Саве Говедаров
| Саве Говедаров | |
| български революционер | |
| Роден |
1871 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Спас Тодоров Говедаров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1871 година[2] в разложкото село Баня, тогава в Османската империя. В 1898 година влиза във ВМОРО и пренася оръжие за Разложко и навътре в Македония. Главният учител Симеон Попкостадинов и ръководителят на град Мехомия Христо Анчев го изпраща заедно с Илия Ботушанов[1] в Чепино да убият шпионина Никола Пендев, но не успяват. По заповед от Якорудския революционне комитет отива в Куртово където се среща с Юрдан Марин, Георги Ташов и учителя Георги Вригазов и пренася оръжие до Якоруда. Във 1902 година участва в пренасянето на парите от откупа за мис Елън Стоун заедно със Симеон Драговчев, Иван Груев, Христо Ник. Бояджиев, Никола Маноилов Дръделов и войводите Яне Сандански и Симеон Молеров до Белица. В 1903 година пренася динамит в Банско. Заминава за Пирин и участва в подготовката на въстание. При избухването на Илинденско-Преображенското въстание заминава за Рила планина и се присъединява към отряда на генерал Иван Цончев, полковник Анастас Янков, Иван Ботушанов и околийския ръководител Минчо Тодев. Участва в нападението на Белица и изгарянето на турската махала под командването на полковник Янков и Ботушанов. След въстанието напуска Османската империя заедно със семейството си и се установява в Свободна България. След амнистията от 1904 година се връща в Османската империя. Работи за гръцка компания от 1904 до 1905 година и продължава да се занимава с революционна дейност до 1912 година.[3]
Участва в Балканската война (1912 - 1913).[3]
На 30 март 1943 година, като жител на Баня, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 229.
- ↑ Към 30 март 1943 година е на 72 години.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 230.
