Пенярол

„Пенярол“
	„Пенярол“
Club Atlético Peñarol
	Емблема на футболния клуб
Прозвище	Manyas ; Aurinegros („Златисточерните“) ; Carboneros („Въглищарите“) ; Mirasoles („Слънчогледите“)
Основан	28 септември 1891 ; (13 декември 1913)
Държава	Уругвай
Стадион	Кампеон дел Сигло
Капацитет	40 000
Президент	Хуан Педро Дамиани
Старши треньор	Леонардо Рамос
Първенство	Примера Дивисион де Уругвай
2024 - Apertura	Шампион
Екипировка	„Пума“
Екипи и цветове
Домакин	Гост
	Пенярол в Общомедия

Клуб Атлетико „Пенярол“ (на испански: Club Atlético Peñarol) е футболен отбор от град Монтевидео, Уругвай.

Клубът е наследник на основания през 1891 година отбор на СУРКК (Сентрал Уругвай Рейлуей Крикет Клуб). Освен най-успешният клуб в страната си е считан и за един от колосите в Латинска Америка. Сред успехите на отбора са пет спечелени Копа Либертадорес и 51 шампионски титли на Уругвай (пет от тях са спечелени от СУРКК). През цялата си история "Manyas" никога не са изпадали - това са 111 години като Пенярол, а ако се брои и СУРКК – 133 години.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 28 септември 1891 г. 118 железничари основават Сентрал Уругвай Рейлуей Крикет Клуб (СУРКК). Цветовете на отбора – жълто и черно – са заимствани от цветовете на железопътните знаци и бариери. В началото това е само отбор по крикет. Основателите на отбора са 72 англичани, 45 уругвайци и един германец – поради тази причина на играчите на отбора и до днес се казва англичаните. През 1900 г. СУРКК организира първото уругвайско футболно първенство, по това време все още аматьорско. Поради тази причина някои считат отбора за основоположник на футбола в Уругвай.

По-нататъчното развитие на СУРКК е предмет на спор от страна на феновете на Пенярол и враговете им от Насионал Монтевидео. Според първите Пенярол е прозвище на СУРКК от самото създаване на отбора и на 12 март 1914 г. той официално е преименуван на Пенарол. Според другата версия, чиито поддръжници са основно феновете на Насионал, СУРКК закрива футболния си отбор и негови членове основават Пенярол на 13 декември 1913 г. – така Пенярол е наследник на СУРКК, но няма право да си присвоява датата на основаване и шампионските титли на СУРКК.

През 1923 г. Пенярол и Сентрал (предшественик на Сентрал Еспаньол) са изключени от Уругвайската Футболна Асоциация (УФА), защото играят мачове срещу аматьорските по това време отбори от Аржентина Расинг Клуб и Индепендиенте (Авелянеда). Пенярол и Сентрал създават Уругвайската Футболна Федерация (УФФ), която в продължение на три години организира паралелно първенство (третото не завършва) и дори събира играчи на двата отбора във втори национален отбор на Уругвай, който изиграва няколко международни мача. Някои от уругвайските отбори дори участват с по един тим във всяко от паралелните първенства. През 1926 г. УФФ се разпада и отборите от нея се връщат в УФА. Титлите на шампионите на УФФ – Монтевидео Уондърърс и Пенярол – не са признати от УФА. Първенството през 1926 г., в което участват отбори от двете федерации не е организирано от УФА, а от Консехо Провисорио и затова не се счита за официален турнир на УФА и асоциацията не признава титлата на Пенярол.

Жълто-черните са първият отбор в историята, който играе със спонсор на фланелките си. Това става в средата на 50-те години.

Пенярол е най-успешният уругвайски отбор в Копа Либертадорес с пет титли. Повече имат само аржентинските Индепендиенте (7) и Бока Хуниорс (6). Пенярол три пъти в историята си е печелил Междуконтиненталната купа по футбол. Другите отбори с толкова титли са Насионал, Реал Мадрид, Милан и Бока Хуниорс.

През 2009-та година "Международната федерация по футболна история и статистика" обявява класация за най-добрите тимове за 20-ти век на всеки континент. Класацията е съставена давайки точки за всяка победа след 1/4 финалната фаза във всички международни турнири. Предвид се вземат мачовете проведени в ерата след 1932 година, когато вече всички отбори са с професионален статут. За Южна Америка Пенярол заема убедително първото място, имайки солидна преднина пред останалите "гиганти" от континента. В чест на това престижно класиране е кръстен и стадиона на отбора - "Campeón del Siglo", в превод - Шампион на века. "Арената" е фициално открита на 28 Март 2016-та година с приятелски мач срещу Ривър Плейт, в който домакините печелят с 4-1, а първото попадение в историята на стадиона е отбелязано от Диего Форлан.

Така изглежда и споменатото по-горе класиране на "Международната федерация по футболна история и статистика":

1 - Пенярол (Уругвай) - 531 точки.

2 - Индепендиенте (Аржентина) - 426.5 точки.

3 - Насионал (Уругвай) - 414 точки.

4 - Ривър Плейт (Аржентина) - 404.25 точки.

5 - Олимпия (Парагвай) - 337 точки.

6 - Бока Хуниорс (Аржентина) - 312 точки.

7 - Крузейро (Бразилия) - 295.5 точки.

8 - Сао Пауло (Бразилия) - 242 точки.

9 - Америка де Кали (Колумбия) - 220 точки.

10 - Палмейрас - (Бразилия) - 213 точки.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Национални[редактиране | редактиране на кода]

Шампион на Уругвай (51): 1900, 1901, 1905, 1907, 1911 (тези титли са на СУРКК), 1918, 1921, 1928, 1929, 1932, 1935, 1936, 1937, 1938, 1944, 1945, 1949, 1951, 1953, 1954, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1964, 1965, 1967, 1968, 1973, 1974, 1975, 1978, 1979, 1981, 1982, 1985, 1986, 1993, 1994, 1995, 1996, 1997, 1999, 2003, 2009 – 2010, 2012 – 2013, 2015 – 2016, 2017, 2018, 2021.
2x Суперкупа на Уругвай: 17/18, 21/22.
1х Шампион на неофициалното първенство: 1926.
12х Победител в квалификационния турнир за Копа Либертадорес: 1974, 1975, 1977, 1978, 1980, 1984, 1985, 1986, 1988, 1994, 1997 и 2004.
13х Торнео Компетенсия: 1936, 1941, 1943, 1946, 1947, 1949, 1951, 1953, 1956, 1957, 1964, 1967 и 1986.

Международни[редактиране | редактиране на кода]

5х Копа Либертадорес: 1960, 1961, 1966, 1982 и 1987
3х Междуконтинтална Купа: 1961, 1966 и 1982

Приятелски турнири[редактиране | редактиране на кода]

Национални[редактиране | редактиране на кода]

1х Копа де Оро: 1982
3х Купа Албион: 1916, 1917 и 1921
1х Купа ANCAP: 1934
4х Купа Артигас: 1909, 1910, 1911 и 1996
1х Купа Сентенарио де Лас Пиедрас: 1930
1х Купа Комите Патриотико де Лас Пиедрас: 1926
1х Купа Консехо Департаментал де Сан Хосе: 1921
3х Купа Хюндай: 1996, 1999 и 2004
1х Лига Майор: 1978
1х Копа Пунта дел Есте: 1997
1х Копа Конрад: 2004

Международни[редактиране | редактиране на кода]

8х Копа Компетенсия: 1901, 1902, 1904, 1905, 1907, 1909, 1910 и 1916
17х Копа Онор: 1907, 1909, 1911, 1918, 1944, 1945, 1946, 1947, 1949, 1950, 1951, 1952, 1953, 1956, 1964 и 1967
1х Winner of the South American zone of the Intercontinental Champions Super Cup: 1969
1х Турнир Кампеонес Судамериканос Хувенилес: 1954
1х Трофей Суитат де Леида: 1990
2х Турнир Сиудад де Болоня: 1990 и 1995
1х Турнир Сисина: 1985
1х Турнир Коломбес: 1984
1х Копа де Оро: 1982
2х Турнир Коста дел Сол: 1974 и 1975
10х Турнир Куадрангулар: 1952, 1955, 1957, 1959, 1960, 1963, 1965, 1966, 1968 и 1970
1х Special Tournament: 1968
1х Турнир Пренса Депортива: 1983
1х Трофей Кауполикан: 1943
2х Трофей Ел Импарсиал: 1925 и 1926
1х Трофей Хосе Ровира: 1924
1х Трофей Ла Трибуна Популар: 1932
1х Трофей Ресидентес ен Кордоба: 1924
1х Трофей Сислей: 1926
1х Турнир Риоплатенсе: 1928
1х Купа Алем: 1925
2х Купа Антлантико Сур: 1972 и 1973
1х Купа Бейсо: 1923
1х Купа Бормида: 1925
1х Купа Каляри: 1991
1х Купа Чери-Мединес-Перес: 1923
1х Купа Клуб Еспаньол: 1926
1х Купа Конфратернидад Депортива: 1973
2х Купа Тереза Херера: 1974 и 1975
1х Купа Мохамед V: 1974
1х Купа Коста дел Сол: 1975
1х Купа Сиудад де Севиля: 1985
1х Купа Сиудад де Марбеля: 1985
1х Чемпиънс Голд Къп: 1985
1х First Intercontinental Champions Cup: 1985
4х Купа Пармалат: 1993, 1994, 1996 и 1998
4х Копа де Онор Риоплатенсе: 1909, 1911, 1916 и 1918
1х Купа Диарио Кроника: 1922
1х Купа Дорса: 1935
1х Купа Ернесто Барос Харпа: 1923
2х Купа Естимуло: 1909 и 1910
1х Купа Форенсе: 1925
1х Купа Франсиско Фераро: 1922
1х Купа Гилермо Дейвис: 1925
1х Купа Интенденте Мунисипал де Буенос Айрес: 1923
1х Купа Хосе Педро Варела: 1918
1х Купа Хосе Пиендибене: 1929
1х Купа Ла Трансатлантика: 1916
1х Купа Мантегани: 1910
1х Купа Министерио де Инструсион Публика: 1927
1х Купа Мирургия: 1928
2х Купа Мунисипио де Авелянеда: 1923 и 1924
1х Купа Норберто Масоне: 1925
1х Купа Нюньоа: 1926
2х Купа Омар Фонтана: 1937 и 1941
1х Купа Пенярол-Ейнтрач: 1927
2х Купа Пресиденте Брум: 1921 и 1922
1х Купа Примавера: 1937
1х Купа Принсипе Хуан де Еспаня: 1972
1х Купа Прокарселес: 1923
1х Купа Рикардо Медина: 1922
1х Купа Рикардо Питалуга: 1928
1х Купа Сенадо де Буенос Айрес: 1924
1х Купа Симон Воливар: 1983
1х Купа Щрауман: 1923
1х Купа Тортони: 1918
1х Купа Транспортес Аерос Португесес: 1974
1х Купа Валпараисо: 1926
1х Купа Витака: 1926
1х Купа Монтевидео: 1918, 1954, 1971 и 2006
1х Кура Кристал де Рока: 1927
1х Куадрангулар: 1957
2х Торнео Ел Графико 2002:

Актуален състав[редактиране | редактиране на кода]

Към Юни 2024:

Вратари: Вашингтон Агере; Рандал Родригез; Гилермо де Аморес.

Защитници: Гузман Родригез; Лео Коельо; Мартин Джаноли; Науел Ерера; Максимилиано Оливера; Диего Соса; Лукас Ернандез; Байрон Кастийо; Педро Миланс; Камило Маяда.

Халфове: Дамиан Гарсиа; Игнасио Соса; Хавиер Мендез; Себастиан Кристофоро; Гастон Рамирез; Франко Гонзалез; Едуардо Дариас (под наем от Малдонадо); Леонардо Фернандез (под наем от Толука).

Нападатели: Максимилиано Силвера, Науел Акоста, Хавиер Кабрера, Леонардо Секейра (под наем от Евертън-Чили), Анхел Гонзалез (под наем от Лига де Кито), Матеус Баби (под наем от Атлетико Паранаенсе), Хосе Нерис (под наем от Колон).