Лютцов (линеен крайцер, 1913)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Лютцов.
„Лютцов“
SMS Lützow
Линейният крайцер „Лютцов“
ФлагГерманска империя Германска империя
Клас и типЛинеен крайцер от типа „Дерфлингер“
ПроизводителSchichau-Werft в Данциг, Германия.
Служба
Заложен15 май 1912 г.
Спуснат на вода29 ноември 1913 г.
Влиза в строй8 август 1915 г.
Потъналпотопен от екипажа на 1 юни 1916 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост26 600 t (нормална);
31 200 t (пълна)
Дължина210,4 m
Дължина по водолинията
210,0 m
Ширина29,0 m
Газене9,2 m
Броняпояс: 300 mm;
траверси: 200 – 100 mm;
палуба: 30 – 50 mm;
барбети: 260 mm;
кули ГК: 270 mm;
каземати: 150 mm;
бойна рубка: 300 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
22 водотръбни котли Schulz-Thornycroft
Мощност63 000 к.с. (47 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост26,5 възела
(49,1 km/h)
Далечина на
плаване		5600 морски мили при 14 възела ход;
Запас гориво: 3700 t въглища, 1000 t нефт
Екипаж1112 – 1182 души
Кръстен в чест на:барон Адолф фон Лютцов
Въоръжение
Артилерия4x2 305 mm;
14x1 150 mm;
Зенитна артилерия8x1 88 mm
Торпедно
въоръжение
4x1 600 mm ТА
„Лютцов“ в Общомедия

„Лютцов“ (на немски: SMS[„Коментари“ 1] Lützow) е линеен крайцер[„Коментари“ 2] на Германския императорски военноморски флот от Първата световна война. Втори кораб от типа „Дерфлингер“.

Носи името си в чест на немския национален герой, барон Людвиг Адолф Вилхелм фон Лютцов, който застава начело на партизанската война в тила на Наполеоновите войски, окупирали Германия.

„Лютцов“ е въведен в състава на флота на 8 август 1915 г., но не успява да се присъедини към Флота на откритото море, до 20 март поради повреди в силовата установка по време на изпитанията. В резултат на това „Лютцов“, по време на войната, има само няколко бойни операции. Той участва в една от операциите по бомбардировката на Ярмът и Лоустофт, на 24 – 25 април 1916 г., след което корабът е назначен за флагман на адмирал Франц фон Хипер. Месец по-късно „Лютцов“ участва в Ютландското сражение от 31 май до 1 юни. По време на сражението „Лютцов“ потопява британския линеен крайцер „Инвинсибъл“, участва в потопяването на английския броненосен крайцер HMS Defence. „Лютцов“ е тежко повреден от снарядите на английските линкори. Без да има възможност да стигне до немски пристанища, след евакуация на екипажа му, крайцерът е потопен. Миноносеца G38 от ескорта изстрелва по него торпеда след което „Лютцов“ окончателно потъва.

Ютландско сражение и гибел[редактиране | редактиране на кода]

На 31 май 1916 г., под флага на Франц фон Хипер, начело на колоната германски линейни крайцери – „Дерфлингер“, „Зайдлиц“ и „Молтке“ – той излиза начело на Флота на откритото море в поход, който завършва с Ютландското сражение. По време на боя стрелбата на крайцера, под ръководството на старшия артилерист фрегатен-капитана (капитан 2-ри ранг) Пашен, е една от най-добрите. За разлика от „Дерфлингер“, стрелящ с полузалпове – по едно оръдие от всяка кула, „Лютцов“ стрелял по ред с пълни залпове от носовите и кърмовите кули. Изстрелвайки 380 305-мм снаряда (52,7% от боекомплекта), в т.ч. 200 фугасни, той според оценките, има 19 попадения (5% от изстреляните снаряди). От тях 13 са в „Лайън“, едно в „Баръм“, две в „Инвинсибъл“ и три в „Дифенс“. От неговата стрелба потъва „Дифенс“ и, съвместно с „Дерфлингер“, „Инвинсибъл“. Също са нанесени тежки повреди на „Лайън“ (резултатът от боя за „Лайън“ би могъл да бъде много по-плачевен, ако „Лютцов“ не води в началото на боя стрелба с фугасни снаряди, а, както и „Дерфлингер“, използва бронебойни).[1]

Самият крайцер получава като минимум 24 попадения от снаряди голям калибър (4 – 381-мм, 12 – 343-мм и 8 – 305-мм снаряда)[„Коментари“ 3]. Болшинството попадения са в носовата част на кораба. Особено тежките последствия са причинени от осемте 305-мм снаряда на „Инвинсибъл“ и, възможно, от „Инфлексибъл“ в течение на 8 минути по време на „основния бой между флотовете“ скоро след откриването на огъня в 19:20. Два снаряда (12-то и 13-то попадение) уцелват под броневия пояс в носовата част на крайцера пред кула „А“ в района на отделението на бордовите торпедни апарати. Това място не е защитено от противоминната преграда, и носовите отсеци започват бързо да се пълнят с вода. 14-то и 15-то попадения са в съседство с местата на попадения 12 и 13. „Лютцов“ за кратко приема 2000 тона вода, и газенето по носа се увеличава с 2,4 метра. Той е принуден да напусне строя, и в 19:47 Хипер временно предава командването на командира на „Дерфлингер“ Хартог и преминава на разрушителя G-39.[2][3][4]

Задната преграда на торпедния отсек, с дебелина 30 мм, не издържава на напора на водата, и крайцерът на моменти трябва да снижава ход до три възела. От 20:05 до 20:37, по време на втория бой между флотите, „Лютцов“ получава още няколко попадения от линкорите на Гранд Флийт. Системата за изпомпване на водата не се справя, и към вечерта се наводняват зарядния и снарядния погреби на кулите „А“ и „Б“. Корабът постепенно потъва във водата, и към 00:45 на 1 юни под водата вече е цялата палуба плътно до кула „А“. Водата се добира до носовите котелни отделения, и те са изоставени. Опитите да се плава на заден ход не са успешни поради това, че възникват проблеми с управляемостта в условията на неспокойното море.[2][5][6]

Към два часа през нощта бакът вече е на два метра под водата, а газенето по носа съставя 17 метра. Командирът на „Лютцов“, Хардер, заповядва да се напусне кораба. Водата достига до долния край на командния мостик, стволовете на кула „А“ се скриват под водата, а кърмата и винтовете напълно излизат над водата. Според сметките корабът е приел около 8319 тона вода – 4209 тона под бронираната палуба и 4110 тона над нея. Екипажът преминава на съпровождащите разрушители G-37, G-38, G-40 и V-45. В 2:45 разрушителят G-38 пуска по „Лютцов“ 2 торпеда, крайцерът се преобръща през десния борд и в 2:47 потъва на 60 мили от риф Хорнс (Horns Rev) в точката с координати 56°15′ с. ш. 5°53′ и. д. / 56.25° с. ш. 5.883333° и. д.. Загубите сред екипажа съставят 115 убити и 50 ранени.[2][7][8]

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Акронимът „SMS“ – е от на немски: Seiner Majestat Schiff – Кораб на Негово Величество.
  2. ↑ В официалната немска класификация от онова време няма понятието „линеен крайцер“ (на немски: Schlachtkreuzer), и той, заедно с броненосните крайцери е класифициран като „голям крайцер“ (на немски: Großer Kreuzer)
  3. ↑ Някои изследователи говорят за 31 и даже за 42 попадения, макар в това число да могат да влизат и снарядите среден калибър.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Мужеников:Линейные крейсера Германии 118, с. 2.
  2. ↑ а б в Staff_German_Battlecruisers 41, с. 2.
  3. ↑ Campbell_Battlecruisers 52, с. 2.
  4. ↑ Мужеников:Линейные крейсера Германии 118 – 119, с. 2.
  5. ↑ Campbell_Battlecruisers 53, с. 2.
  6. ↑ Мужеников:Линейные крейсера Германии 120 – 121, с. 2.
  7. ↑ Campbell_Battlecruisers 53 – 54, с. 2.
  8. ↑ Мужеников:Линейные крейсера Германии 122, с. 2.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

На руски език
  • Мужеников В. Б. Линейные крейсера Германии. – СПб., 1998. – 152 с. – (Боевые корабли мира).
  • Апальков Ю. В. ВМС Германии 1914 – 1918. Справочник по корабельному составу. – Приложение к журналу „Моделист-конструктор“. – М. – 32 с. – („Морская коллекция“ № 3(9)/1996).
  • Вильсон Х. Линкоры в бою. 1914 – 1918 гг. = H. W. Wilson. Battleships in Action, 2 Vol. London, 1926. – М.: Государственное военное издательство, 1935. – 340 с.
  • Горз, Джозеф Н. Подъем затонувших кораблей. Перевод с английского. М., Судостроение, 1978, 352 с.
  • Шеер Рейнхард. Германский флот в Мировую войну 1914 – 1918 гг = Scheer R. Deutschlands Hochseeflotte im Weltkrieg. Personliche Erinnerungen. – Berlin, Scherl, 1920. – М.: Эксмо, 2002. – 672 с. – (Военно-морская библиотека). – 5100 экз. – ISBN 5-7921-0502-9.
На английски език
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Staff, Gary. German Battlecruisers: 1914 – 1918. – Oxford: Osprey Books, 2006. – 48 p. – ISBN 1846030099.
  • Campbell N. J. M. Battlecruisers. – London: Conway Maritime Press, 1978. – 72 p. – (Warship Special No. 1). – ISBN 0851771300.
На немски език
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Lützow в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лютцов_(линеен_крайцер,_1913)&oldid=12244241“.