Направо към съдържанието

Климент Карагюлев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Климент Карагюлев
български просветен деец
Роден
Починал
1916 г. (47 г.)
Учил вСофийски университет
Карагюлевъ, Климентъ, Йорданъ Ивановъ, Серафимъ Барутчийски. История на литературата: Ч. 1-3 / Ч. 1. Древни литератури. Пловдивъ, Издание и печатъ на Хр. Г. Дановъ, 1905.

Климент Наумов Карагюлев е български просветен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Климент Карагюлев е роден през 1866 година в Охрид, тогава в Османската империя[1] или на 19 март 1868 година.[2] Принадлежи към големия охридски род Карагюлеви. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година Климент Карагюлев е доброволец в Българската армия, в Македонския батальон.[3] В 1889 година завършва с четвъртия випуск на Солунската българска мъжка гимназия.[4] В 1892 година Карагюлев е основател на списание „Лоза“[5] и е член на Младата македонска книжовна дружина.[6] Същата година завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет. В 1900 година е делегат на Самоковското дружество на Седмия македонски конгрес.[7]

През 1906 година превежда „Херман и Доротея“ от Гьоте, а през 1910 година „Дон Кихот“ на Сервантес.[8]

След освиркването на цар Фердинанд при откриването на Народния театър в 1907 година е назначен за професор в университета на мястото на един от стачкуващите професори, но се отказва от назначението и излиза с отворено писмо, заради което е уволнен.[9]

Преподава в Казанлъшкото Педагогическо училище,[10] в Софийското техническо училище,[11] където открива таланта на Христо Смирненски.[12]

Автор е, заедно с Йордан Иванов и Серафим Ив. Барутчийски, на „Всеобща история на литературата“, както и на много учебници.[9]

Ученикът на Карагюлев в Техническото училище Георги Томалевски пише за него:

„ Един ден в нашите класни стаи влиза човек, който става не някакъв епизод или само бледен спомен от нашето ученическо време, а направо съдба. Това е нашият преподавател по литература Климент Карагюлев - високопросветен патриот от Охрид... Климент Карагюлев обаче излъчва от себе си странен огън и непрекъснат ентусиазъм. Аз не помня човек с повече пламък от него. Тоя ентусиазъм и пламък се излъчват не само от неговите думи, но от неговата стойка, глас и може би най-много от неговите блестящи тъмни очи, в които винаги гори нещо.[13]

Ние отидахме в това училище да учим техника, но се сблъскахме с надвиващото над всичко слово на тоя неповторим човек, на тоя стихиен патриот, оратор и приятел на бедните младежи... Аз напълно съм убеден, че той изигра голяма роля да избледнее съвсем техникът Христо Измирлиев и да се пробуди поетът Христо Смирненски. Групичката другари в ъгъла на двора не приказва вече за нищо друго освен за литература и за впечатлението от последната лекция на нашия учител Карагюлев.[13]

От ден на ден Карагюлев става по-значителен фактор за развитието на Смирненски. Думите на тоя рядък преподавател с маслиненочерните очи, жестът на хубавата му ръка, заразяващото слово, изрядното му писмо и безукоризнено извършваните езикови анализи създават у бъдещия поет стил, чувство за фразата, образност, усет за ритъм и рима и най-много любов към поезията. Карагюлев познава увлечението на младите хора към модернизма в литературното творчество и затова полага особени усилия да ни предпази от него. Като оръжие срещу това зло той бе избрал Вазов.[14]

Не помня нито една от лекциите на Климент Карагюлев да е завършила спокойно, равно и скучно като след някакъв формално изпълнен дълг. Когато напуска класа и затваря след себе си вратата, в стаята остава невидим облак от неговото присйствие и още дълго време тишина. Остава неговият ентусиазъм, творческата му сила. Карагюлев никога не излиза от стаята спокоен, а винаги развълнуван, както е развълнуван един артист на сцената.[15]

“

Климент Карагюлев е автор на „Всеобща история на литературата“ в съавторство с Йорд. Иванов и С. Ив. Барутчийски и на много учебници.[9]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Станев, Камен. Македонските бежанци в България – участници в нейния политически и културен живот
  2. ↑ Алманах: Софийски университет (1892)
  3. ↑ Македонска чета // saedinenieto.bg. Посетен на 9 май 2023.
  4. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  5. ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 806. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Мичев, Д., Д. Гоцев (съставители и редактори). 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация. София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-10-8. с. 37.
  7. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
  8. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 449 – 450.
  9. ↑ а б в Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 301.
  10. ↑ Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, Казанлък, архив на оригинала от 10 октомври 2011, https://web.archive.org/web/20111010063726/http://www.kazanlak-gimnaziata.com/letopis/letopis_str5.html, посетен на 23 октомври 2011 
  11. ↑ Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“, архив на оригинала от 12 март 2013, https://web.archive.org/web/20130312061411/http://sgsag.zxq.net/hist.html, посетен на 23 октомври 2011 
  12. ↑ Строителство. Градът. Софийската строителна гимназия се готви за 100-годишен юбилей, архив на оригинала от 11 октомври 2016, https://web.archive.org/web/20161011100921/http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=819500, посетен на 23 октомври 2011 
  13. ↑ а б Томалевски, Георги. Чуто, видяно и преживяно. София, Факел Експрес, 2019. ISBN 978-619-7279-27-6. с. 112.
  14. ↑ Томалевски, Георги. Чуто, видяно и преживяно. София, Факел Експрес, 2019. ISBN 978-619-7279-27-6. с. 113.
  15. ↑ Томалевски, Георги. Чуто, видяно и преживяно. София, Факел Експрес, 2019. ISBN 978-619-7279-27-6. с. 114.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Климент_Карагюлев&oldid=12221926“.