Помощник-командирски институт

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Помощник-командирският институт е представителство на Комунистическата партия в командването на съответните военни формирования в българската армия. Помощник-командирите са наричани „политически представители“ и „партийни комисари“. Помощник-командирският институт е учреден с Министерска заповед № 352 на военния министър Дамян Велчев от 22 септември 1944 година. На същата дата са назначени помощник-командири на всички български полеви армии, на военновъздушните сили, както и на двата окупационни корпуса. Командирите на армии и техните помощник-командири назначават помощник-командирите на дивизии, а те заедно с командирите на дивизии от своя страна назначават помощник-командирите на полкове и така надолу по войсковите съединения. Общата бройка на назначените помощник-командири е 338 души[1]. Те са набирани от партизанските отряди, политическите затворници, концлагеристи и други близки до БКП съмишленици. В първата фаза на участие на българската армия във Втората световна война са назначени помощник-командири на армиите, дивизиите, полковете и дружините, а във втората фаза – на ротите (декември 1944 – май 1945). От началото на октомври 1944 г. е създадена служба „Помощник-командири“ с ръководител генерал-майор Крум Лекарски, помощник-министър на войната. Службата скоро след това е преобразувана в политически отдел на войската с началник Фердинанд Козовски. В началото на ноември 1944 г. е издадена първата инструкция за помощник-командирите „За политическата работа във войската“.[2]

Политическата принадлежност на помощник-командирите е свързана почти изцяло от БРП (к), въпреки че са назначени от комитетите на ОФ. Партийната принадлежност е следната: 1109 човека са членове на БРП (к), 353 са членове на РМС, 9 на БЗНС „Пладне“, 1 на НС „Звено“, 8 безпартийни и 4 нямат определена принадлежност – общо 1484 човека.[3] През 1946 г. съставът е още по-силно доминиран от БКП – 459 членове на партията и 3 от БЗНС.

Списък на помощник-командирите в българската армия[редактиране | редактиране на кода]

По-надолу е представен списък на помощник-командирите по родове войски и по тип на военната част, като са представени само помощник-командирите на по-големите войскови съединения като полкове, дивизии, бригади и армии. Там, където има информация за по-малки подразделения е представена в бележките под линия. В скобите са описани началните дати на заемането на поста.

Помощник командирите получават военни чинове съгласно поверените им съединения и части. С чин майор са помощник командирите на дружините, а с чин полковник са помощник командирите на полк, дивизия докато помощник командирите на армии са с военен чин генерал-майор.

На родове войски[редактиране | редактиране на кода]

На армии[редактиране | редактиране на кода]

На корпуси[редактиране | редактиране на кода]

На бригади[редактиране | редактиране на кода]

На дивизии[редактиране | редактиране на кода]

На полкове[редактиране | редактиране на кода]

На дружини[редактиране | редактиране на кода]

  • 3-та дружина от 7-и пехотен полк – Никола Ангелов, член на БКП[182].
  • 1-ва дружина от 10-и пехотен полк – Соломон Аладжем, член на РМС (от 1 октомври 1944)[183].
  • 1-ва дружина от 14-и пехотен полк – Кирил Граменов, партизанин (от септември 1944)[184].
  • 1-ва дружина от 24-ти пехотен полк – Милан Ангелов, партизанин (14 октомври 1944)[185].
  • 2-ра пехотна дружина от 25-и пехотен полк – Нешо Царевски, партизанин.[186]
  • 1-ва дружина от 35-и пехотен полк – Максим Айрянов, член на БКП (от 1 октомври 1944)[187].
  • 2-ра дружина от 47-и пехотен полк – Марин Мермерски, ятак на партизани (от 11 февруари 1945)[188]
  • 2-ра дружина от 1-ви гвардейски пехотен полк – Александър Ангелов, партизанин (от 15 септември 1944)[189].
  • 2-ра дружина от 2-ри гвардейски пехотен полк – Васил Алексов, член на БКП (септември-октомври 1944)[190].
  • 10-а свързочна дружина – Илия Алков, партизанин (от 4 октомври 1944)[191].
  • Манол Велев, политически командир на дружина в 27-и чепински полк[192]

На роти[редактиране | редактиране на кода]

  • 1-ва тежкокартечна рота към 11-и пехотен полк – Атанас Ангелов, член на РМС (18 февруари 1945)[193].
  • 2-ра ударна рота от 24-ти пехотен полк – Георги Попов, член на РМС (16 март 1945)[194].
  • 1-ва тежкокартечна рота към 42-ри пехотен полк – Стойчо Ангелов, политзатворник (22 февруари 1945)[195].
  • Свързочна рота към 46-и пехотен полк – Тодор Абаджиев, член на РМС[196].
  • 2-ра тежкокартечна рота към 46-и пехотен полк – Тодор Абаджиев (от 21 април 1945)[197].
  • 3-та ударна рота от 46-и пехотен полк – Димитър Велинов, член на бойна група[198]
  • 1-ва тежкокартечна рота към 59-и пехотен полк – Васил Ангелов, член на РМС (15 март 1945)[199].
  • 5-а ударна рота към 59-и пехотен полк – Васил Ангелов, член на РМС (26 май 1945)[200].
  • Минко Минков, помощник-командир на рота[201]

На отделения[редактиране | редактиране на кода]

  • отделение на трети противовъздушен артилерийски полк – Вълчо Ангелов, член на БКП (12 ноември 1944)[202].
  • 1-во артилерийско отделение от осми дивизионен артилерийски полк – Димитър Тодоров, партизанин[203]
  • 2-ро моторно артилерийско отделение на Общовойсковия моторен артилерийски полк – Стоян Попов, партизанин[204].
  • 2-ро товарно отделение на 9-и дивизионен артилерийски полк – Нешо Царевски, партизанин (от 9 ноември 1944).[205]
  • 3-то артилерийско отделение във втори конен артилерийски полк – Кольо Цонев, партизанин (от 3 октомври 1944).[206]
  • 3-то артилерийско отделение в трети дивизионен артилерийски полк – Стою Сандалски, партизанин (25 септември 1944 – 22 януари 1945)[207]
  • 3-то артилерийско отделение в 10-и дивизионен артилерийски полк – Делчо Байчев, партизанин (от 28 септември 1944)[208]
  • 3-то артилерийско отделение в 16-и дивизионен артилерийски полк – Георги Найденов, партизанин (7 януари-31 юли 1945)[209].
  • артилерийско отделение – Тодор Желев, политически затворник[210]

На батареи[редактиране | редактиране на кода]

  • 4-та батарея от 12 дивизионен артилерийски полк – Павел Ангелов, партизанин (16 април 1945)[211].
  • 9-а батарея от първи армейски артилерийски полк – Иван Янков[212]
  • 9-а батарея от десети дивизионен артилерийски полк – Теньо Ангелов (9 март 1945)[213].
  • Домакинска батарея от 6-и дивизионен артилерийски полк – Илия Алексиев[214].

Медицински звена[редактиране | редактиране на кода]

  • VIII армейска лекохирургическа болница – д-р Евгений Аврамов (от 25 март 1945)[215].
  • VIII армейска тежкохирургическа болница – д-р Георги Аналиев, ятак, член на РМС.[216]
  • 10-а дивизионна болница – д-р Георги Аналиев, ятак, член на РМС.[217]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Етапна инспекция – Димитър Найденов, политзатворник (16 април 1945)[218]
  • Първа етапна инспекция – Димитър Далаков, политзатворник[219]
  • Свързочен отдел при първа българска армия – Димитър Йосифов, политзатворник (1 декември 1944)[220]
  • Торпедна флотилия – Петър Калчев, член на БКП (16 октомври 1944)[221]
  • Минна флотилия – Паскал Паскалев, член на БКП (15 септември 1944)[222]; Иван Койнов, член на БКП (25 декември 1944)[223]
  • Българска армия – Иван Кинов, помощник-началник на Военноучебните заведения (8 септември 1944)[224]
  • Противовъздушна артилерия – Пенчо Плачков, член на БКП (С МЗ № 202 от 23 декември 1944)[225]
  • ЖП войски при БДЖ – Стоил Самунов (5 октомври 1944)[226]
  • ЖП войски при Главното командване – Петър Фенерков (4 октомври 1944)[227]
  • Въздушна ескадра – Спас Спасов, лагерист, член на РМС (22 септември 1944)[228]
  • Инженерно-свързочен отдел към четвърта армия – Пешо Шиновски, също така инструктор към армията (1 октомври 1944)[229]
  • Инструктор към щаба на втора армия и представител на политическия отдел при първа армия – Ламби Данаилов, ятак (От 22 септември до 10 декември 1944)[230]
  • Атанас Манолов Христов (1918 – ?)[231].
  • Димитър Ганчев[232]
  • адютант на помощник-командира на 16-а пехотна дивизия – Стою Сандалски, партизанин (от 22 януари 1945)[233]
  • Мирчо Стойков, помощник-командир[234]
  • Христо Русков, помощник-командир на дивизия[235]
  • Иван Гинчев[236]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Кратка военна история на България 681 – 1945, Военно издателство, София 1977
  2. ↑ Колектив. Военнополитическа история на България, Военна академия "Г.С.Раковски", 2023, с. 128
  3. ↑ Колектив. Военнополитическа история на България, Военна академия "Г.С.Раковски", 2023, с. 128
  4. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 77
  5. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 132
  6. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 8: С министерска заповед № 350
  7. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 40
  8. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 150
  9. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 25
  10. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 116
  11. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 136: От 10 октомври 1944 е помощник-командир на морска база Бургас
  12. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 13
  13. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 27
  14. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 80
  15. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 54
  16. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 20
  17. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 122
  18. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 39
  19. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 41
  20. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 106
  21. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 44
  22. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 99
  23. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 15
  24. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 69
  25. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 159
  26. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 110
  27. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 150
  28. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 39
  29. ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 120
  30. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 128
  31. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 101
  32. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 22
  33. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 100
  34. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 64
  35. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 38
  36. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 101: Освободен по болест
  37. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 56
  38. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 70
  39. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 103
  40. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 28
  41. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 123
  42. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 154
  43. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 29
  44. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 65
  45. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 34
  46. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 38
  47. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 71
  48. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 8:Назначен със заповед № 202 от 23 декември 1944, смятано от 15 септември 1944; политзатворник
  49. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 162
  50. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 32
  51. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 84
  52. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 108
  53. ↑ Протокол № 416 от 9 декември 1954, с.99
  54. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 121
  55. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 83
  56. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 53
  57. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 9:С министерска заповед № 312
  58. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 159
  59. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 111: От 1 декември 1944 година е помощник-командир на 12 дивизионен военноразузнавателен ескадрон.
  60. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 12
  61. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 51: От 15 септември 1944 е помощник-командир на втора дружина на тридесет и трети пехотен свищовски полк
  62. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 156
  63. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 81
  64. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 69
  65. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 101: От 1 януари 1945 е инструктор в Политическия отдел при Министерството на войната
  66. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 96
  67. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 12
  68. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 49
  69. ↑ Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 185
  70. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 56: Освободен е от поста поради болест
  71. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 79
  72. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 159
  73. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 65
  74. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 68: От 1 октомври 1944 е помощник-командир на 1 артилерийско отделение на 12 дивизионен артилерийски полк
  75. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 20
  76. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 161
  77. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 17
  78. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 57
  79. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 64
  80. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 152
  81. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 24
  82. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 120
  83. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 104
  84. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 55
  85. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 49
  86. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 68
  87. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 84
  88. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 52
  89. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 136
  90. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 69
  91. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 50
  92. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 94
  93. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 24
  94. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 99
  95. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 108: От 12 октомври 1944 е помощник-командир на втора дружина в същия полк
  96. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 92
  97. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 158
  98. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 15
  99. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 95: От 23 септември 1944 година е помощник-командир на трета дружина от двадесет и седми пехотен чепински полк
  100. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 79
  101. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 113
  102. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 46
  103. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 121
  104. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 154
  105. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 120
  106. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 127: От 23 септември 1944 е помощник-командир на втора дружина в полка
  107. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 75:Освободен по болест
  108. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 124:От 25 март 1945 е адютант на помощник-командира на четвърти корпус, а от 15 април 1945 инструктор в щаба на корпуса.
  109. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 151: От 27 септември 1944 е помощник-командир на първа дружина от полка
  110. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 76:Освободен по болест
  111. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 109
  112. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 124:От 10 декември 1944 до 5 март 1945 е помощник-командир на втора дружина в полка
  113. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 159
  114. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 92
  115. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 81
  116. ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 245
  117. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 54
  118. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 141
  119. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 29
  120. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 145
  121. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 11
  122. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 16: От 5 октомври 1944 до 24 януари 1945 е помощник-командир на трето артилерийско отделение от единадесети дивизионен артилерийски полк
  123. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 99
  124. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 162
  125. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 29
  126. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 70: От 7 ноември 1944 до 25 януари 1945 е помощник-командир на трето артилерийско отделение на дванадесети артилерийски полк.
  127. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 102.
  128. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 38: От 16 септември 1944 е помощник-командир на първа дружина в същия полк.
  129. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 130: От 1 февруари 1945 е инструктор в щаба на десета пехотна беломорска дивизия
  130. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 142: От септември 1944 е помощник-командир на втора дружина в полка
  131. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 131
  132. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 8: От 22 октомври 1944 е инструктор в Политическия отдел на Министерството на войната
  133. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 96
  134. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 162
  135. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 111
  136. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 9: от 20 октомври 1944 г. е помощник-командир на първа дружина от полка
  137. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 112
  138. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 18:От 28 декември 1944 е помощник-командир на трета дружина в полка
  139. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 85
  140. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 123
  141. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 20
  142. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 96
  143. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 134
  144. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 24
  145. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 163
  146. ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 498
  147. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 11
  148. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 161
  149. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 141
  150. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 162
  151. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 63: От 8 февруари до 21 април 1945 г. е инструктор в Етапната инспекция при първа българска армия
  152. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 25
  153. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 28
  154. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 31
  155. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 59
  156. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 131
  157. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 106
  158. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 139
  159. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 11
  160. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 79
  161. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 71
  162. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 31
  163. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 53: От 1 февруари 1945 е помощник-командир на четвърта армейска корпусна дружина
  164. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 55
  165. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 99
  166. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 78
  167. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 142
  168. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 121
  169. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 83
  170. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 107
  171. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 92
  172. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 95: От 1 март 1945 е помощник-командир на специална дружина в Черноморския флот
  173. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 147
  174. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 98
  175. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 100
  176. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 111
  177. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 133: От 1 юли 1945 е в етапния отдел на четвърти корпус
  178. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 139
  179. ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 341
  180. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 380
  181. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 378
  182. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 380
  183. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 379
  184. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 405
  185. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 380
  186. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 489
  187. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 379
  188. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 444
  189. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 380
  190. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 379, от 1 ноември 1944 г. е командир на дружината
  191. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 379
  192. ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 347
  193. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 380
  194. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 464
  195. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 380
  196. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 379
  197. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 379
  198. ↑ Лалов, И., Костадинова, М. и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 394
  199. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 380
  200. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 380
  201. ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 307
  202. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 380
  203. ↑ Ген.-лейт. о.з. Димитър Тодоров – на 90 години! Честит празник!
  204. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 464
  205. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 489
  206. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 480
  207. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 468
  208. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 385
  209. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 449
  210. ↑ Нелков, Н. (съст.) Летопис на Висшето народно военно артилерийско училище, НВУ „В. Левски“ – факултет „Артилерия, ПВО и КИС“, 2008, с. 58, архив на оригинала от 1 януари 2017, https://web.archive.org/web/20170101165323/http://bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Letopis_VNVAU.pdf, посетен на 7 януари 2017 
  211. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 380
  212. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 492
  213. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 380
  214. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 379
  215. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 379
  216. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 380
  217. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 380
  218. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 99
  219. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 44
  220. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 67: С МЗ № 202 от 23 декември 1944, смятано от 15 септември 1944 е определен за помощник-командир на седма дивизионна свързочна дружина
  221. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 69
  222. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 110
  223. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 78
  224. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 74
  225. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 115
  226. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, * „Военно издателство“ ЕООД, с. 126
  227. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 146
  228. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 131
  229. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 160
  230. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 44
  231. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 444
  232. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, Централен държавен архив, София, 2003, с. 94, архив на оригинала от 2 февруари 2017, https://web.archive.org/web/20170202065856/http://gov.archives.bg/guides/12_P_BKP2.pdf, посетен на 28 януари 2017 
  233. ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 468
  234. ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 312
  235. ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 427
  236. ↑ Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, Второ допълнено издание, София, 2006, с.248
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Помощник-командирски_институт&oldid=12253572“.