Григорий Карелин

Григорий Карелин Григо́рий Си́лыч Каре́лин
руски географ
Роден	25 януари 1801 г. Петербургска губерния, Руска империя
Починал	29 декември 1872 г. Гурев, Руска империя (днес Атърау, Казахстан)
Националност	Русия
Научна дейност
Област	география, ботаника, етнография
Григорий Карелин в Общомедия

Григорий Силич Карелин (на руски: Григорий Силыч Карелин) е руски географ, пътешественик-изследовател.

Произход и младежки години (1801 – 1823)

Роден е на 25 януари 1801 година в Петербургска губерния, Руска империя, в дворянско семейство. На осемгодишна възраст е пратен в 1-ви кадетски корпус. През 1817 г. с чин прапоршчик е зачислен в артилерията, но след това е преведен в щаба отговарящ за военните заселници, където служи до 1821 г., като през цялото време активно се занимава с топографски дейности. За неуважително изказване по адрес на председателя на военния департамент Алексей Аракчеев през 1822 г.е заточен в Оренбург. Там се запознава с Едуард Фридрих Еверсман, лекар и естествоизпитател, впоследствие член-кореспондент на Петербургската академия на науките. Под негово влияние се заинтересува от естествени науки, започва да събира минерали, растения, птици и животни.

Изследователска дейност (1823 – 1842)

През 1823 г. Карелин участва в експедицията на Фьодор Фьодорович Берг в Киргизките степи, а през 1824 получава самостоятелна задача да извърши топографска снимка по маршрута Оренбург – Симбирск – Екатеринбург, път по който трябвало да мине император Александър I.

През 1826 – 1827 г. извършва мащабно картиране на части от северозападната част на Казахстан, между реките Урал и Волга.

През 1831 г. изследва горното течение на река Тобол (1519 км), като извършва геодезически и астрономически измервания и съставя подробна карта на района.

От 1832 до 1836 г. извършва описание и картиране на целия източен бряг на Каспийско море в протежение от 1200 км.

През 1832 година с отряд от 170 души на четири платноходни кораба изследва североизточните брегове на Каспийско море между Гурев (Атирау) и п-ов Мангишлак, в т.ч. бившите заливи Мъртъв Култук и Кайдак, възвишението Жаманайракти (153 м) и крайбрежието на п-ов Бузачи, като съставя карта на изследваните райони.

През 1836 г. със 74 души на кораба „Свети Гавраил“ продължава изследването на източните и югоизточните брегове на Каспийско море и им съставя карта, в т.ч. заливите Кара Богаз Гол, Горгански и Красноводски, п-ов Челекен, крайбрежните острови, хребета Голям Балхан (1880 м) и Красноводското плато. Открива богати залежи на петрол.

През 1840 – 1842 г. изследва Седморечието, горното течение на Иртиш и притоците му, хребетите Тарбагатай, Наримски и Джунгарски Алатау.

Следващи години (1842 – 1872)

От 1842 до 1845 г. Карелин живее в Семипалатинск и извършва няколко пътешествия по езерото Зайсан и река Бухтарма.

От 1845 до 1852 г. живее в Москва изключително бедно, като в този период извършва нова експедиция в уралските степи и изследва езерото Индер. След приключването на последната си експедиция се заселва в Гурев (Атърау), където умира на 29 декември 1872 година на 71-годишна възраст.

Съчинения

• Путешествия по Каспийскому морю, Зап. Руского географического об-ва, 1883, т. 10.

Източници

• Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 190 – 192.
• Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 365.
• Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХIХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 58, 128 – 129.