Нурдал Григ
| Нурдал Григ Nordahl Grieg | |
.jpg) Нурдал Григ по време на Втората световна война | |
| Псевдоним | Йонатан Йерв |
|---|---|
| Роден | Йохан Нурдал Брун Григ 1 ноември 1902 г. |
| Починал | 2 декември 1943 г. |
| Професия | писател, поет, драматург, журналист |
| Националност |  Норвегия |
| Активен период | 1922 – 1943 |
| Жанр | драма, пътепис, лирика, документалистика |
| Направление | социалистически реализъм |
| Известни творби | „Корабът продължава пътя си“ |
Повлиян от
| |
Повлиял на
| |
| Съпруга | Герд Егеде-Нисен (1940 – 1943) |
| Уебсайт | |
| Нурдал Григ в Общомедия | |
Нурдал Григ (на норвежки: Nordahl Grieg) е норвежки поет, писател, драматург, журналист и политически активист. Писал е и под псевдонима Йонатан Йерв (Jonathan Jerv). Той е популярен писател и противоречива обществена личност. Служи като военен кореспондент през Втората световна война и е убит по време на бомбардировка на Берлин.[1][2][3][4][5][6]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Йохан Нурдал Брун Григ е роден на 1 ноември 1902 г. в Берген, Швеция-Норвегия, в семейството на учителя Петер Григ (1864 – 1924) и Хелга Волан (1869 – 1946).[5][6] Той е брат на норвежкия издател Харалд Григ (1894 – 1972)[4] и роднина на писателите Ингеборг Ролфсен Григ и Йохане Григ Седерблад. Кръстен е на своя прапрапрадядо Йохан Нурдал Брун, който е написал първия национален химн на Норвегия.[5] Има далечно родство с композитора Едвард Григ.[4]
Следва филология в Кралския университет „Фредерик“ (сега Университет на Осло) и прекарва известно време в пътувания в чужбина, понякога като турист, понякога като моряк на товарния кораб „Хенрик Ибсен“, който пътува до Африка и Австралия и се връща през Суецкия канал (1920 – 1921).[2][6] Получавайки норвежка стипендия през 1924 г., следва една година в Уодъм Колидж на Оксфордския университет, изучавайки история и английска литература, и прави дипломна работа за Киплинг.[3][6] Поне едно от стихотворенията му, „Параклисът на Уодъм Колидж“ (Kapellet i Wadham College), е вдъхновено от престоя му там, където той е съвременник на поета и писател Сесил Дей Луис.
Първата му книга, стихосбирката „Около нос Добра Надежда: Стихове от морето“ (Rundt Kap det gode Håp: Vers fra sjøen), е издадена през 1922 г.[1] Тя е базирана на неговите преживявания по море. През следващата година е издаден криминалният му роман в съавторство с Нилс Лие „Влакът в Берген е ограбен снощи“ (заснет през 1927 г.).[5] На преживяванията му по море се базира и романът му „Корабът продължава пътя си“ от 1924 г.[2] Романът предизвика полемика заради разкриването на тежките условия на живот и работа на моряците.[4]
В Осло работи като журналист в Tidens Tegn и Oslo Aftenavis.[5] Става известен с пътеписите си за Финмарк, Русия, Испания, Гърция (посмъртно) и др.[5] През 1927 г. работи като кореспондент на вестник в Китай, където става пряк свидетел на гражданската война между Гоминдана и комунистите.[4] Впечатленията му са издадени в книгата „Китайски дни“ (Kiniseske dage) от 1927 г. Същата година пише пиесите „Любовта на млад мъж“ (En ung manns kjærlighet) и „Варава“ (Barabbas).[5] Последната е модерна революционна интерпретация на новозаветния персонаж Варава.[4] Стихосбирката му „Норвегия в нашите сърца“ (Norge i våre hjerter) от 1929 г. изразява дълбока любов към неговата страна и неговия народ в своята бедност и мизерия, а тя привлича одобрението на критиката.[2]
Престоят му в колежа на Оксфордския университет го вдъхновява за сборника с шест есета „Младите мъртви“ (De unge døde) от 1932 г., в които прави и преводи на Джордж Гордън Байрон, Пърси Биш Шели, Джон Кийтс и Рупърт Брук.[2][5][6]
Състраданието към бедните и експлоатираните го кара да се присъедини към Норвежката комунистическа партия.[3] В периода 1933 – 1935 г. живее в Съветския съюз, където е официално поканен да изучава техниките на съветската сцена и кино. Пиесата му „Нашата чест и нашата сила“ (Vår ære og vår makt) от 1935 г. описва живота на норвежките моряци по време на Първата световна война, в която Норвегия остава неутрална и търгува с двете страни.[4] Тя отново е насочена срещу експлоатацията на моряците в корабната индустрия.[2]
При завръщането си в Норвегия става поддръжник на политиката на Йосиф Сталин,[4] като политическата му ангажираност намира особен израз в ръководената от него организация „Приятели на Съветския съюз“ (1935 – 1940).[3] В периода 1936 – 1937 г. Григ издава списанието Veien Frem, което първоначално успява да привлече изтъкнати писатели, но тъй като списанието възприема все по-сталинистка позиция по отношение на СССР чрез редица полемични статии и творби, повечето от тях прекъсват връзките си с него и то престава да излиза.[4][5] През 1937 г. пише известна защита на Московския процес (поредица от показни съдебни дела срещу висши функционери, привърженици на Леон Троцки), атакувайки норвежки автори, които ги критикуват.[4] Критикува и самия Троцки, който живее в Норвегия в периода 1937 – 1939 г., защото го смята за предател на каузата на работниците.[4]
Драматичната му пиеса „Поражението“ от 1937 г. е за Парижката комуна, но е вдъхновена от поражението на републиканците в Испанската гражданска война, която следи като кореспондент на място.[6] Испанската гражданска война е тема на книгата му „Испанско лято“ (Spansk sommer) от 1937 г. и отчасти за романа „Светът все още трябва да е млад“ (Ung må verden ennu vær).[2] Войната също така вдъхновява стихотворението му от 1936 г. „Към младежта“ (Til ungdommen), по което впоследствие е направена песен от датския композитор Ото Мортенсен.[4] Песента се използва като химн на работническото движение и движението за мир.[5]
Творчеството му е дълбоко реалистично и патриотично. Вдъхновител на социалистическия реализъм в норвежката литература. Пиесите на Нурдал Григ са поставяни в театрите на Норвегия, Дания, Швеция, ГДР, Великобритания.[6]
Избухването на Втората световна война и особено германската инвазия и окупацията на Норвегия го карат да се противопостави на политиката на Сталин. През 1939 г. Съветският съюз подписва пакта „Молотов-Рибентроп“ с нацистка Германия и до нацистката инвазия през 1941 г. инструктира комунистите по света да гледат на продължаващата война като на „империалистическа“ война, в която не трябва да участват.[5] Григ е убеден антинацист и норвежки патриот и през 1940 г. като доброволец се посвещава на борбата срещу нацистката окупация.[4][6] През зимата на 1939 – 1940 г. служи в норвежката армия във Финмарк като стража на неутралитета по време на Съветско-финландската зимна война.[5] През 1940 г., след като служи по време на Норвежката кампания срещу германските сили, той бяга в Обединеното кралство на борда на същия кораб, който превозва норвежкото кралско семейство и националните златни резерви.[2] От 1940 г. до смъртта си е женен за актрисата Герд Егеде-Нисен (1895 – 1988).[4][5]
Във Великобритания служи на норвежкото правителство в изгнание и участва в създаването на патриотични радиопрограми.[2] Получава служба в норвежките въоръжени сили и служи като военен кореспондент с чин капитан.[3] Работата му включва посещения и репортажи за норвежки части из Великобритания. Той се среща с норвежки военнослужещи на служба в Исландия и на други отдалечени постове.[4] През лятото на 1942 г. прекарва няколко седмици на норвежкия остров Ян Майен в Северния Атлантик. Както и други военни кореспонденти, той се присъединява към оперативни мисии над окупирана Европа.[3]
Нурдал Григ загива на 2 декември 1943 г. до Клайнмахнов (край Потсдам), нацистка Германия.[3][5] Той е един от няколкото наблюдатели при въздушно нападение на съюзниците над Берлин, когато самолетът, в който се намира, е свален.[2][4]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]
- Bergenstoget plyndret i natt (1923) – като Йонатан Йерв, с Нилс Лие[1][5]
- Skibet gaar videre (1924)[2]
Корабът продължава пътя си, изд.: „Народна култура“, София (1964), прев. Светослав Колев - Ung må verden ennu være (1938)
Поезия[редактиране | редактиране на кода]
- Rundt Kap det gode Håp: Vers fra sjøen (1922)[1][2][5]
- Stene i strømmen (1925)
- Norge i våre hjerter (1929)
- «Til Ungdommen» (1936) – стихотворение
- Friheten (1943) – поема
Пиеси[редактиране | редактиране на кода]
- En ung manns kjærlighet (1927)[1][5]
- Barabbas (1927)
- Atlanterhavet (1932)
- Vår ære og vår makt (1935)
- Men imorgen (1936)
- Nederlaget: Et skuespill om Pariser-kommunen (1937)
Документалистика[редактиране | редактиране на кода]
Екранизации[редактиране | редактиране на кода]
- 1949 Thorkild Roose – по пиесата „Поражение“
- 1965 Dikt fra krigens tid – документален
- 1966 Nederlaget – тв филм
- 1967 Teatterituokio – тв сериал, 1 епизод по пиесата „Варвара“
- 1972 Poraz – тв филм
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ((no)) Библиография в сайта Goodreads
- ↑ а б в г д е ж з и к л м ((en)) Биография в сайта „Енциклопедия Британика“
- ↑ а б в г д е ж ((fr)) Биография и библиография в сайта Babelio
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р ((en)) Биография в сайта All Poetry
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т ((no)) Биография и библиография в сайта „Голяма норвежка енциклопедия“
- ↑ а б в г д е ж з Биография и библиография в сайта „Литературен свят“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nordahl Grieg в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
