Мария Калинова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария Калинова
българска поетеса и литературна изследователка
През 2010 г.
През 2010 г.

Родена
11 юни 1983 г. (40 г.)

Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория на литературата
Работила вСофийски университет
Публикации„Детство и интелектуална история у възрожденските автори“ (2012)
Литература
Жанровестихотворение
НаградиВеселин Ханчев“ (2003)
Владимир Башев“ (2010)

Мария Калинова е българска поетеса и литературна изследователка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мария Калинова завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доцент е по теория на литературата във Факултета по славянски филологии към СУ. В периода юни 2007–юни 2008 година заедно с Камелия Спасова води рубриката за културни събития на Литературен вестник. От януари 2009 година е редактор в „Литературен вестник“.[1][2][3]

С Камелия Спасова създават като студентки арт група „Устата“, в която работят още с Валери Петков и Емил Христов.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии
  • 2012 – „Детство и интелектуална история у възрожденските автори“, изд. „Литературен вестник“, София, 2012, 289 с.
  • 2018 – „Хаос и безредие. Случайното на езика, литературата и философията“ (в съавторство с Васил Видински и Камелия Спасова), изд. „Литературен вестник“, София, 2018.
  • 2021 – „Екзотопия: за външния контекст на дискурса“, изд. „Факултет по славянски филологии“, София, 2021.
Стихосбирки
  • 2004 – „Окото“
  • 2008 – „Подножието на вечерята“, ИК Алтера, ISBN 978-954-9757-14-9
  • 2024 – „Слънце-техника“, изд. „ВС Пъблишинг“ ООД

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За нея
  • Андриана Спасова, „Мария Калинова“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН