Александър I Батенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския княз. За площада в София вижте Княз Александър Батенберг (площад в София).
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Батенберг.
Александър I Батенберг
Княз на България
Портрет на Александър I
Управление 29 април, 1879 - 7 септември, 1886
Пълно име Александър Йозеф фон Батенберг
Роден 5 април, 1857
Верона, Италия
Починал 23 октомври, 1893
Грац, Австрия
Погребан в Мавзолеят на Батенгерг, София
Наследник Фердинанд I
Брак Йохана Лойзингер
Потомци Асен фон Хартенау
Цветана фон Хартенау
Династия Батенберг
Баща Александър фон Хесен-Дармщат
Майка Юлия фон Хауке

Александър Йозеф Батенберг е княз на България от 29 април 1879 до 9 септември 1886.

Съдържание

[редактиране] Ранни години

Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Пълното му име е принц Александър Йозеф фон Батенберг (на немски: Prinz Alexander Joseph von Battenberg). Втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщад от морганатичния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Потомците им се наричат "фон Батенберг" (по името на едно владение в Хесен), защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак. На 20 години, през 1877 г., младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от Александър II да постъпи в руската армия, преплува Дунав на понтон с 13 пехотен батальон, а след това преминава и Стара планина с прочутия 9 конен полк на генерал Йосиф Гурко.

[редактиране] Княз

Гербът на Александър

Александър I Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и Александър I управлява при т.нар. „режим на пълномощията“.

По негово време (1885 година) се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Веднага след това Русия започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 година група офицери извършват военен преврат и го изпращат в Русия. Стефан Стамболов и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, по волята на руския император Александър III и Ото фон Бисмарк (Германия е против), князът е принуден да абдикира окончателно.

[редактиране] Семейство

Княз Батенберг е германски аристократ, чието семейство има роднински връзки с английското кралско семейство (той е племенник на английската кралица) и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица Мария Александровна и е чичо на последната руска императрица - Александра, дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски.

Братът на Александър I Батенберг, Хайнрих, е женен за най-малката дъщеря на Кралица Виктория, принцеса Баетрис. Другите двама братя на княза - Лудвиг и Франц Йосиф, са женени за внучките на британската кралица - принцесите Виктория Хесенска и Елена Негошина. Княз Александър е чичо на испанската кралица Виктория Евгения, на шведската кралица Луиза и на съпруга на настоящата британска кралица, единбургския херцог Филип, който е син на племенницата на княза - принцеса Алис Батенберг.

През 1886 г. Александър моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк се обявява против. Няколко години след абдикацията князът заболява. Той получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщадския театър Йохана Лойзингер. Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау. Александър и Йохана имат син и дъщеря:

  • Крум-Асен, граф Хартенау (1890 - 1965)
  • Вера-Цветана (1893 - 1924)

Константин Стоилов е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което той започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау.

Княз Александър умира в Грац, Австрия на 17 ноември 1893. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 в Мавзолей на Батенберг в центъра на столицата. Националният военноисторически музей разполага с най-много отличия (ордени) на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау. [1]

[редактиране] Генеалогия

[редактиране] Награди и отличия


Предшестван от:
---		 княз на България
29 април 1879 - 9 септември 1886		 Наследен от:
княз Фердинанд

[редактиране] Външни препратки

Български владетели

Стара Велика България (632 – 681 г.)

Канове (ханове): Кубрат | Батбаян

Първа българска държава (империя) (681 – 1018 г.)

Канове (ханове): Аспарух | Кубер (в Македония) | Тервел | Кормесий | Севар | Кормисош | Винех | Телец | Савин | Умор | Токту | Паган | Телериг | Кардам | Крум | Омуртаг | Маламир | Пресиян

Князе: Борис I (Михаил) | Владимир (Расате)

Царе: Симеон I | Петър I | Борис II | Роман | Самуил | Гавраил Радомир | Иван Владислав | Пресиян II

Втора българска държава (империя) (1186 – 1422 г.)

Царе: Иван Асен I | Теодор-Петър IV | Иванко | Калоян | Борил | Иван Асен II | Калиман I Асен | Михаил II Асен | Калиман II Асен | Мицо Асен | Константин I Тих Асен | Ивайло | Иван Асен III | Георги I Тертер | Смилец | Чака | Тодор Светослав | Георги II Тертер | Михаил III Шишман Асен | Иван Стефан | Иван Александър | Иван Шишман | Иван Срацимир | Константин II Асен

Деспоти на Добруджа (1325 - 1397): Балик | Добротица | Иванко

Трета българска държава (след 1878 г.)

Княз: Александър Батенберг

Царе: Фердинанд | Борис III | Симеон II
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_I_%D0%91%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3“.
Лични инструменти