Киргизки език

Киргизки език; Кыргыз тили
Говори се в:	Киргизстан, Китай;
Район	Памир, Тяншан
Общо говорещи:	2 630 000
Систематизация по Ethnologue
Алтайски; Тюркски; Западнотюркски; Аралокаспийски; Киргизки;
Официално положение
Официален в:	Киргизстан
Контролиран от:	---
Кодове на езика
ISO 639-1	ky
ISO 639-2	kir
ISO 639-3	KDO

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Киргизкият език (Кыргыз тили) е тюркски език, говорен от около 2 630 000 души в Киргизстан, Китай.

[редактиране] История

Първите племена, познати под името киргизи, се споменават в китайски летописи от началото на новата ера като северни съседи на китайците или като поданици на тюркските степни общности в Монголия. Киргизите вече участват в търговията по Пътя на коприната не по-късно от края на 8 век. Когато разгромяват Уйгурското ханство през 840 г., те говорят на тюркски език, много близък до древнотюрския и използват същата руническа писменост. След победата над уйгурите киргизите не завземат монголската степ, но за тях впоследствие има малко данни, макар че се споменава в китайски географии, че живеят в близост до днешна Киргизия.

Предполага се, че прародителите на съвременните киргизи са южносамоедски или енисейски племена, които са се смесили с тюркски народи след победата над уйгурите. Те са населявали района на р. Орхон, където са открити най-старите надписи на тюркски език. Откритите през 20-те години на 20 век култури Пазърък и Тащък показват, че киргизите са смесица от тюркски и ирански племена. Китайски летописи от 7-12 в. ги описват като червенокоси хора с бели лица и зелени (сини) очи.

Връзката на киргизите с туземните сибирски народи се потвърждава и от нови генетични изследвания. Обаче 63% от съвременните киргизки мъже са носители на хаплогрупа R1a1 (Y-ДНК), която е характерна и за таджиките (64%), украинците (54%), поляците (54%) и исландците (25%). Тази особеност се приема за пра-индоевропейска характеристика и може да обясни описаните външни белези на старите киргизи.

Ако произлизаха от самоедските народи в Сибир, киргизите биха говорили език от уралската група когато пристигат в района на р. Орхон. Ако произлизаха от енисейски племена, те биха били наследници на племе със същото име, което се преселва в днешна Киргизия от района на р. Енисей през 10 в, много по-късно от киргизката победа над уйгурите. Поради изключителната близост на киргизкия и казахския език енисейската теория се отхвърля от доста етнографи. Обаче китайските източници недвусмислено определят киргизите като народ с европеидни черти, каквито са характерни за много народи в Средна Азия по онова време. Не е известна и езикова връзка с уралските езици. Не е ясно дали съвременните киргизи са преките наследници на древните киргизи. По времето на царска Русия казахите и киргизите са наричани общо киргизи, като днешните киргизи са определяни като „кара-киргиз“, т.е. черни киргизи. В тюркската география черният цвят означава „южен“. Макар че киргизкият език е по-близък до източнотюркските езици, в последно време се наблюдава сближаване с казахския и затова киргизкият се класифицира като кипчакски тюркски език.

До 1923 г. киргизкият няма писменост. Отначало се използва арабската азбука, после латиницата, а след 1940 г. кирилицата. След независимостта на Киргизия въпросът за преминаване към латиница не поражда горещи спорове може би поради лесния правопис и липсата на много диакритични знаци.