Майда Сепе

Майда Сепе Majda Sepe
Майда Сепе на Опатийския фестивал през 1965 г.
Информация
Родена	2 юли 1937 г. Любляна, Кралство Югославия
От	Словения
Починала	11 април 2006 г. Любляна, Словения
Стил	поп, джаз
Професии	певица, манекенка
Активност	от 1958 г.
Музикален издател	„Юготон“, „Хелидон“, РТВ Любляна, ЗКП РТВС, „Балкантон“
Свързани изпълнители	Моймир Сепе
Уебсайт	Страница в IMDb
Майда Сепе в Общомедия

Ма̀йда Сепѐ (на словенски: Majda Sepe; Любляна, 2 юли 1937 г. – Любляна, 11 април 2006 г.) е една от най-представителните словенски певици на поп и джаз музика от втората половина на XX век наред с Маряна Държай, Елда Вилер, Дитка Хаберл и други.

Съпругът ѝ е композиторът Моймир Сепе, който написва множество песни за нея. Сред най-познатите в творчеството ѝ се нареждат Med iskrenimi ljudmi („Сред искрени хора“), Ribič, ribič me je ujel („Рибарят, рибарят ме улови“), Kje je tista trava („Къде е онази трева“), Šuštarski most („Шущарският мост“; словенска адаптация на Waterloo Road), Prelepa si, bela Ljubljana („Прекрасна си, бяла Любляно“), Bele ladje („Бели кораби“) и други, които с времето се превръщат в евъргрийни на словенската музика.

Биография

Детство и образование

Родена е като Майда Бернард. Родителите ѝ се запознават в Любляна, след като майка ѝ бяга от словенското приморие поради италианския фашизъм, а баща ѝ е родом от Шкофя Лока недалеч от столицата. Работи като шофьор на линейка, а майката – като чиновничка. Първото дете на двойката е момче на име Марян, а четири години след него се ражда и Майда. Живеят в Люблянския замък, който по това време изпълнява функцията на приют за бедни семейства.

В юношеските си години Майда иска да стане певица и актриса. Взема уроци по балет и модерни танци от Мета Видмар – първата словенска танцьорка на модерен балет и основателка на първото училище по модерен балет в Словения. Успоредно с гимназията „Йоже Плечник“ завършва и Средното музикално училище, а междувременно ходи на уроци по пеене при познатия оперен певец Франц Шифрер, който е баща на композитора, диригент Моймир Сепе, който е бъдещият съпруг на певицата. Сред като завършва средното си образование, следва немска филология.

50-те години

Майда Сепе през 1959 г.

Още като гимназистка през 1953 г. се явява на конкурс за манекенки и е одобрена, с което започва кариерата си на такава, продължила докъм края на десетилетието. На първото си модно си ревю се запознава с Моймир Сепе, който свири в съпровождащата група по време на събитието. Двамата се женят през ноември 1956 г., а през май 1957 г. се ражда дъщеря им Полона Сепе (поч. 2019 г.), която става филмова режисьорка и сценаристка. Друг ключов момент от кариерата ѝ на манекенка е участието ѝ в модно ревю за плетени дрехи в Москва, Ленинград и Рига през 1959 г.

Междувременно се увлича по музиката. На 19-годишна възраст през 1956 г. се явява на прослушване за солистка към оркестъра на люблянските джаз музиканти, в който Моймир Сепе свири на тромпет, и след приемането ѝ съставът изнася едномесечно лятно турне в Париж с нея. През това време прави и първите си записи на чуждоезични песни към Люблянското радио, а първите ѝ песни на словенски, записани към края на 50-те години, са Prošnja („Прошка“) и Spomin („Спомен“) по музика на съпруга ѝ. След като слага край на дейността си като манекенка, се насочва изцяло към пеенето.

60-те години

През 1960 г. участва в първото издание на Джаз фестивала в Блед, провеждан до 1964 г. През 1961 г. е издадена първата ѝ плоча, включваща преводни версии на чужди песни, а през октомври тя, Маряна Държай и Тереза Кесовия изнасят концерт на Синайския полуостров, където в продължение на осем дни пеят под съпровода на оркестъра на Белградското радио пред шведски, индийски, канадски, бразилски и югославски войници във военните лагери на Спешните сили на ООН (UNEF), а след това участват и в телевизионно предаване в Кайро.

През това десетилетие името ѝ е тясно свързано със значимия музикален фестивал „Словенска попевка“, на който участва за първи път още на първото му издание през 1962 г. и остава редовна участничка до 1977 г., като пропуска единственото това през 1968 г. поради концерт в чужбина. Печели изданието през 1972 г. с песента Med iskrenimi ljudmi („Сред искрени хора“), превърнала се в една от най-познатите в репертоара ѝ, а през 1974 г. – с Uspavanka za mrtve vagabunde („Приспивна песен за мъртвите скитници“). През 1976 г. печели I награда на публиката за песента Pismo za Mary Brown („Писмо за Мери Браун“). Именно на това музикално мероприятие изпълнява най-познатите си песни, много от които са дело на съпруга ѝ Моймир Сепе, с които успява да се нареди сред най-представителните певици за времето си.

През тези години в България „Балкантон“ е издадена малка плоча с четири нейни песни под съпровода на оркестър „Балкантон“ с диригент Димитър Ганев, една от които е издадена на фонокартичка и включена в сборна плоча.

70-те години

През 1970 г. е замислено тя да изпълни песента Pridi, dala ti bom cvet („Ела, ще ти дам цвете“), но поради междувременно турне вместо нея я изпълнява младата и тогава все още непозната певица Ева Сършен, която представя Югославия на 15-ото издание на песенния конкурс на „Евровизия“, провело се в Амстердам, и се класира на предпоследното 12-о място. През 70-те години Майда се изявява на редица фестивали и получава награди. Участва и в чужбина, представяйки Югославия.

На Международния шлагерен фестивал в Дрезден (ГДР) през 1975 г. участва с песента Königin der Nacht („Кралица на нощта“), за която печели Наградата на публиката в международната надпревара. Същата година в Югославия пристига делегация от Куба начело с Раул Кастро. Певицата пее с оркестър „Шок“ по време на тържествен прием в замъка „Подвин“, а след месец по покана на Кастро пее в Куба с големия оркестър на Хаванското радио. През годините пее няколко пъти и пред Тито.

80-те и 90-те години

През 80-те години продължава участията си по фестивали. Последният международен, на който се явява, е на средиземноморските песни в Александрия (Египет) през 1983 г., на който печели с песента Toplo, hladno more („Топло, хладно море“).

С началото на следващото десетилетие участията и концертите ѝ намаляват. Последното ѝ участие е през 1992 г. на фестивала за евъргрийн музика Zlatni rog („Златният рог“) в, на който изпява две от най-известните си песни и получава наградата за най-добър изпълнител.

Последната си награда „Златен петел“ получава през 1997 г. за сборния си албум Med iskrenimi ljudmi („Сред искрени хора“).

Последна е двойният албум S teboj („С теб“), включващ нейни песни и записи на съпруга ѝ Моймир Сепе, който е издаден през 2004 г. година преди смъртта ѝ. Умира в родната си Любляна след тежка болест.

Дискография

Първият албум на певицата от 1961 г.

Албуми

• 1961 – Majda Sepe, Vokalni ansambl „Do“ i Ansambl Mojmira Sepeta
• 1971 – Majda Sepe
• 1978 – Vse moje besede
• 1996 – Med iskrenimi ljudmi
• 2004 – S teboj (двоен съвместен албум с Моймир Сепе)

Краткосвирещи плочи

• 1962 – Bele ladje/Melodija/Pokloni mi zadnji ples/Sulamit (дуетна с Нино Робич)
• 1962 – Golobček/Banjo Boy/Pretty Blue Eyes/O pomladi (дуетна с Маряна Държай)
• 1963 – Hey, Baby/Kada padne veče/Sladke neumnosti/Usamljena devojka
• 1963 – Peter Brown/Čao/Dobro vem/Slepi Amor
• 1966 – Triglavska pravljica/Ob gramofonu/Ne joči pri meni/Zgodba ljubezni št. 9
• 1968 – Marioneta/Plaz/Bang-bang/Java Jones
• 1968 – Ne hodi za menoj/Ciganska naricalka/Zaigraj/Ne vozi se s trolejbusom
• 1970 – Sirota/Šuštarski most
• 1971 – Srce in cigan/Regrat
• 1971 – Ringa raja/Praznik ljubavi
• 1972 – Butterfly/Na ljubljanskem gradu
• 1972 – Pokraj puta kuća žuta/Zbogom, zbogom, ljubavi
• 1973 – Mama/Vagabund
• 1973 – Zbogom, zbogom, dragi moj/V senci mojih misli
• 1974 – Uspavanka za mrtve vagabunde/Dober dan
• 1976 – Kraljica noći/Gledam te
• 1979 – Čovik ča ga više ni/Ribič, ribič me je vjel

Участия на фестивали

„Словенска попевка“

• 1962 – Zemlja pleše (Награда за най-добър текст; второ изпълнение: Нино Робич), Pojdi spet na Bled (III награда на публиката, Награда на експертното жури за най-добра композиция), Slika и Glas stare ure
• 1963 – Drevo (III награда на публиката; второ изпълнение: Бети Юркович), Modri valovi и Teenagerska balada
• 1964 – S teboj (второ изпълнение: Елда Вилер) и Papirnati cvet
• 1965 – Začarani trikotnik и Mesečnik Anton
• 1966 – Jasa v mesečini и Polnočna pravljica (III награда на експертното жури)
• 1967 – Plaz и Sedi na oblak
• 1969 – Ladja iz papirja
• 1970 – Pesem o pomladi in prijateljstvu (III награда на публиката, Награда за най-добър аранжимент)
• 1971 – Lonec brez medu (III награда на публиката, Награда на вестник „Павлиха“ за най-добър текст)
• 1972 – Med iskrenimi ljudmi (Голяма награда на международното жури на списание „Стоп“, I награда на експертното жури)
• 1973 – Ljubljanske ulice
• 1974 – Uspavanka za mrtve vagabunde (I награда на публиката, I награда на международното жури, златен пръстен на списание „Стоп“, Награда за най-добър текст)
• 1975 – Izpoved
• 1976 – Pismo za Mary Brown (I награда на публиката и I награда на експертното жури)
• 1977 – Kadar te zavrne barska punca
• 1978 – Kaj je ta ljubezen
• 1979 – Šanson o staranju
• 1980 – Ne ubežiš mi

„Мелодии на морето и слънцето“

• 1978 – Ribič, ribič me je ujel (III награда на публиката)
• 1979 – Vrni se domov
• 1980 – Pridi, pridi, beli moj spomin
• 1981 – Gregorino
• 1982 – Poj, kitara mojega srca (Награда за най-любима песен на фестивала за Ribič, ribič me je ujel)
• 1984 – Valovi in morje (Награда за най-добър аранжимент)

Опатийски фестивал

• 1964 – Zgodba ljubezni št. 9 (второ изпълнение: Арсен Дедич)
• 1966 – Gledam te и Odtrgala bom zelen list
• 1967 – Nokturno
• 1968 – Bil je soldat
• 1969 – Človek, ki ga ni (I награда на експертното жури)
• 1970 – Rano popodne
• 1973 – Nekoć, nekje
• 1974 – Najin sin
• 1976 – Gledam te и Ples v vetru
• 1978 – Kje je tista trava
• 1979 – Sreća
• 1980 – Stihi mojiga spomina

Сплитски фестивал

• 1971 – Kakor človek, ki pride, kakor človek, ki gre
• 1973 – O, obalo moja
• 1977 – Mornaru moj
• 1979 – Čovik ča ga više ni
• 1984 – Toplo, hladno morje

Загребски фестивал

• 1971 – Ringa raja и Praznik ljubavi
• 1976 – Ljubezen

„Белградска пролет“

• 1962 – Naše proleće
• 1963 – Bele senke

„Юговизия“

• 1962 – Sulamit (3-то място)
• 1963 – Najlepši časi (2-ро място)
• 1969 – Grad iz peska (2-ро място)
• 1971 – Regrat (6-о място)

„Карневал фест“ (Цавтат)

• 1975 – Kraljica noči

„Песен на годината“

• 1967 – Danes
• 1969 – Tipi topi, tipi top
• 1972 – Pokraj puta kuća žuta

Фестивал на войнишките песни

• 1970 – Dolgolasi partizani
• 1971 – Stara navada

Фестивал на кайкавските песни в Крапина

• 1972 – Kak ste čudni

„Акорди на Джердап“

• 1970 – Brodovi neka prolaze

„Вашият шлагер на сезона“ (Сараево)

• 1973 – Prekasno

Скопски фестивал

• 1974 – „Jас имав сѐ“

„Мелодии на Истрия и Кварнер“

• 1986 – Prozor prema jugu

Международен музикален фестивал в Сопот (Полша)

• 1966 – Andrjuša и Histoire d'amour n^o 9 (8-о място)

Международен шлагерен фестивал в Дрезден (ГДР)

• 1975 – Königin der Nacht (Награда на публиката в международната надпревара)

Външни препратки

• Дискография в „Дискогс“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Majda Sepe“ и страницата „Мајда Сепе“ в Уикипедия на словенски и сръбски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.