Карановска селищна могила
| Карановска селищна могила | |
 Изглед от могилата, разположена в северозападната част на село Караново. | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Карановска селищна могила Местоположение на Карановската селищна могила в област Сливен. | |
| Страна | България |
| Археология | |
| Вид | селищна могила |
| Период | 7 хил. пр.н.е. – 1 хил. пр.н.е. |
| Култура | Карановска култура |
| Епоха | новокаменна епоха (неолит), каменно-медна епоха (халколит), бронзова епоха |
| Карановска селищна могила в Общомедия | |
Карàновската сèлищна могѝла е образувана от развалините на последователно изграждани едно над друго праисторически селища.[1]
Селищната могила се намира в северозападния край на село Караново, област Сливен. Тя е една от най-големите селищни могили в България. Дебелината на културния ѝ пласт е 12,4 m, максималният и минималният диаметри на основата ѝ са съответно 250 и 150 m. Сондажни проучвания са правени през 1936 и 1946 г. При първите два археологически сезона проучванията са ръководени от Васил Миков, който работи съвместно с Никола Койчев[2]. През периода 1947 – 1957 г. се извършват системни археологични разкопки, които са ръководени от Васил Миков и Георги Илиев Георгиев[2].[1]
Карановската селищна могила е обитавана през неолита, халколита и бронзовата епоха.[1]
Културните наслоявания са проучени на площ около 1700 m2. Установени са 7 културни пласта: четирите най-долни пласта (I - IV) се отнасят към неолита, следващите (V и VI) – към халколита, а най-горният (VII) – към края на ранната бронзова епоха. Между някои от културните пластове е имало краткотрайни или продължителни прекъсвания (хиатуси). Въз основа на установената стратиграфия е формулирана от Васил Миков през 1958 г. и разширена и допълнена от Георги Георгиев през 1959 г.[3] карановската хронологична система, която е валидна не само за Южна България, но косвено и за цялата територия на страната, а в известна степен и за някои съседни на България области в Балканския полуостров.[1]
Последният трети етап на проучванията започва в началото на 1980-те години. В продължение на повече от 20 археологически сезона обектът е проучван от българо-австрийска експедиция с ръководители от българска страна професор Георги Георгиев и по-късно Васил Николов, а от австрийска страна – професор Щефан Хилер. Новите разкопки дават нова и по-прецизна информация за живота на праисторическото население. Карановската хронологична система е допълнена и прецизирана от Васил Николов, като са добавени новите периоди Караново II-III и Караново III-IV.[2]
Карановската хронологична система изиграва голяма роля за правилното поставяне и разрешаване на редица проблеми във връзка с изучаването на неолита, халколита и бронзовата епоха в Южна България. Системата допринася за по-тясно свързване на праисторическите проблеми в България с проблемите от праисторията на Централна и югоизточна Европа, Западна Мала Азия и Източното Средиземноморие.[1]
В Карановската селищна могила са разкрити добре запазени основи на жилища с богат домашен инвентар. Откритите оръдия на труда, изработени от камък, кремък, кост, рог на елен и мед, огромното количество керамичен материал и направените по време на разкопките наблюдения имат голямо значение за по-пълното изясняване на живота и културата на първите земеделско-скотовъдни племена в българските земи. Открити са и глинени плочки със знаци (пинтадерите от село Караново и село Градешница, Врачанско), които според някои български учени са най-старите известни писмени знаци в Европа. Разкопките на Карановската селищна могила бележат нов етап в праисторическите проучвания в България. Могилата е наречена „дворец на тракийската праистория“. Находките се съхраняват в Националния археологически музей в София и в Историческия музей в Нова Загора.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Енциклопедия "България", том 3, стр. 342, Издателство на БАН, София, 1982 г. Карановска селищна могила.
- ↑ а б в Исторически музей Нова Загора. Обекти. Селищна могила Караново.
- ↑ Енциклопедия "България", том 3, стр. 343, Издателство на БАН, София, 1982 г. Карановска хронологична система.
