Направо към съдържанието

1984 Голяма награда на Канада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Канада
Карта на пистата
Жил Вилньов
Дължина писта4.410 km
Обиколки70
Състезание308.700 km
Дата17 юни 1984
ВремеСухо
Победител
Пилот
– време
Нелсон Пикет
1:46:23.748
Полпозишън
Пилот
– време
Нелсон Пикет
1:25.442
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Нелсон Пикет
1:28.763 (55)

1984 Голяма награда на Канада е 17-о за Голямата награда на Канада и седми кръг от сезон 1984 във Формула 1, провежда се на 17 юни 1984 година на пистата Жил Вилньов, Монреал в Канада.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Спорът относно спирането на ГП на Монако след само навършени 31 обиколки, преди две седмици се разнесе из падока по време на уикенда в Монреал. От ФИЗА обявиха че няма да настъпят промени относно резултатите от това състезание.

Поради факта че ГП на Канада и 24-те часа на Льо Ман се провеждат в една и съща седмица, Джонатан Палмър е освободен само за това състезание от екипа на РАМ. На негово място трябваше да бъде тест-пилота на Рено Филип Стрейф, но французина отказа след като и той също трябваше да кара в Льо Ман. В крайна сметка, Майк Такуел е назначен на мястото на Палмър за състезанието в Монреал. Спирит също трябваха да сменят техния пилот Мауро Балди, с 29-годишния холандец Хуб Ротенгатер, правейки своя дебют във Формула 1.

За трети път този сезон, Нелсън Пикет класира своя Брабам на пол-позиция. До него на първа редица се нареди Ален Прост с Макларън-ТАГ, въпреки повредата по двигателя в събота. След тях са Елио де Анджелис с Лотус-Рено, Дерек Уорик със заводския отбор на Рено, Ферари-тата на Рене Арну и Микеле Алборето, Найджъл Менсъл, Ники Лауда, Аертон Сена с Толеман и Андреа де Чезарис с Лижие. Патрик Тамбей направи само три бавни обиколки по време на квалификациите след като, контузията получена в предишното състезание все още не е отшумяла, от което Рено решиха да участват само с Уорик.

Всички очакваха това състезание да е отново доминирано от пилотите на Макларън. Прост поведе след старта, но след само половин обиколка, Пикет излезе начело. След тях са Ферари-тата на Алборето и Арну, които изпревариха де Анджелис, Уорик, Менсъл, Лауда, Сена и де Чезарис. Лауда изпревари Менсъл след втората обиколка, след което в 14-а обиколка се намираше трети. Пилотите на Ферари отново изпитваха проблеми, първо Алборето отпадна с повреда по двигателя, а Арну загуби няколко позиции след като меките гуми на италианеца започнаха да се деградират. Двигателят на Прост не вървеше на високи обороти в някои части от трасето, което е и причината той да не се доближи до Пикет. С новите гуми Рене Арну си върна загубените позиции и се върна на четвърто място. Кеке Розберг който тръгна от 15-а позиция, изпревари Сена за седма позиция в 19-а обиколка.

С преполовяването на половината дистанция и двата Уилямс-а напуснаха състезанието. Първо Жак Лафит отпадна с повреда по турбото, след което Розберг също преполови участието си с проблем в горивната система. Майк Такуел в своето единствено участие за РАМ, завърши само 29 обиколки преди да получи повреда по турбото. Рикардо Патрезе водеше битка с Тирел-ът на Мартин Брандъл за 13-а позиция преди италианеца да я загуби, както и състезанието след като заби своето Алфа Ромео в огражденията. Притеснителното за Пикет дойде след като съотборника му Корадо Фаби (който заместваше брат си Тео поради ангажименти в КАРТ), както и пилота на Ероуз Тиери Бутсен, задвижван с БМВ, отпаднаха с едни и същи повреди по двигателя и по турбото. Бразилецът обаче нямаше пободни проблеми и все още водеше класирането с голяма преднина пред останалите. Все още изпитвайки проблем с недостатъчна скорост, Прост е изпреварен от съотборника си Лауда в 44-та обиколка.

Найджъл Менсъл водеше битка със своя съотборник де Анджелис. Въпреки опитите си на опитния италианец да блокира атаките на британеца, Менсъл излезе пред Елио в 42-рата обиколка като в същото време лидерите ги затвориха с обиколка. След като изпревари и Ферари-то на Арну за четвърта позиция, Менсъл започна да губи предавки и скоро е задминат от французина и от де Анджелис. Дерек Уорик е пред битката между Лотус-ите и Арну, преди да спре в бокса за проверка за спукана гума. Британецът спря отново след като управлението се е влошило след което се прибра в бокса за трети път, този път окончателно с повреда по долната част на шасито. Арну намали скоростта си поради счупен ауспух, което прати де Анджелис обратно на четвърто място.

Пикет контролираше състезанието прецизно и без никакви проблеми. Бразилецът дори намали скоростта си и до финала имаше преднина от две секунди и половина от Ники Лауда. Ален Прост завърши в обиколката на лидерите. След тях са де Анджелис, Арну, Менсъл, Сена, Манфред Винкелхок с АТС, Джони Чекото и Филип Алио. Еди Чийвър е на пета позиция, преди на отпадне осем обиколки до финала без гориво. След края на състезанието Пикет трябваше да махне дясната си обувка, след като кракът му е зачервен поради новия преден нос на Брабам BT53.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Нелсон Пикет Брабам-БМВ 70 1:46:23.748 1 9
2 8 Ники Лауда Макларън-ТАГ-Порше 70 + 2.612 8 6
3 7 Ален Прост Макларън-ТАГ-Порше 70 + 1:28.032 2 4
4 11 Елио де Анджелис Лотус-Рено 69 + 1 Об. 3 3
5 28 Рене Арну Ферари 68 + 2 Об. 5 2
6 12 Найджъл Менсъл Лотус-Рено 68 + 2 Об. 7 1
7 19 Айртон Сена Толеман-Харт 68 + 2 Об. 9
8 14 Манфред Винкелхок АТС-БМВ 68 + 2 Об. 12
9 20 Джони Чекото Толеман-Харт 68 + 2 Об. 20
10 9 Филип Алио РАМ-Харт 65 + 5 Об. 26
11 23 Еди Чийвър Алфа Ромео 63 Без гориво 11
ДКФ 3 Мартин Брандъл Тирел-Форд 68 Дисквалифициран 21
Отп 17 Марк Сюрер Ероуз-Форд 59 Двигател 23
Отп 16 Дерек Уорик Рено 57 Шаси 4
НКл 21 Хуб Ротенгатер Спирит-Харт 56 Не е класиран 24
ДКФ 4 Щефан Белоф Тирел-Форд 52 Дисквалифициран 22
Отп 26 Андреа де Чезарис Лижие-Рено 40 Спирачки 10
Отп 2 Корадо Фаби Брабам-БМВ 39 Турбо 16
Отп 18 Тиери Бутсен Ероуз-БМВ 38 Двигател 18
Отп 22 Рикардо Патрезе Алфа Ромео 37 Инцидент 14
Отп 6 Кеке Розберг Уилямс-Хонда 32 Горивна система 15
Отп 5 Жак Лафит Уилямс-Хонда 31 Турбо 17
Отп 10 Майк Такуел РАМ-Харт 29 Турбо 25
Отп 24 Пиеркарло Гинзани Осела-Алфа Ромео 11 Ск.кутия 19
Отп 27 Микеле Алборето Ферари 10 Двигател 6
Отп 25 Франсоа Хесно Лижие-Рено 7 Турбо 13
НСт 15 Патрик Тамбе Рено

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Ален Прост 32.5
2 Ники Лауда 24
3 Рене Арну 16.5
4 Елио де Анджелис 15.5
5 Дерек Уорик 13
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Макларън-ТАГ-Порше 56.5
2 Ферари 25.5
3 Лотус-Рено 20.5
4 Рено 20
5 Уилямс-Хонда 11

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1984 Монако
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1984
Следващо състезание:
1984 Детройт

Предходна година:
1983
Голяма награда на Канада Следваща година:
1985