Тома Аквински
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Свети Тома Аквински (на латински: Thomas Aquinas) е италиански теолог и схоластически философ. Неговите идеи лежат в основата на късните философски възгледи на католическата църква, наричани 'томизъм'. През 1879 г. томизмът е провъзгласен официално от папа Лъв XIII за основоположно учение във всички католически учебни заведения. Тома от Аквино се смята от католиците за един от най-великите теолози в историята и за един от тридесет и тримата учители на църквата.
Тома Аквински е възпитан в абатството на монасите бенедиктинци Монте Касино в Италия. Замонашава се там през 1248 г. Следва в Париж с голям успех, за което е наречен Doctor universalis и Doctor angelicus. От 1248 до 1252 г. е студент на Свети Алберт Велики в Кьолн. Следва отново в Париж от 1256 до 1259 и преподава след това в Италия (Рим, Витербо и Орвието). От 1269 г. е научен префект на Доминиканския орден в Неапол, където създава школа. Умира на път за Втория Лионски събор във Фосанова. Папа Йоан XXII го канонизира като светец през 1323 г.
Голямата заслуга на Тома Аквински е поставянето на теологията на научна основа. За изясняването на тайните на вярата прилага принципа на „естествения разум“ и философските възгледи на Аристотел.
[редактиране] Произведения
Тома Аквински е автор на около 80 труда, между които най-важните са:
- „Summa contra gentiles“ ("Сума против езичниците" 1261-1264)
- „Summa theologica“ ("Сума на теологията" в 3 части, последната незавършена; 1265-1273)
[редактиране] Външни препратки
- Corpus Thomisticum, сайт посветен на произведенията на Тома Аквински с подробна библиография на няколко езика
