Конуй
- Тази статия е за селото в Кайлярско, Гърция. За селото в кумановско, Северна Македония, вижте Конюх.
Конуй Δροσερό | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Еордея |
Географска област | Саръгьол |
Надм. височина | 735 m |
Население | 202 души (2021 г.) |
Конуй или Конюй (на гръцки: Δροσερό, Дросеро, катаревуса: Δροσερόν, Дросерон, до 1927 година Κονούφι, Конуфи,[1] до 1955 година Έλος, Елос[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 9 километра северозападно от Кайляри (Птолемаида) в подножието на Кайлярския рид.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Конуй е смесено българо-турско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Конуй (Konuï) е посочено като село в каза Джумали с 50 домакинства и 40 жители българи и 110 мюсюлмани.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Конуй:
„ | Село Коноп, разположено в равнината с 30 мохамедански и 50 български къщи. Данъкът на първите е 5100 пиастри, на християните 2800 и отделно 1750 пиастри инание-аскерие... Тук започва Кайлярска кааза.[5] | “ |
От 1890 до 1902 година български учител в Конуй е Никола Апчев. Апчев отново преподава в родното си Конуй в 1908 - 1912 година, а след това е енорийски свещеник в селото.[6]
В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Конуи като българско село.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Конуй има 270 жители българи и 265 жители турци.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Конуф (Конуй) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 100 къщи.[9]
В подготовката за въстание от ВМОРО Конуй е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:
„ | с. Конуй сѫщо малко съ около 100-120 кѫщи село наполовина съ турци. Отъ организиранитѣ българи участвуватъ двамата добре въорѫжени: Симо Хр. Касабовъ и Наси Пульовъ, които геройски падатъ убити въ първото сражение на мокренската чета при върха „Св. Илия“.[10] | “ |
Според гръцка статистика от 1904 година в Конуфи живеят 550 турци.[11]
В началото на XX век цялото християнско население на Конуй е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Конуй има 240 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[12]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Конуй попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Конуй (Конуj) има 30 къщи славяни християни, 40 къщи турци и 3 къщи цигани християни.[13] През 20-те години турското население на Конуй се изселва в Турция и в селото са настанени 234 гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 59 семейства и 235 души бежанци.[14] В 1927 година селото е прекръстено на Елос, в превод блато, а в 1955 година - на Дросерон, в превод прохладно.[15]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Конуй живеят 50 „чуждогласни“ семейства и 80 бежански.[16]
Според Тодор Симовски към края на XX век в селото има 1/3 потомци на местно население и 2/3 потомци на гърци бежанци.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Бърдо[3] | Μπόρντο | Харакомата | Χαρακώματα[17] | връх на И от Конуй (804 m)[3] |
Бари[3] | Μπάρες | Лакес | Λάκκες[17] | връх на Ю от Конуй[3] |
- Преброявания
- 1913 – 464 души
- 1920 – 462 души
- 1928 – 437 души
- 1940 – 523 души
- 1961 – 486 души
- 1971 – 392 души
- 1981 – ?
- 1991 – ?
- 2001 – 327 души
- 2011 – 342 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Конуй
- Атанас (Наси) Пульов (? – 1903), български революционер, загинал в Илинденско-Преображенското въстание при първото сражение на Мокренската чета при върха Свети Илия[18]
- Благой Касабов (1898 – 1925), български политик, комунист
- Марко Касабов (1869 - 1943), деец на ВМОК и ВМОРО
- Никола Апчев (1873 - 1939), български свещеник, учител и революционер
- Петър Апчев, член на хукюмата в Кайляри[19]
- Симо Хр. Касабов (? – 1903), български революционер, загинал в Илинденско-Преображенското въстание при първото сражение на Мокренската чета при върха Свети Илия[10]
- Други
- Благой (Христо) Благоев Касабов (1924 – 1942), лейтенант от Червената армия, загинал във Втората световна война при Арбузовка като войник от 35-та гвардейска стрелкова Лозовска Червенознаменна дивизия, по произход от Конуй[20][21]
- Елена Дечева (1922 – ?), българска комунистка, по произход от Конуй
- Симеон Касабов (1908 – ?), български политик, комунист, по произход от Конуй
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((el)) Информация за бившия дем Кайляри Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 154. (на руски)
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 314.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 11.
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
- ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 11, 13.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 23.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 366.
- ↑ Касабов Благой 1924 // 35-я гвардейская стрелковая Лозовская Краснознамённая орденов Суворова и Богдана Хмельницкого дивизия. Посетен на 17 февруари 2021 г.
|