Гаврил Кръстевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гаврил Кръстевич български общественик Роден: 1817 Котел, Османска империя Починал: 16 ноември 1898 Цариград, Османска империя

Гаврил Баев Кръстевич (истинското му име е Гандьо Кътов Баев^[1]) е роден в Котел през 1817 г., а по някои сведения — през 1818 г. Той е ученик на Райно Попович в Котел, а по-късно учи във Великата школа в Цариград. Завършил право в Париж през 1843 и постъпил на работа при благодетеля си, княз Стефан Богориди. От 1846 г. го замествал като княз на остров Самос, а от 1850 г. в правосъдното ведомство на Османската империя. Активен участник в църковните борби, по негов проект бил съставен Екзархийският устав.

Сътрудничи на много възрожденски вестници и списания, бил редактор на сп. „Български книжници“. Автор на „История българска“. Почетен член на БКД (1871). Директор на вътрешните дела и главен секретар на генерал-губернатора на Източна Румелия (1879–1884); главен губернатор (1884–1885).

При арестуването му по време на Съединението, предава доброволно ключа на града на четниците с думите "И аз съм българин, момчета".

[редактиране] Библиография

• (1869) „История българска. Т. I“.

[редактиране] Бележки

1. ↑ Зафиров, Д., Златева, А., Генерал Йордан Венедиков - избрани произведения, София, 1991, Военно издателство, с. 221

Александър Богориди

>>>

главен управител на Източна Румелия (1884 – 1885)

>>>

Александър I Батенберг