасадата на хотел „Соколица“ в Смолян
• Каменна релефна пластика в посолството на България в Москва
• Пластично декоративна стена в хотел „Поморие“ в Слънчев бряг
• Бронзова врата за мавзолея на Георги Димитров (в колектив)
• Декоративно пано от мед с емайл, каменна пластика на лъв, метална пластика и пластика от дърво за хотел „София“ в столицата (в колектив)
• Декоративно скулптурно оформление на сградата за договори в резиденция „Бояна“ (в колектив)

Награди

Награди на СБХ за отделни творби:

• 1959 – „Награденият“
• 1962 – „Младост“
• 1969 – „Ден първи“
• 1971 – диплом от Биеналето на малката пластика в Будапеща

Награди за монументална скулптура „Иван Лазаров“ на СБХ:

• 1975 – за релефите на входния монумент на Стара Загора
• 1980 – за паметниците на Захари Стоянов и Кольо Фичето
• 1988 – за входния монумент на Благоевград – посмъртно

Ордени и медали:

• 1977 – орден „Кирил и Методий“ – I степен
• 1981, 1982, 1984 – юбилейни медали
• 1982 – орден „Народна република България“ – I степен

Изложби

Участва редовно в ОХИ в столицата и страната, както и в представителни експозиции на българското изкуство във Франция, Германия (ГДР и ФРГ), Съветския съюз, Чехословакия, Австрия, Унгария, Сирия. 

• Юбилейна самостоятелна изложба – 1988, галерия „Шипка“ 6 (посмъртна)
• Ретроспективна изложба – 1997, галерия „Шипка“ 6.
• Ретроспективна изложба „Иван Нешев. 1927 –1987“, посветена на 90- годишнината от рождението – април – май 2017, галерия „Академия“.

Източници

• Архив на Общите художествени изложби на СБХ, 1956 – 1987.
• Архив НХА – протоколи на Академичния съвет и на заседания на Факултета по приложни изкуства; рецензии, административни актове, 1963 – 1987.
• Личен архив на художника, 1960-те – 1987.
• Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987. С. 218.
• Съвременно българско изобразително изкуство. Живопис, графика, скулптура. Албум. Изд. „Български художник“ и „Септември“, 1982. Репродукции № 453, 454, 455.
• Съвременно българско монументално изкуство 1956–1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г. С. 61, 261; репродукции: с. 41,45,46,69.
• Иван Нешев. Въведение от Стоян Николов. Изд. „Български художник“, 1972; библиотека „Съвременни български художници“.
• „Иван Нешев (1927 – 1987). Изложба скулптура“. Каталог. Въведение от Светлин Русев. Изд. „Български художник“, 1988.

Външни препратки

• Апостолов Александър. Внушителен и въздействащ. В-к „Работническо дело“, 28 април, 1984, бр.119, с.3
• Велчева Искра. Иван Нешев. За паметника на цар Симеон и книжовниците в гр. Преслав. В-к „Народна култура“, бр.16 (1449), 20 април 1984, с.5.
• Иванова Венета. Темата на полета. в-к „Народна култура“, бр. 14 (1653), 1 април 1988, с. 6.
• Маринска Ружа. Неизчерпаемите енергии на формата. Сп. „Изкуство“, кн. 7, 1988. С. 10 – 13. 
• Мутафчиева Ирина. In memoriam. Сп. „Изкуство“, кн. 8, 1987. С. 38 – 39.
• Попвасилев, Васил. Спомнен за учителя Иван Кирков. в-к „Култура“, бр. 2 (2620), 21 януари 2011. (коментиран е и Иван Нешев).
• Свинтила Владимир. „Монументалност“ в малката пластика. в-к „Труд“, 30 март 1988, бр.74,
• Василева Мария. Иван Нешев. Сп. „Родна реч“, 1987, бр.3, С. 63-64.
• Мутафчиева Ирина. Монументалист по призвание. в-к „Култура“, бр.19 (2895),19 май 2017. С. 8.