Вила „Роузбъри“
| Вила „Роузбъри“ Villa Rosebery | |
.jpg) Вила „Роузбъри“ | |
 Местоположение в Неапол | |
| Местоположение |  Неапол, Италия |
|---|---|
| Архитект | Стефано и Луиджи Гасе |
| Стил | Неокласически |
| Изграждане | 1801 – 1857 г. |
| Статут | Официална резиденция на Президента на Италия |
| Вила „Роузбъри“ в Общомедия | |
Вила „Роузбъри“ (на италиански: Villa Rosebery), преименувана през 1934 г. на Вила „Мария Пиа“ (Villa Maria Pia), е монументален комплекс, една от основните забележителности на Неокласицизма в град Неапол, Италия.
Тя е построена като кралска резиденция. Намира се в квартал „Позилипо“[1][2] и е една от трите официални резиденции на Президента на Италианската република, поради което е може да се посети само в определени периоди от годината. Градината ѝ се простира върху 6,6 хектара зеленина.
История[редактиране | редактиране на кода]
Строеж[редактиране | редактиране на кода]
Вилата дължи произхода си на инициативата на австрийския благородник Йозеф фон Турн[3] – морски офицер от флота на Бурбоните, който през 1801 г. закупува някои земи на приятно място на нос Позилипо, за да издигне резиденция в най-високата провинция с частен параклис, заобиколен от градина, както и големи овощни градини и лозя. Върнат на фон Турн след реставрацията на Бурбоните през 1817 г. след десетилетие на конфискация от войските на Наполеон, имотът по-късно е закупен от принцесата на Джераче Мария Антония Сера и нейния син дон Агостино Сера от Теранова, които го превръщат от компания за земеделски в представителна вила, наречена “Вила Сера марина“.
Благодарение на приноса на близнаците архитекти Стефано и Луиджи Гасе, вилата „Белведере“ (днес Palazzina Borbonica, използвана при официални поводи) е превърната в елегантна резиденция, а т. нар. „Casino Gaudioso“ също е реновирано и е превърнато в голяма къща за гости (днес основна резиденция на Президента на Републиката), както и двете къщи на морския бряг.
„Бразилката“[редактиране | редактиране на кода]
През 1857 г. наследниците на Агостино Сера продават вилата на принц Луиджи Бурбон-Двете Сицилии, граф на Акуила и командир на Кралския флот на Кралството на двете Сицилии, брат на крал Фердинанд II, а самата вила получава наименованието „Бразилката“, в чест на Жануария ди Браганса, сестра на императора на Бразилия Педро II и от 1844 г. съпруга на Луиджи.[4] За няколко години новият собственик разширява градините на вилата, обогатявайки ги с огромен парк и дървета, и построява собствен пристан, но след двусмисленото си поведение по време на събитията на Рисорджименто от 1860 г. той е заточен във Франция.
Вила „Роузбъри“[редактиране | редактиране на кода]
След това вилата е продадена на френския банкер Гюстав Делаант (от когото получава името „Вила Делаант"), който я държи в продължение на тридесет години, без обаче да извърши значителни интервенции.
През 1897 г. е купена от лорд Роузбъри – британски държавник, който е министър-председател от 1894 до 1895 г. След като се оттегля в личния си живот, той превръща вилата в оазис на спокойствието, достъпен само за избрани приятели и учени, увеличавайки колекцията си от картини и гравюри, закупени от неаполитански антиквари.[5] През 1909 г. той решава да отстъпи използването на имота на британското правителство поради огромните разходи за поддръжка и възобновяването на политическата му дейност.
Савоя[редактиране | редактиране на кода]
По този начин Вила „Роузбъри“ става представителен и ваканционен дом за английските посланици в Италия, докато през 1932 г. наследниците на лорд Роузбъри, починал през 1929 г., я даряват на Италианската държава чрез британското правителство. Актът за прехвърляне е подписан в Палацо Венеция в присъствието на Мусолини, който възнамерява да я направи музей.
От лятото на 1933 г. принцът на Пиемонт Умберто Савойски и съпругата му Мария-Жозе Белгийска започват да използват малкия плаж на вилата, който им е предоставен от премиера, без обаче да стане част от дарението на короната, нито от личното състояние на краля[6]. Изпразнена от обзавеждането си, което е разделено между различни музейни институции, вилата е обновена с мебели и предмети, до голяма степен идващи от Кралския дворец на Казерта. Принцът и принцесата прекарват там щастливи години. През 1934 г. Мария-Жозе ражда първото им дете Мария Пия в Кралския дворец на Неапол и от този момент вилата е преименувана на Вила „Мария Пиа“[7].
От юни 1944 г., по време на наместничеството на сина им Умберто, Виктор Емануил III и кралица Елена се преместват частно във вилата. Кралската двойка живее в неаполитанската резиденция, докато Виктор Емануил III не подписва акта за абдикация в полза на сина си Умберто на 9 май 1946 г., преди да замине за изгнание в Египет от малкото пристанище на вилата.
Резиденция на Президента на Република Италия[редактиране | редактиране на кода]
Взета от Италианската държава след кратък период на реквизиция от Съюзниците, вилата възобновява името си като Вила „Роузбъри“ и е предоставена на Академията на военновъздушните сили до 1949 г. От 1951 г. италианският президент Луиджи Ейнауди започва да прекарва кратки периоди на почивка във вилата, която през 1957 г. е включена в списъка на резиденциите, предоставени на Президента на републиката от неговия наследник Джовани Гронки.[8][9][10]
Особено оценена от Оскар Луиджи Скалфаро, чиято дъщеря Мариана подобрява обзавеждането, черпейки от находищата на Квиринала, вилата,често наричана ,Летмият Квиринал“, се използва както като ваканционна, така и като представителна резиденция, където държавният глава приема свои колеги чужденци на официални посещения, както в случая с германеца Франк-Валтер Щайнмайер през 2019 г. През 2021 г., по нареждане на президента Серджо Матарела, като част от инициативата „Съвременният Квиринал“, произведение на съвременен италиански дизайн също е поставено в градината на вилата: това са лампите Pistillo от Емилиана Мартинели.[11]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Carbonaro Yvonne e Cosenza Luigi, Le ville di Napoli. Venti secoli di architettura e di arte, dalle colline del Vomero e Capodimonte fino alla splendida fascia costiera e alle magnifiche isole, Roma, Newton & Compton, 2008, pp. 296 e ss..
- Stefano Roberto, Villa Rosebery, in Il patrimonio artistico del Quirinale, vol. 4, Milano, Mondadori Electra, 1994, ISBN 88-435-4202-8.
- Gino Doria, Villa Rosebery, in I palazzi di Napoli, Napoli, Guida, 1992, p. 160, ISBN 88-7835-165-2.
- Paliotti Vittorio, I misteri di Villa Rosebery: sovrani, principi, banchieri, milord e belle donne a Napoli nella residenza che oggi è dei presidenti della Repubblica, in I Cinquecento, vol. 27, Napoli, Stamperia del Valentino, 2011, ISBN 88-95063-32-5.
- Palumbo Agnese e Ponticello Maurizio, Il giro di Napoli in 501 luoghi, Roma, Newton & Compton, 2014, Villa Rosebery numerata al luogo 242.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Villa Rosebery, la casa di Posillipo che ha fatto la storia d'Italia napoli.repubblica.it
- ↑ Carbonaro e Cosenza ..
- ↑ Villa Rosebery, la casa di Posillipo che ha fatto la storia d'Italia napoli.repubblica.it
- ↑ G. Doria , с. Doria.
- ↑ G. Doria , с. Doria.
- ↑ G. Doria , с. Doria.
- ↑ Carbonaro e Cosenza p.299..
- ↑ Villa Rosebery, la casa di Posillipo che ha fatto la storia d'Italia napoli.repubblica.it
- ↑ Carbonaro e Cosenza ..
- ↑ Paliotti ..
- ↑ Quirinale contemporaneo 2021
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Villa Rosebery в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
