Направо към съдържанието

Храм на Зевс (Олимпия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Храм на Зевс.

Храм на Зевс
Карта Местоположение
СтранаГърция
Посветен наЗевс
Храм на Зевс в Общомедия
Реконструкция на храма на Зевс от XIX век, художници – Вилхелм Любке, Макс Земрау

Храмът на Зевс в Олимпия е един от най-почитаните храмове в Древна Гърция, първият образец на дорийски стил[1]. Посветен на олимпийския бог Зевс, той е в центъра на архитектурния ансамбъл на светилището на Зевс. Сградата се счита за едно от големите постижения в развитието на дорийския периптер[2]:с. 31.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият храм, посветен на местни и панелински божества, е издигнат на мястото още в края на микенския период. През X - IX век пр. Хр. бил построен Алтис – оградена със стена свещена гора с олтара на Зевс и хълма на Пелопс[3].

Класическият храм на Зевс бил започнат по време на 52 олимпиада от елееца Либон, но е завършен едва към 85 – 86 олимпиада от Фидий, тоест между 472 и 456 г. пр. Хр.

През 406 г. император Теодосий заповядва да бъдат разрушени всички езически храмове и съоръжения, включително тези в Олимпия. Мощни земетресения през 522 и 551 година довършват онова, което останало [4]. Болшинството запазени до наши дни фрагменти от храма се съхраняват в Археологическия музей в Олимпия, а няколко фрагмента от фронтоните се намират в Лувъра, Париж.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Храмът представлявал хипетрален храм (Ύπαιθρος; храм без покрив над средната част, където стояла статуята на божеството)[5], а иначе е типичен периптерен храм с 6 колони по ширината храма и 13 по дължина. Като материал за строителството послужил варовик от Порос. Фундаментът, колоните и фреските на храма са открити и при разкопки, проведени през 1875 година под ръководството на немския археолог Ернст Курциус.

Храмът има размери 64 метра дължина и 28 м ширина. Източният фронтон е украсен със скулптурна група, която представя подготовката на състезанието с колесници между Пелопс и Еномей под погледа на Зевс, залегнало и в мита за създаването на самото светилище. Западният фронтон представя битка между лапити и кентаври, а метопите отпред и отзад изобразяват подвизите на Херакъл.

Статуята на Зевс, създадена около 435 г. пр.н.е. от Фидий, била поставена в дъното на храма. Според изворите е била висока около 12 метра и създавала впечатлението, че ако Зевс стане, ще разруши тавана. Била изработена от дърво, което било покрито с нежно-розова слонова кост, а дрехите на Зевс били от златни листа (т.нар. хризоелефантинна техника).

Масивният пиедестал с височина около 3,5 метра бил украсен с позлатени фигури на олимпийските богове и вероятно е изобразявал подобие на Олимп. Отгоре се намирал трон от злато и скъпоценни камъни с множество различни украшения от слонова кост и абанос. Статуята на Зевс била висока над 10 метра, а лицето му изразявало могъщество и родителско благоразположение. В лявата си ръка богът държал скиптър, увенчан с орел, а на протегнатата му дясна ръка стояла богинята Нике от злато и слонова кост. Както свидетелства Павзаний[6], на пръв поглед изглеждало невероятно, че статуята се побира в храма.

На колона в близост до храма е стояла богинята на победата Нике от Пеоний от пароски мрамор[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Archaeopaedia: Temple of Zeus at Olympia, архив на оригинала от 5 февруари 2007, https://web.archive.org/web/20070205202041/http://traumwerk.stanford.edu:3455/Archaeopaedia/243, посетен на 31 май 2019 
  2. Бартенев, И. А., Батажкова В. Н. Очерки истории архитектурных стилей. Москва, Изобразительное искусство, 1983. с. 264. (на руски)
  3. (Hellenic Ministry of Culture: The sanctuary site at Olympia, including the Temple of Zeus
  4. Hellenic Ministry of Culture.
  5. Temple of Zeus at Archaeopaedia, Stanford University, архив на оригинала от 5 февруари 2007, https://web.archive.org/web/20070205202041/http://traumwerk.stanford.edu:3455/Archaeopaedia/243, посетен на 31 май 2019 
  6. Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. 5, 11, 1.
  7. Nike of Paionios // University of Cambridge Museum of Classical Archaeology Databases. Посетен на 20 March 2017.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Храм Зевса в Олимпии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​