Пещерна
Пещерна | |
Страна | България |
---|---|
Площ | 5,992 km² |
Население | 87 души[1] (15 март 2024 г.) 14,6 души/km² |
ЕКАТТЕ | 56318 |
Пощенски код | 5788 |
Телефонен код | 06988 |
Пещерна е село в Северна България, област Ловеч, община Луковит.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името на селото произлиза от близката пещера, която е разположена в гората, на 15 минути пеш от центъра на селото. От нея извира ледено студена вода, която някога жителите са използвали за пиене и за битови нужди.
География[редактиране | редактиране на кода]
Пещерна се намира в подножието на Централен Предбалкан на 18 км от град Тетевен, на 55 км от Ловеч, на 25 км от Луковит, на 108 км североизточно от София, както и на 3 км от главната пътна артерия София – Варна. Селото е разположено в непосредствена близост до река Вит, която извира от Тетевенския Балкан.
Умереноконтиненталният климат в съчетание с черноземни и алувиално-ливадни (наносни) почви по поречието на Вит са благоприятни за развитието на земеделие. В района преобладава широколистна – горска и храстовидна – растителност, а на по-високите места се среща и иглолистна. Релефът около селото е смесен (хълмисто-равнинен), и в съчетание с климата, природните и културно-историческите забележителности на района е подходящ за развитие на селски, културен и ловно-рибарски туризъм.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първите български заселници на село Пещерна датират от края на 1877 г. по времето на Руско-турската война (1877 – 1878). Корените на населението основно са от Тетевенския Балкан и по-малко от близките населени места.
Към 1881 година в селото живеят 254 помаци.[2]
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В близост до селото на около 8 км се намира пещерата Съева дупка.
Друг туристически обект в района е Гложенският манастир „Свети Великомъченик Георги Победоносец“. Манастирът се намира на около 25 км от с. Пещерна.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
На 2 август се чества празника „Св. Илия“, който е празник и на с. Пещерна. Традиционно всяка година местните жители отпразнуват този обичай по различен начин, като се събират роднини, приятели и гости на селото.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
|