Направо към съдържанието

Николай Жечев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Жечев
български историк
Роден
26 ноември 1929 г. (94 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вБългарска академия на науките

Николай Жечев е български историк, старши научен сътрудник I степен (професор) по История на Българското възраждане в Българската академия на науките.

Професионална биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 ноември 1929 г. в село Есеница, Провадийско, където по това време баща му е бил учител. Семейството му произхожда от село Равна, Провадийско, с което ученият е силно свързан и което продължава да е част от личната и професионалната му биография. През 1947 г. завършва с отличие гимназията в Провадия. След придобиване на средно образование записва специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която също завършва с отличен успех.[1] В периода 1952 – 1962 г. работи като библиотекар в Института „Христо Ботев“ (преименуван по-късно „Ботев – Левски“), който от 1953 г. влиза в системата на Българската академия на науките.

През 1960 г. Институтът „Ботев-Левски“ поставя основите на секция „Възраждане“ при Института по история към БАН, където от 1962 г. Николай Жечев е научен сътрудник. В рамките на споменатото звено преминава цялата научна кариера на историка, който през 1972 г. защитава дисертация за придобиване на научната степен „кандидат на историческите науки“ (днес „доктор по история“) с монографията си за Българското възраждане в Браила. През 1988 г. ученият получава и най-високата академична степен „доктор на историческите науки“ с труд на тема „Букурещ – културно средище на българите през Възраждането“.[2]

В периода 1972 – 1977 г. Николай Жечев е научен секретар на Института по история при БАН, а от 1989 до 1993 г. е заместник-директор на Института. През 1989 г. е избран за старши научен сътрудник първа степен (професор) в Института по история при БАН. През 1992 – 1994 г. е ръководител на Секция „История на българския народ XV-XIX век“ в Института по история и председател на Научния съвет на Института. Член е и на научните съвети на Института по балканистика и на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Като утвърден учен участва в работата на Висшата атестационна комисия към Министерски съвет, в редакционните колегии на основни колективни монографии, посветени на Възраждането и в дейността на обществени организации, свързани с историческата памет на нацията. Член е на научните редколегии на исторически списания и поредици – „Векове“, „Bulgarian Historical Review“, „Изследвания по българска история“, „Българско Възраждане“ и др. Ръководи научни конференнции и екипи, подготвящи документални сборници за Възраждането. В периода 2000 – 2003 г. е хоноруван преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Под негово научно ръководство са създадени и защитени редица дисертационни трудове, посветени на историята на Възраждането. И след пенсионирането си като професор в БАН, Николай Жечев продължава ангажиментите си като изследовател на Възраждането – пише и редактира книги и статии.[3] Участва в научни журита по процедури за придобиване на академични степени и длъжности. Популяризира в медиите и чрез научни форуми възрожденски дейци и важни факти от националната ни история.[4] Професионалното му мнение по ключови въпроси, свързани с националната ни идентичност, винаги е тежало в публичното пространство – дори и по деликатни и спорни аспекти на историческото развитие на българското общество през XIX век.[5]

https://commons.wikimedia.org/wiki/Special:UploadWizard


Научно творчество[редактиране | редактиране на кода]

Научното творчество на проф. дин Николай Жечев е концентрирано върху проблемите на Българското възраждане. Основни акценти са политическите борби среку османската власт с фокус върху Велчовата завера (1835 г.), Априлското въстание (1876 г.), културното развитие на нацията и вървежът на новобългарското образование. Очерците за въоръжената съпротива на българите срещу чуждата политическа система се отличават с детайлна реконструкция на историческите събития и с широк поглед върху цялостния ход на общественото развитие на българите и другите балкански народи през визираните периоди. Особено задълбочени са анализите, посветени на просветното развитие на българския народ – училищно дело, ученически дружества, педагози, книжовници, просветители. От 50-те години на ХХ век издирва извори и прилежно описва биографиите на възрожденци, доминирали в културното, стопанското и политическото развитие на българите през XIX век – Тома Кърджиев, Цани Гинчев, Райко Блъсков, Захари Княжески, Атанас Иванов, Юрдан Ненов, Григор Начович, Кузман Шапкарев, Стефан Бобчев, Евлоги и Христо Георгиеви, Стефан Панаретов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа и др. Поради прецизността на анализа и стриктното придържане към автентичните извори, проучванията на проф. Николай Жечев за възрожденските дейци са надеждни четива – и от фактическа, и от интерпретативна гледна точка. В качеството си на утвърден специалист по Възраждането, проф. Николай Жечев е участвал в редица научни форуми, от които има издадени научни сборници.

Показателен пример за особеностите на научното творчество на Николай Жечев е необемната, но изчерпателна книга „Велчовата завера 1835“. Тя е отпечатана през 1985 г. по повод 150-годишнината на важното историческо събитие. При създаването ѝ са издирени всички – макар и много оскъдни – сведения за първия самостоятелен опит на българите за въстание срещу османското владичество. Систематизирани са хронологически и тематично данните и е осъществена максимално близка до реалността реконструкция на събитията. Очертани са постиженията и слабостите на политическата инициатива, както и историческите образи на водещите дейци. Приложени са мемоарни, фолклорни и литературни творби, посветени на Велчовата завера и е показано присъствието на събитието в националната културна памет. Разказът е умерен по тон и убедителен по форма и съдържание.[6]

Особено важни са осъществените от него и под негово ръководство публикации на оригинални документи от Възраждането. Те се отнасят предимно до развитието на училищното дело през XVIII и XIX век, до историческата съдба на българската политическа и културна емиграция в предосвобожденските десетилетия и до мястото на отделни личности в просветното и културно развитие на нацията. Методите на представяне на документалните текстове отговарят на най-добрите археографски практики на българската историческа наука.

Теми и постижения[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Николай Жечев е наложил името си като утвърден авторитет в осмислянето на основните факти и процеси в националното ни развитие през Възраждането. Както справедливо отбелязва доц. Пламен Божинов, „трудно може да се намери област на политическата и културната история на Българското възраждане, до която Н. Жечев да не се е докоснал и да не е направил свои съществени приноси.“[7] По три от темите обаче той е считан за категоричен доайен – Априлското въстание от 1876 г., българската емиграция в Румъния през XVIII и XIX век и биографията на Христо Ботев. Монографиите и статиите му по тези въпроси са признати в историческата наука като основополагащо градиво за създаване на последващи академични и популяризаторски съчинения, филми, музейни експозиции, телевизионни материали, учебници и др. Особено задълбочени са наблюденията му върху мястото и ролята на Христо Ботев в политическите и културните процеси през последното предосвобожденско десетилетие. В съвременната историопис проф. дин Николай Жечев е считан за прецизен и разпознаваем ботевовед. Важни за съвременните поколения историци са проучванията му върху редица локални феномени на Възраждането, свързани с ключови за епохата средища – Браила, Букурещ, Галац, Плоещ, Болград, Цариград, Плевен, Габрово, Шумен, Варна, Русе, Пловдив, Крайова и др. Задълбоченият прочит на източниците и извличането на максимална и коректна информация за миналото от тях са специфики на научния подход на проф. Николай Жечев, които му осигуряват трайност на тезите и убедителност на реконструкциите.

Монографии и документални сборници[редактиране | редактиране на кода]

Проф. дин Николай Жечев е автор на около 120 студии, научни съобщения, рецензии, и други публикации в научната периодика. Подробна библиография на авторските му материали до 2007 г., изготвена от доц. д-р Антоанета Кирилова, е достъпна в списание „Исторически преглед“.[8] Популяризаторските му публикации са над 350[9] и се отнасят също до теми и сюжети от епохата на Възраждането.

В настоящия списък са включени основните книги, създадени от проф. дин Николай Жечев – научни монографии и документални сборници, като част от последващите издания не са описани библиографски. По-подробни данни за всички книги с негово авторство са налични в COBISS.

  • Априлското въстание. София, БАН, 1966. Съавтор Константин Косев.
  • Перущица въстана: Научнопопулярен исторически очерк за Априлското въстание 1876 г. София: Народна просвета, 1966.
  • Спомени за Априлското въстание 1876. Съставителство, предговор и бележки Николай Жечев. София: Издателство на Отечествения фронт, 1975.
  • Браила и българското културно-национално възраждане. София, БАН, 1970.
  • Из миналото на село Равна. Част I. Варна, 1980.
  • История на Априлското въстание. София, БАН, 1976. Съавтори Константин Косев и Дойно Дойнов. Второ издание – 1986. Трето издание – 1996. Четвърто (фототипно) издание – 2006.
  • Велчовата завера 1835. Исторически очерк. София: Издателство „Наука и изкуство“, 1985.
  • Българската емиграция в Румъния XIV век – 1878 г. и участието ѝ в стопанския, обществено-политическия и културния живот на румънския народ. Съавтор Веселин Трайков. София: Издателство „Наука и изкуство“, 1986.
  • История на Добруджа. Том. 3. София, БАН, 1988. Съавтори Велко Тонев, Страшимир Димитров.
  • Букурещ – културно средище на българите през Възраждането. София, БАН, 1991. ISBN – 954-430-067-8
  • История за пети клас на СОУ. Съавтор Елена Грозданова. София: Издателство „Анубис“, 1999. Второ издание. ISBN – 954-426-134-6
  • Априлското въстание в съдбата на българския народ. София: БАН, 2001. Съавтори Константин Косев и Дойно Дойнов. ISBN – 954-430-775-3
  • Личното тефтерче на Христо Ботйов: С разчетен текст и коментари. София, БАН, 2003. Съавтор Цветолюб Нушев. ISBN – 954-430-936-5; 954-430-936-5
  • Христо Ботев: Из публицистиката и писмата му. Съставител Николай Жечев. София: Издателство „Български писател“, 2006. ISBN – 954-443-543-3; 978-954-443-543-1
  • Българите в Галац през Възраждането. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-078-6
  • Христо Ботйов. Летопис за живота и дейността му 1847/48 – 1876. София: Издателство „Български писател“, 2007. ISBN 954-954-443-667-4 Първо издание – 1997.
  • Възрожденският учител и книжовник Райко (Рашко) Блсков 1819 – 1884. София: Вулкан 4, 2001. ISBN – 954-488-058-5
  • Био-библиография на проф. Велко Тонев. Съавтор Станка Димитрова. Варна: Книгоиздателство „Зограф“, 2004. ISBN – 954-15-0124-9
  • Из миналото на село Равна Част II. Съавтор Тодор Петров. (1878 – 1944). Варна, Издателство „Славена“, 2006.
  • Христо Ботйов – живот и дейност в снимки и документи. Съавтор Радка Стоянова. София: Издателство „Даниела Убенова“, 2011.
  • „От нас иска и чака помощ отечеството ни“: Българските ученически дружества през Възраждането. София: Издателство „Даниела Убенова“, 2014. ISBN 978-954-791-160-4
  • Дейци от възрожденската епоха и нейни историописци. София, 2016. ISBN – 978-619-188-068-3
  • Книга за Иванка Христова Ботйова. София: Общонародна фондация „Христо Ботйов“, 2017.
  • Стефан Савов Бобчев. Спомени и очерци за възрожденски дейци и събития. София: Издателска къща "Гутенберг", 2022. 462 стр. Съставителство и встъпителна студия Николай Жечев. ISBN 978-619-176-203-3

Признание[редактиране | редактиране на кода]

По случай 75-годишнината му, академичната общност на Института за исторически изследвания подготви юбилейна книжка на списание „Исторически преглед“ – 2007, кн. 3 – 4, в която са включени статии за творчеството на учения, библиография на трудовете му, както и изследвания на негови колеги по теми, свързани с изследователските му приноси в историята на Възраждането. В посоченото издание е публикувана и библиография на трудовете на проф. Николай Жечев, подготвена от доц. д-р Антоанета Кирилова.

През 2014 г. Фондация „Христо Ботьов“ почете проф. Николай Жечев с плакет и грамота във връзка с 85-ата му годишнината и на основание пространните му и задълбочени изследвания за Христо Ботев. Успоредно с това проф. Николай Жечев е награден с почетен знак „Проф. Марин Дринов“ от ръководството на БАН.

  • През 2009 г е избран за почетен гражданин на град Перущица[10] и на село Равна, Провадийско.
  • Получил е грамоти от Народното събрание и от Румънската академия на науките.
  • През 2019 г. проф. Николай Жечев получава почетната значка на София за научните си приноси в историографията на Възраждането и за обществената си дейност.[11]
  • През 2020 г. проф. Николай Жечев е награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за изключителния му принос в развитието на историческата наука.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стефан Дойнов. Научното дело на проф. Николай Жечев. // Исторически преглед, 2007, кн. 3 – 4, с. 3 – 15. ISSN 0323 – 9748
  2. Румяна Радкова. Николай Жечев на 60 години. // Исторически преглед, 1989, кн. 7, 108 – 109. ISSN 0323 – 9748
  3. Пламен Божинов. Един достоен юбилей: професор д.и.н. Николай Жечев Николов на 90 години. // Исторически преглед, 2019, кн. 4, 169 – 194.ISSN 0323 – 9748
  4. медиите
  5. Проф. Николай Жечев: Сред големите заслуги на Кузман Шапкарев е борбата срещу фалшификациите на същността на македонските българи. Весела Баръмова. Агенция Фокус, 2011
  6. Николай Жечев. Велчовата завера 1835. София: Издателство „Наука и изкуство“, 1985.
  7. Пламен Божинов. Един достоен юбилей. Професор дин Николай Жечев на 90 години. // Исторически преглед, 2019, кн. 4, с. 184.
  8. Антоанета Кирилова. Библиография на трудовете на проф. дин Николай Жечев. // Исторически преглед, 2007, кн. 3 – 4, с. 18 – 48. ISSN 0323 – 9748
  9. Априловски свод. [Енциклопедия]. София: БАН, 2009, с. 225. ISBN 978-954-8104-21-0
  10. www.perushtitsa.bg // Архивиран от оригинала на 2020-06-11. Посетен на 2020-06-19.
  11. www.bnr.bg
  12. dv.parliament.bg