Президент на Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Президент на Италия
Presidente della Repubblica Italiana
Щандарт на Президента
Щандарт на Президента
Серджо Матарела
Действащ
Серджо Матарела
от 3 февруари 2015 г.
Информация
ОбръщениеВаше Превъзходителство
СедалищеРим, Италия
Назначен отПарламента на Италия
Мандат7 години с 1 преизбиране
Създаден1948
ПървиЕнрико Де Никола
Заплата€230 000
Сайтwww.quirinale.it
Президент на Италия в Общомедия

Президентът на Италианската република (на италиански: Presidente della Repubblica Italiana) е държавен глава на Италия и представя народното съединение, както е постановено в Италианската конституция. Той се избира чрез тайно гласуване от страна на парламента и на представителите на регионите[1], и има 7-годишен мандат (наречен „президентски мандат“).

Италианската конституция постановява, че всеки италиански гражданин (мъж или жена), навършил петдесет години и който има всички граждански и политически права, може да бъде избран. Жена не е била избирана за президент на Италия.

Седалището на Президента на Италия е дворецът Квиринал в Рим. Той може да избере и да не живее там, като бившите президенти Сандро Пертини, Франческо Косига и Оскар Луиджи Скалфаро.

Сегашният и 12-и президент на Италия е Серджо Матарела.

Роля на президента[редактиране | редактиране на кода]

Дворецът Квиринал в Рим – официално седалище на Президента на Италия

Италианската конституция установява президентските права и задължения. Тъй като Италия е парламентарна република, президентът ѝ има ограничени политически правомощия, за разлика от Министерски съвет (орган на изпълнителната власт) и парламента (орган на законодателната власт).

Според конституцията президентът:

  • приема дипломатически функционери
  • ратифицира международни договори, след утвърждаването им от парламента
  • посещава официално чужди страни
  • обявява война, след като парламентът вземе решение за това
  • може да назначава пет пожизнени сенатори
  • изпраща послания на парламента
  • свиква или събира парламента
  • разпуска парламента след края на мандата на правителството, с изключение на последните месеци на своя мандат (бял семестър)
  • насрочва нови избори и определя първото събиране на новия парламент
  • разрешава представянето на правителствени законопроекти в парламента
  • утвърждава приетите в парламента закони
  • връща на парламента неутвърдените закони с мотивировка и дава възможност на парламентаристите да ги преразгледат (ако парламентът приеме отново закона, президентът трябва да го обнародва)
  • насрочва референдумите и утвърждава резултатите
  • назначава нов президент на Министерски съвет (Министър-председател) след изборите
  • по предложение на новия министър-председател назначава министрите в новото правителство
  • приема правителствената клетва или оставка
  • обнародва административни правителствени протоколи
  • председателства Върховния защѝтен съвет (Consiglio Supremo di Difesa – CSD) и задържа (недействителни) заповеди на военните сили
  • заповядва разпускането на регионалните съвети и оставките на регионалните президенти
  • председателства Върховния магистратурен съвет (Consiglio Superiore della Magistratura – CSM)
  • помилва затворници и заменя наказания.

Президентски мандат[редактиране | редактиране на кода]

Освен установения си 7-годишен срок, президентският мандат може да се прекъсва заради:

  • доброволна оставка
  • смърт
  • сериозна болест
  • отстраняване, в случай че президентът е виновен за предателство към държавата или посегателство върху конституцията.

Заслужил президент[редактиране | редактиране на кода]

Бившите президенти на Италия се определят за „Заслужили Президенти на Италианската република“, и, с изключение на отказ, стават пожизнени сенатори.

Президенти на Италия[редактиране | редактиране на кода]

Президенти на Италианската република
Снимка Име
(роден-починал)
Мандатът започва Мандатът свършва
1 Енрико Де Никола
(1877 – 1959)
1 януари 1948 12 май 1948
2 Луиджи Ейнауди
(1874 – 1961)
1 май 1948 11 май 1955
3 Джовани Гронки
(1887 – 1978)
11 май 1955 11 май 1962
4 Антонио Сени
(1891 – 1972)
11 май 1962 6 декември 1964
5 Джузепе Сарагат
(1898 – 1988)
29 декември 1964 29 декември 1971
6 Джовани Леоне
(1908 – 2001)
29 декември 1971 15 юни 1978
7 Сандро Пертини
(1896 – 1990)
9 юли 1978 29 юни 1985
8 Франческо Косига
(1928 – 2010)
3 юли 1985 28 април 1992
9 Оскар Луиджи Скалфаро
(1918 – 2012)
28 май 1992 15 май 1999
10 Карло Адзельо Чампи
(1920 – 2016)
18 май 1999 15 май 2006
11 Джорджо Наполитано
(1925-2023)
15 май 2006
22 април 2013
22 април 2013
14 януари 2015
12 Серджо Матарела
(1941-)
3 февруари 2015 -

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]