Стоил Бижов
| Стоил Бижов | |
| български опълченец | |
 | |
| Роден |
1850 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Стоил (Стол, Стоян, Стефан) Бижов (Бижев, Божов, Божков) е български опълченец (1877 – 1878).[1][2][3][4]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е около 1850 година във валовищкото село Крушево[3] или в Сяр, тогава в Османската империя, днес в Гърция.[1][2]
Постъпва в Българското опълчение на 20 април 1877 година. Служи в V дружина, II рота. Заболява на 30 май и е преместен в обоза на Опълчението. След това е зачислен в 11 дружина, V рота. На 17 август 1877 година е произведен ефрейтор. Отчислен е на 27 юли 1878 година.[1] За участието си във войната е награден е с редица ордени и медали.
След създаването на Княжество България се установява в Берковица, където известно време работи като гостилничар.[1]
Участва в Кресненско-Разложкото въстание (1878 - 1879).[5]
Умира на 25 януари 1928 година в Берковица.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 246, № V.54.1.
- ↑ а б Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 65 (№ 598)
- ↑ а б Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 год. Издание на Централното поборническо-опълченско дружество в ст. София, 1928. с. 49.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
- ↑ Кацаров, Г., Ив. Кепов. Документи по Кресненското въстание отъ 1878 г. София, Държавна печатница, 1940. с. 31.
