Учини
- Тази статия е за селото в Гърция. За византийската писателка вижте Анна Комнина.
Учини Κομνηνά | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Еордея |
Географска област | Саръгьол |
Надм. височина | 688 m |
Население | 517 души (2021 г.) |
Учини (на гръцки: Κομνηνά, Комнина, до 1928 Ούτσανα, Уцана,[1] до 1961 Κομνηνό, Комнино, на турски: Uçana) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Еордея в област Западна Македония.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Името на селището в началото на XX век е Уджана или Уджане или Учини. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Учинъ като българско село.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Уджине (Oudjiné) е село в каза Джумали 20 домакинства и 60 жители мюсюлмани.[3]
Към 1900 година според Васил Кънчов Учини (Уджана) е чисто турско село с 600 жители.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Уджана е помашко (гръцко мохамеданско) село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 130 къщи.[5]
Според гръцка статистика от 1904 година в Уцена живеят 580 турци.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Учена има 30 къщи турци.[7] Турското население е изселено от Гърция след Лозанския мирен договор в 1923 година и на негово място за заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 259 бежански семейства с 1037 души.[8] В 1928 година селото е прекръстено на Комнино, а в 1961 - на Комнина.[9] Днес мнозинството от населението на Комнина са понтийски гърци, които говорят понтийски език.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Илан тепе[10] | Γιλάν Τεπέ | Рахи | Ράχη[11] | връх в Каракамен на ЮЮИ от Учини (1212,8 m)[10] |
Фидина[10] | Φιντίνα | Пердикотопос | Περδικότοπος[11] | местност в Каракамен на ЮИ от Учини[10] |
Керван Гьолу[10] | Κερβάν Γιολού | Монопати | Μονοπάτι[11] | връх в Каракамен на ЮЮИ от Учини (990 m)[10] |
Църковяни[10] | Ζαρκόβιανι | Дамаскинотопос | Δαμασκηνότοπος[11] | местност на ЮИ от Учини с параклис „Свети Илия“ в З подножие на връх Зигана (1453,3 m)[10] |
Симатаф[10] | Σηματάφ | Ктимата | Κτήματα[11] | местност на ЮЗ от Учини[10] |
Чаири[10] | Τσαΐρια | Ливадион | Λιβάδιον[11] | местност на Ю от Учини[10] |
Каракуш[10] | Καρακούς | Мавро Пули | Μαύρο Πουλί[11] | река на ЮИ от Учини[10] |
Сумала[10] | Σουμαλάς | Корифи | Κορυφή[11] | връх в Каракамен на И от Учини (1303,4 m)[10] |
Глислар[10] | Γλισλάρ | Ипсома | Ύψωμα[11] | местност на СЗ от Учини и на ЮЗ от Муралар[10] |
Партоп[10] | Παρτόπ | Хортария | Χορτάρια[11] | местност на ЮЗ от Учини[10] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 682 | 914 | 1090 | 1788 | 1475 | 1468 | 1071 | 1040 | 1031 | 1120 | 690 |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((el)) Страница за Комнина Архив на оригинала от 2007-12-18 в Wayback Machine.
- ((en)) Страница за Комнина Архив на оригинала от 2004-11-28 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
|