Портал:Византия

 Астрономия  България  География  Изкуство  Личности  Математика  Медицина  Наука  Философия  Технология

редактиране  Портал „Византия“ Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са модерни названия (от XVII в. насам) на източната част от Римската империя, с главен админстративен център Константинопол, просъществувала до 1453 г. Територии, които принадлежат на Византия за кратък или по-продължителен период, са Мала Азия, Балканите, Далмация, Италия, Египет, Сирия, Палестина, Армения, Абхазия, по-голямата част от северното крайбрежие на Африка, средиземноморските острови и други. Освен християнската религия в развитието на Византия влияние оказват наследени от античността елинистистически и римски традиции. На част от античната гръко-римска култура Византия е единствен посредник. Благодарение на своето географско положение Византийската империя печели в продължение столетия от търговията между Изтока и Запада и е водеща търговска сила в предлагането на луксозни стоки. Нейният културен, икономически и военен потенциал е фактор, възпиращ разпространието на исляма от изток на запад и улесняващ разпространението на християнската религия сред балканските и славянските народи през средните векове. Повече за Византия... редактиране  Избрана статия Флавий Василиск (на латински: Flavius Basiliscus) (починал 476/477) е Византийски император, който управлява за кратко (9 януари 475–август 476), когато император Зенон е прогонен от Константинопол вследствие на бунт. Василиск успява да се добере до властта през 475, възползвайки се от непопулярността на император Зенон, "варварският" приемник на Лъв, и от организирания от Верина заговор, който принуждава Зенон да избяга от Константинопол. Въпреки това, по време на краткото си управление, Василиск очуждава фундаменталната подкрепа на Църквата и на народа на Константинопол, подпомагайки монофизитската христологична позиция, противно на масово възприетата Халкедонска вяра. Също така неговата политика на подсигуряване на властта му чрез назначаване на лоялни хора на ключови постове антагонизира много важни фигури в имперския двор, включително сестра му Верина. Така че, когато Зенон се опитва да си възвърне империята, той de facto не среща съпротива, влизайки триумфално в Константинопол и пленявайки и убивайки Василиск и семейството му. Борбата между Василиск и Зенон попречва на Източната империя да се намеси при падането на Западната Римска империя, което се случва в ранния септември 476. Когато вождът на херулите - Одоакар, детронира западния император Ромул Августул, изпращайки имперските regalia в Константинопол, Зенон току-що е възвърнал своя трон и единственото, което му остава, е да назначи Одоакар за dux на Италия, с което се слага край на Западната Римска империя. още » редактиране  Знаете ли ... кой император е наричан подигравателно от противниците си Лайнозвани? редактиране  Може да сте полезни ..., като подобрите: Иконоборство, Монофизитство, Алексий I Комнин, Йоан II Комнин, Мануил I Комнин, Андроник I Комнин, Влахернски дворец, още »; Гражданска война във Византия (1321–1328), Гражданска война във Византия 1376-1379; ..., като създадете: Византийска армия, Андрей Палеолог, Селска община във Византия още »; ..., като разширите някои от статиите в Категория: Мъничета за Византия; ..., като споделите своите идеи за развитието на Портал Византия. редактиране  Избрана картинка Император Никифор III Вотаниат и придворни. Злато и темпера върху пергамент. Омилий на Св. Йоан Златоуст. Национална библиотека на Франция. редактиране  Категории Византийска империя Мъничета за Византия Филми, чието действие се развива във Византия Административно деление на Византия Антиохия България под византийска власт Византийци Византология Въоръжени сили на Византия Византийски градове Дуга Епирско деспотство История на Византия Култура на Византия Латинска империя Византийски монети Деспотство Морея Никейска империя Орден на Дракона Византийско право Средновековен Епир Средновековна Тесалия Византийски титли и длъжности Трапезундска империя редактиране  Императори Константин I (324–337) Констанций II (337–361) Юлиан (361–363) Йовиан (363–364) Валентиниан I (364) Валент (364–378) Грациан (378–379) Теодосий I (379–395) Аркадий (395–408) Теодосий II (408–450) Маркиан (450–457) Лъв I Тракиец (457–474) Лъв II (474) Зенон (474–475, 476–491) Флавий Василиск (475–476) Анастасий I (491–518) Юстин I (518–527) Юстиниан I (527–565) Юстин II (565–578) Тиберий II (578–582) Маврикий (582–602) Фока (602–610) Ираклий (610–641) Константин III (641) Ираклеон (641) Констант II (641–668) Константин IV Погонат (668–685) Юстиниан II (685–695) Леонтий (695–698) Тиберий III Апсимар (698–705) Юстиниан II (705–711) Филипик Вардан (711–713) Анастасий II (713–715) Теодосий III Адрамит (715–717) Лъв III Исавър (717–741) Константин V Копроним (741–775) Артавазд (741–743) Лъв IV (775–780) Константин VI (780–797) Ирина Атинянката (797–802) Никифор I Геник (802–811) Ставракий (811) Михаил I Рангаве (811–813) Лъв V Арменец (813–820) Михаил II (820–829) Теофил (829–842) Михаил III (842–867) Василий I Македонец (867–886) Лъв VI Философ (886–912) Александър III (912–913) Роман I Лакапин (920–944) Константин VII Багренородни (913–959) Роман II (959–963) Никифор II Фока (963–969) Йоан I Цимиски (969–976) Василий II Българоубиец (976–1025) Константин VIII (1025–1028) Роман III Аргир (1028–1034) Михаил IV Пафлагон (1034–1041) Михаил V Калафат (1041–1042) Зоя (1042–1050) Теодора (1042–1056) Константин IX Мономах (1042–1055) Михаил VI Стратиот (1056–1057) Исак I Комнин (1057–1059) Константин X Дука (1059–1067) Роман IV Диоген (1068–1071) Михаил VII Дука (1071–1078) Никифор III Вотаниат (1078–1081) Алексий I Комнин (1081–1118) Йоан II Комнин (1118–1143) Мануил I Комнин (1143–1180) Мануил I Комнин (1180–1183) Андроник I Комнин (1183–1185) Исак II Ангел (1185–1195, 1203–1204) Алексий III Ангел (1195–1203) Алексий IV Ангел (1203–1204) Алексий V Дука (1204) Теодор I Ласкарис (1208–1221) Йоан III Дука Ватаци (1221–1254) Теодор II Ласкарис (1254–1258) Йоан IV Дука Ласкарис (1258–1261) Михаил VIII Палеолог (1259–1282) Андроник II Палеолог (1282–1328) Андроник II Палеолог (1294–1320) Андроник III Палеолог (1328–1341) Йоан V Палеолог (1341–76, 1379–90, 1390–91) Йоан VI Кантакузин (1347–1354) Андроник IV Палеолог (1376–1379) Йоан VII Палеолог (1390) Мануил II Палеолог (1391–1425) Йоан VIII Палеолог (1425–1448) Константин XI Палеолог (1449–1453) редактиране  Сродни Уикимедия