Никола Тодоров (географ)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Тодоров.

---

Никола Тодоров
български географ
Роден	Никола Стойчев Тодоров 28 август 1955 г. Лесичери, България
Починал	26 октомври 2018 г. София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет Тбилиски държавен университет
Научна дейност
Област	География
Учил при	Нико Беручашвили
Работил в	Софийски университет Великотърновски университет Ландшафтен стационар в Земен
Известен с	постиженията си в ландшафтознанието
Никола Тодоров в Общомедия

По време на теренно проучване, 2007 г.

По време на теренно проучване, 2009 г.

По време на теренно проучване, 2013 г.

Никола Стойчев Тодоров е български географ и ландшафтовед.

Биография

Роден е на 28 август 1955 в село Лесичери, община Павликени. Детските си години прекарва в Димитровград, където завършва и средното си образование. Завършва география в Софийския университет през 1977 г. Тема на дипломната му работа е „Ландшафти на Треклянската котловина“ с научен ръководител Ангел Велчев. От 1980 година работи в ландшафтния стационар в Земен, където провежда серия от систематизирани наблюдения и изследвания на природната среда. В периода 1986 – 1990 година е докторант в Тбилския държавен университет. Защитава докторска дисертация, свързана със сравнителния анализ на планинските ландшафти в Югозападна България и Източна Грузия (Сравнительный ландшафтно-геофизический анализ горных ланшафтов Юго-Западной Болгарии и Восточной Грузии), с ръководител проф. Нико Беручашвили. Асистент в катедра Ландшафтознание и опазване на природната среда към Геолого-географски факултет на Софийски университет от 1990 година, а през 2004 година е избран за доцент. Чете лекции по курсовете Природна география на България, Ландшафтна екология, Ландшафтна география на България, Антропогенни ландшафти в България, Геофизика на ландшафтите и Антропогенно ландшафтознание.

Дълги години ръководи учебната практика по Природна география на България за специалност География, както и практики в магистърската програма „Физическа география и ландшафтна екология“. Организатор и участник е в десетки национални и международни експедиции, свързани с изучаването на българската и грузинската природа (Кавказ, Колхида, Стара планина, Странджа, Рила, Пирин, Витоша, Осоговска планина, Беласица, Огражден, Малешевска планина, Влахина, Земенска планина, Предбалкана и др.).

Почива на 26 октомври 2018 г. в София.

Научна дейност

Научните му интереси са свързани с изследване на геофизиката на ландшафтите и антропогенизираните ландшафти. Участва в съставянето на ландшафтна карта на България през 1991. Научен ръководител на над 30 дипломанта. Участва в десетки научни проекти, свързани с ландшафтно-екологичния статус на българската природа. Автор е на десетки публикации, студии, и рецензии. Има над 300 цитирания в българската и чуждестранна научна литература.

Никола Тодоров е автор и съавтор на няколко монографии и учебни пособия: Физикогеографски и ландшафтни изследвания в района на Земенския стационар (1993), Природна география на България. Ръководство за практически занятия (2004), Ландшафтна география на България (2011), Ландшафти на България – пространствена структура (2014). По време на научния си път той е автор на 91 студии, статии и научни доклади, публикувани в български и международни издания. Участва в 10 научни проекта, като е ръководител на 7 от тях. Фундаментален научен принос на Никола Тодоров е разработването на класификационна система на ландшафтите в Република България и създаването на общонаучна ландшафтна карта на България в М 1:500 000. Тя е докладвана на последния конгрес на географите в България (1989). В продължение на 30 години класификационната система и ландшафтната карта са отправна точка в над 100 регионални ландшафтни изследвания, свързани със защитата на дипломни работи, дисертационни трудове и практико-приложни проекти. На основата на ландшафтната карта (1989) Ангел Велчев, Никола Тодоров и Румен Пенин предлагат ландшафтно-екологично райониране на България (2003), което е застъпено в учебните програми на курсовете по Природна география на България и Ландшафтна география на България в Софийския университет.

Широко приложение намира и друг основен принос в научноизследователската му дейност. Това е разработената класификационна система на антропогенните изменения и нарушения на ландшафтите в България (1997). Никола Тодоров успешно въвежда в българската география научното направление геофизика на ландшафта и обучава няколко поколения от млади специалисти, които прилагат успешно принципите на пространствено-времевия анализ и синтез на природно-териториалния комплекс. Широко приложение намират ландшафтно-геофизичните изследвания при решаване на екологични проблеми. В тази връзка той разработва многостепенна класификационна система. Той е научен ръководител на близо 30 дипломанта и 4 докторанта, които в своята изследователска работа са прилагали ландшафтно-геофизичния подход. Важни са приносите му в описването на ландшафтно-екологичните характеристики на субалпийските ландшафти в Западна България; планинските умерени хумидни ландшафти във водосборния басейн на река Струма; понтийските и субпонтийски ландшафти в Странджа и Българското черноморско крайбрежие; хидроморфните и субхидроморфни ландшафти в Дунавската равнина; карстовите ландшафти в Предбалкана (Беляковско плато); планинските семиаридни и семихумидни ландшафти в Краището (Земенска планина, Конявска планина и др.); високопланинските горско-храстови ландшафти (Рила, Пирин) и много други. Важно място в научното му творчество е отделено на проблема за антропогенизацията на ландшафтите и тяхното възстановяване. Богат е цялостният му принос за развитието на регионалните физикогеографски и ландшафтно-екологични изследвания на българската природа. Установени са над 200 цитирания на неговите научни приноси в различни трудове, монографии, проекти.

Участва в научни журита за хабилитация и в журита при защита на докторантски тези. По време на преподавателската си дейност в Софийския университет организира десетки познавателни екскурзии за студентите, по време на които непосредствено продължава обучението им за природата на България. Член е на организационния комитет за провеждането на Българския географски фестивал от самото му създаване през 2015 г. и участва активно в осъществяването на ежегодните събития. Той е сред инициаторите за възстановяване на регионалния клон на Българското географско дружество във Велико Търново.

Научни трудове

• Ландшафти в Треклянската котловина, СУ „Св. Климент Охридски“ (1977)
• Сравнительный ландшафтно-геофизический анализ горных ланшафтов Юго-Западной Болгарии и Восточной Грузии (1990)
• Актуализация на класификацията на ландшафтите в България (на примера на ландшафтна карта в М 1:500 000, 1992 г.), Географски аспекти на планирането и използването на територията в условията на глобални промени, България/Вършец (2016, в съавторство с Ангел Велчев и Мимоза Контева)
• Разрушаване на ландшафтивъв възвишението Стражата, Среден Предбалкан, Географски аспекти на планирането и използването на територията в условията на глобални промени, България/Вършец (2016, в съавторство с Христина Проданова)
• Специфика на антропогенизираните ландшафти в Южно Краище, Географски аспекти на планирането и използването на територията в условията на глобални промени, България/Вършец (2016, в съавторство с Бяла Момерова)
• Към комплексно-климатичния анализ на котловините от Стара планина и Предбалкана – основа з, Шостоi Мiжнарноi науковоi конференцii, Украйна (2007, в съавторство с Пламен Лаков)
• Ландшафтно разнообразие на България и развитието на екотуризма, Развитие на туризма в България, България/София (2007, в съавторство с Румен Пенин)
• Ангел Велчев, Никола Тодоров, Хидроморфни и субхидроморфни ландшафти в централните части на Дунавската равнина, Международна научна конференция, София. (2006, в съавторство с Ангел Велчев)
• Теренни ландшафтни изследвания – някои нови тенденции, Научна конференция Фондация ЛОПС, България/Созопол (2003)
• Идеите на проф. Яранов в областта на ландшафтознанието и някои съвременни проблеми, Международна научна конференция – Варна (2002, в съавторство с Ангел Велчев, Румен Пенин и Мимоза Контева)
• Регионална диференциация на ланшдафтите в България, Юбилеен симпозиум – Шумен, България/Шумен (2002, в съавторство с Ангел Велчев и Румен Пенин)
• Диференциация на високопланинските ландшафти в България и проблеми на тяхното използване, X Международен симпозиум „Екология – 2001“, България/Бургас (2001, в съавторство с Ангел Велчев, Румен Пенин и Мимоза Контева)
• Геоекологичен мониторинг на високопланинските ланшдафти в Североизточна Рила, IX Международен симпозиум Екология – 2000, България/Бургас (2000, в съавторство с Ангел Велчев, Румен Пенин и Мимоза Контева)
• Състояние на ПТК – един от проблемите на мониторинга, Международен симпозиум „Екология“, България/Бургас (1993)
• Геоекологични изследвания в района на Мандренското езеро, Международен симпозиум „Екология“, България/Бургас (1992, в съавторство с Ангел Велчев и Румен Пенин)
• Антропогенни изменения и нарушения на ландшафтите в Бургаската низина и тяхната диференциация и класификация, Международен симпозиум „Екология“, България/Бургас (1992, в съавторство с Ангел Велчев и Румен Пенин)
• Ландшафтна карта на България в М 1:500 000, VI Конгрес на географите в България, България/Велико Търново (1989, в съавторство с Ангел Велчев и Нико Беручашвили)
• Милан Георгиев, Никола Тодоров, Развитие и проблеми на експерименталното ландшафтознание, V Конгрес на географите в България, България/София (1985, в съавторство с Милан Георгиев)
• Изменение на някои растителни асоциации при резерватни условия на полигон-трансектата на Земенския ландафтен стационар, Регионален симпозиум по проект 8-МАБ, България/Благоеврад (1980, в съавторство с Ангел Велчев)
• Книга с голяма научна и приложна стойност в областта на морфодинамиката и морфотектониката, Проблеми на географията, кн. 1 – 2 БАН (2013, в съавторство с Ангел Велчев)
• Ландшафти на България – пространствена структура, ИВИС, Велико Търново, Рецензирано (2014, в съавторство с Ангел Велчев)
• Ландшафтна география на България, Булвест 2000, Рецензирано (2011, в съавторство с Ангел Велчев, Румен Пенин и Мимоза Контева)
• Физикогеографски и ландшафтни изследвания в района на Земенския стационар, Университетско издателство на СУ, София, Рецензирано (2011, в съавторство с Ангел Велчев, Петър В. Петров, Димитър Топлийски, Румен Пенин, Александър Сарафов, Петър Б. Петров, Христо Константинов, Симеон Симеонов и Асен Асенов)
• Проучване на съвременните ландшафти и ландшафтно-екологичното състояние на Осоговската планина (2017)
• Ландшафтно-екологично проучване на планината Беласица (2016)
• Съвременна структура и антропогенизация на ландшафтите в планината Огражден (2015)
• Пространствена структура, функциониране и геоекологични проблеми на ландшафтите в Малешевска планина (2013)
• Структура, динамика и антропогенни изменения на ландшафтите във Влахина планина (2012)
• Структура и динамика на ландшафтите във Влахина планина (2011)
• Състояние на съвременните ландшафти и геоекологични проблеми на планините Берковска и Козница (Западна Стара планина) (2009)
• Ландшафтно-геохимични и ландшафтно-геофизични изследвания по южните склонове на Витоша (2008)
• Оценка на съвременната структура и геоекологично състояние на ландшафтите в Габренската котловина (Бурел) (2007)
• Разширяване на влажните зони по долното течение на р. Дунав – Будапеща (2006)
• Пространствена структура, функциониране и геохимически проблеми в Малешевска планина, Годишник на СУ, ГГФ, том 108 (2015, в съавторство с Мимоза Контева, Румен Пенин, Зорница Чолакова и Таня Стоилкова)
• Същност и функционални особености на планинските семиаридни и семихумидни ландшафтни в Земенска планина, Годишник на СУ, ГГФ, том 108 (2015, в съавторство с Ангел Велчев)
• Особености на съвременните ландшафти в южната част на Влахина планина, Годишник на СУ, ГГФ, том 106 (2013, в съавторство с Мимоза Контева, Румен Пенин и Таня Стоилкова)
• Съвременна ландшафтна структура на карстовите територии в Софийската котловина, Проблеми на географията, брой:Книга 1 – 2 (2015, в съавторство с Ангел Велчев)
• Ландшафтни особености в района на Белоградчик, Проблеми на географията, кн. 1 – 2 (2012, в съавторство с Тихомир Алексиев)
• Съвременна структура на ландшафтите в северния дял на Влахина планина, Годишник на СУ, ГГФ, том 105 (2012, в съавторство с Мимоза Контева, Румен Пенин и Зорница Чолакова)
• Съвременна структура на ландшафтите на Берковска планина, Годишник на СУ, ГГФ, том 103 (2011, в съавторство с Мимоза Контева)
• Понтийски и субпонтийски ланшдафти в Странджа, Годишник на СУ, ГГФ, том 91 (2001, в съавторство с Стоян Недков)
• Субалпийски и алпийски ландшафти в басейна на р. Джерман – Северозападна Рила, Годишник на СУ, ГГФ, том 91 (2001, в съавторство с Мимоза Контева, Румен Пенин и Ангел Велчев)
• Ландшафтни особености на Миджур (Чипровска планина), Годишник на СУ, ГГФ, том 90 (2000, в съавторство с Мимоза Контева, Румен Пенин и Ангел Велчев)
• Формиране и съвременна структура на студеноумерените хумидни ландшафтни в бассейна на река Джерман, Годишник на СУ, ГГФ, том 93 (2000, в съавторство с Мимоза Контева, Румен Пенин и Ангел Велчев)
• Еволюция на ландшафтите в района на курортен комплекс „Св. св. Константин и Елена“, Годишник на СУ, ГГФ, том 89, (1999, в съавторство с Ангел Велчев)
• Еколого-геохимично изследване в района на Враца, Проблеми на географията, (1995, в съавторство с Румен Пенин и Ангел Велчев)
• Ландшафтно-геофизична характеристика на планинските умерени хумидни ланшдафти в басейна на р. Струма, Годишник на СУ, ГГФ, том 87 (1995)
• Някои проблеми на ландшафтно-геофизичния анализ, Годишник на СУ, ГГФ, том 86 (1995)
• Приложение на ландшафтно-геофизичните изследвания при решаване на екологични проблеми, Годишник на СУ, ГГФ, том 88 (1995)
• Ландшафтните паркове – нова форма на защитени територии в България, Годишник на СУ, ГГФ, том 87 (1994, в съавторство с Румен Пенин и Ангел Велчев)
• Развитие и съвременно състояние на субалпийските ландшафти в Осоговска планина, Годишник на СУ, ГГФ, том 85 (1994, в съавторство с Ангел Велчев и Кънчо Костадинов)
• Ландшафтни и техногеохимични изследвания в басейна на р. Стоирска, Годишник на СУ, ГГФ, том 86 (1993, в съавторство с Румен Пенин и Ангел Велчев)
• Проблеми на ландшафтно-геофизичния анализ, Годишник на СУ, ГГФ, том 86 (1993)
• Влияние на варовото производство върху изменението и замърсяването на природната среда (на примера на Земенската котловина), Годишник на СУ, ГГФ, том 85 (1992, в съавторство с Ангел Велчев, Асен Асенов и Румен Пенин)
• Ландшафтните паркове – нова форма на защитени територии в България, Известия на БГД, том 28 (1991, в съавторство с Ангел Велчев и Румен Пенин)
• Характеристика геомасс основных ландшафтов центральной части Западной Болгарии (на примере Земенского стационара), Известия ВГО, том 123, брой:вып. 3 (1991)
• Ланшдафтна карта на България в М 1:500 000, Годишник на СУ, ГГФ, том 83, в сътрудничество с чуждестранни учени (1990, в съавторство с Ангел Велчев, Асен Асенов и Нико Беручашвили)
• Систематизация и картографирование антропогенных изменений горных ландшафтов, Вестник Белорусского Университета, том:Серия 2 – Химия, биология, география, брой 2, (1990, в съавторство с Ангел Велчев)
• Кратка физикогеографска характеристика на Земенския ландшафтен стационар, Известия на БГД (1989)
• Разпределение и характеристика вертикальхых структур ландшафтов Центральной части Западной Болгарии, География и природные ресурсы, Новособирск, том 3 (1989)
• Особености на темперутарния режим в Земенския ландшафтен стационар, Известия на БГД (1986)
• Идеи Н.Л.Беручашвили и их влияние на развитие болгарского ландшафтоведения, Landscape Dimensions of Sustainable Development (2017, в съавторство с Румен Пенин и Димитър Желев)
• Карстови ландшафти в района на Земенския стационар, Карст и карстови ландшафти, издателство ИВИС, Велико Търново, с. 150 – 154 (2016, в съавторство с Ангел Велчев, Асен Асенов и Александър Сарафов)
• Ролята на глациалните и флувиоглациалните процеси за формирането на съвременния релеф и ландшафти в Говедарската котловина, Юбилене сборник на Шуменски университет (2016, в съавторство с Ангел Велчев и Петър Димитров)
• Някои аспекти на антропогенизираните ландшафти, Юбилеен сборник 40 години Катедра ЛОПС (2014)
• Краеведските знания на чл. кор. Йордан Захариев и тяхното място в съвременните ландшафтни изследвания в България, Юбилеен сборник „135 години от раждането на Йордан Захариев“, издателство Кюстендил (2012)
• Contemporary State and Geoecological Problems of the Landscapes in Berkovska and Koznitsa Mountains (West Stara planina), Global Changes and Regional Development (2011, в съавторство с Mimoza Konteva, Rumen Penin, Zornitsa Cholakova, Dimitar Zhelev, Byala Momerova, Avgusta Stepchich)
• Mimoza Konteva, Zornitsa Cholakova, Rumen Penin, Nikola Todorov, Contemporary state of landscapes on northern slope of Berkovska planina mountain, Global changes and regional development (2010, в съавторство с Mimoza Konteva, Zornitsa Cholakova, Rumen Penin)
• Високопланински горско-храстови ландшафти, България, българите и Европа – мит, история и съвремие (2010)
• Геоекологични проблеми в района на Беляковското плато, Международен диалог и образование в Балканите и Източна Европа (2010, в съавторство с Мария Петрова)
• Разширяване на рекреационно-туристическата зона на Велико Търново на запад от долината на река Янтра, „България, българите и Европа“ (2008, в съавторство с Мария Петрова)
• Мястото на геофизиката на ландшафтите в съвременните географски изследвания, юбилеен сборник „30 години катедра Ландшафтознание и опазване на природната среда“, издателство МАЛЕО-63 (2003)
• Някои препоръки за разширяване на рекреационните възможности на Българското Северно Черноморие, Сборник доклади – Велико Търново (2000, в съавторство с Димитър Атанасов)
• Проблеми на ландшафтните изследвания в пограничните планини между България и Македония, Сборник доклади II Конгрес на географите в Република Македония (2000, в съавторство с Ангел Велчев, Румен Пенин и Мимоза Контева)
• Ландшафтни предпоставки за развитие на туризма в Югозападна България, Икономически, природни и здравни основи на окологичния туризъм в Югозопадна България – специфичен регион на Балканите (1996, в съавторство с Ангел Велчев)
• Антропогенни изменения и нарушения във високопланинската част на Осоговска планина, Минерално-суровинна база на Кюстендилския регион – състояние и перспективи (1995)
• Генезис и регионална структура на антропогенните изменения в Горнотракийската низина, Теоретични проблеми на географското познание (1995)
• Възможности за приложение на общонаучна ландшафтна карта на България в М 1:500 000, Сборник симпозиум Несебър (1993)
• Проблеми на защитена местност „Земенски скали“, Опозване на неживата природа (1991, в съавторство с Ангел Велчев и Румен Пенин)
• Ландшафтно-геофизические особености природно-территорилальных комплексов бассейна р. Шуюк, Проблемы рационального использования и охрана малых рек – Грозный (1989, в сътрудничество с чуждестранни учени)
• Природна география на България. Ръководство за практически занятия, Издателство МАЛЕО-63, Варна, Рецензирано (2004)