Тетевен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Тетевен (стари форми от местния диалект Тетевене или Тетьовене) е град в Централна Северна България. Той се намира в област Ловеч и е трети по големина в областта след Ловеч и Троян. Градът е административен център на община Тетевен.

Тетевен
Герб на Тетевен

Карта на България, мястото на Тетевен е отбелязано
42° 55' N, 24° 16' E
(карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население: 11 164 [1]
Надм. височина: 498 m
Пощ. код: 5700
Тел. код: 0678
МПС код: ОВ (Л)
Администрация
Държава: България
Област: Ловеч
Община:
   - кмет		 Тетевен
Николай Павлов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
промяна на тази таблица

Съдържание

[редактиране] География

Тетевен се намира в планински район, в полите на Стара планина между върховете Острич, Петрахиля, Червен,Трескавец и Вежен. През града минава река Вит. Надморската височина на територията на Тетевен и околията варира от 340 до 2100 метра, а в центъра е 415 м. Климатът е умерено-континентален със сравнително мека зима и прохладно лято.

Териториалната площ на община Тетевен възлиза на около 697 км², което представлява 16,86% от територията на Област Ловеч.

[редактиране] История

Тетевенският край е бил населен още от най-древни времена, а първите предметни доказателства за това датират от II — IV век. Едни от първите обитатели на местността са тракийското племе серди. За пръв път името Тетевен се споменава в открит писмен материал от 1421 година. Смята се, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града (който в по-ранни писмени материали се среща под името Тетювен или Тетювене). Според други мнения името на града произлиза от думата „тетива“, тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит. През XVI — XVII век Тетевен е в разцвета си, жителите се множат, а търговията процъфтява. В града се развиват 27 вида занаятa, а тетевенските търговци кръстосват Европа и Азия. Градът носел името „Алтън Тетевен“ (Златен Тетевен).

През 1801 г. Тетевен е нападнат от кърджалии и почти напълно опустошен и изпепелен. От 3000 къщи в града остават само четири. Градът успява да издигне от руините и през 50-60 те години на XIX век е един от занаятчийските центрове на България. През този период се развиват следните занаяти — абаджийство, кожухарство, резбарство. Градът е притежавал статут на вакъфско селище. През 1871 г. Васил Левски основава в близкото до Тетевен село Гложене един от най-многочислените тайни революционни комитети. След обира при Арабаконак, в който основно участвуват членове на комитетите в Гложене и Орхание, членовете им са арестувани и изпратени в Диарбекир. Много тетевенци се включват в различни чети в борбата за освобождение. Днес в Тетевен могат да се видят множество четнически къщи, обявени за културни паметници.

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

[редактиране] Основни фирми и предприятия

  • "Хармония-ТМ" АД - интериорни врати и мебели
  • „Камакс“ ООД — производство на щори и други слънцезащитни средства
  • „Стилмакс“ ООД — кухненско и офис обзавеждане
  • „Васимакс“ ООД — алуминиева и PVC дограма
  • „Максгруп“ ООД — ел. двигатели
  • „Четпром“ ЕООД — производство на четки
  • ЕТ „Лесотех Марин Краев“ — сервиз за малогабаритна, горска, земеделска и паркова техника
  • „Дестила“ АД-Тетевен — производство дестилация на спиртни напитки
  • „Масърлиев“ — дървени въглища
  • ЕТ"Димитър Дебеляшки" — производство на буков шперплат — технически и мебелен, федерлайсни и международни товарни превози

[редактиране] Обществени институции

  • Библиотека при читалище „Съгласие“
  • Музеят в центъра на града

[редактиране] Културни и природни забележителности

Историческия музей в Тетевен
Манастирската църква "Свети Илия" (ХІV век)- гр.Тетевен

Град Тетевен обединява в себе си красотата на заобикалящата го природа с гордо извисяващите се хълмове и върховете Петрахиля, Острич,Червен и Равни камък (станали свидетели на много исторически събития), прохладния бриз на река Вит, както и духът на отминалите векове, витаещ в множеството културни паметници, старобългарска архитектура и непокътнати от времето обичаи и нрави. Възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при своето посещение в града, Иван Вазов възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.

Тетевен е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз със своя Исторически музей (работно време: 09:00 — 12:00 и 14:00 — 17:00 ч., без почивен ден, през зимния период — събота и неделя почивни дни; има печат).

Някои от забележителностите на Тетевен и околията:

  • Гложенски манастир
  • Манастир „Свети Илия“ (XIV век)
  • Църква „Всях Светих“
  • Водопад „Козница“
  • параклис „Покров Богородичен“ на връх Острич.
  • Боева могила

[редактиране] Пещери

[редактиране] Театри

[редактиране] Музеи

  • Тетевенски исторически музей
  • Бобевска къща-музей
  • Хаджииванова къща-музей
  • Йоргова къща-музей

[редактиране] Галерия

[редактиране] Редовни събития

  • Есенен панаир
  • Празник на Северняшката песен (май)

[редактиране] Личности

  Хаджи Станьо Врабевски - председател на местният революционен комитет заточен в Диарбекир

Усин Керим - поет

[редактиране] Литература

[редактиране] Други

[редактиране] Хотели

  • Хотел „Тетевен“ — www.hotelteteven.com
  • Максим
  • Хармония
  • Здравец
  • Самостоятелни стаи „Алтън Тетювен“
  • Самостоятелни стаи „Христо Лазаров“
  • Вит

[редактиране] Кухня

  • Тетевенска саламура — рибена чорба (също подходяща за ракиено мезе), поднася се много люта, кисела и солена. Яде се студена.
  • Кортмач — специалитет, направен от прясно мляко и сирене, солен на вкус, прибавят се печени обелени чушки, подходящ за мезе.
  • Качамак — народно ястие от царевично брашно, масло и сирене.

[редактиране] Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Тетевен.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD“.
Лични инструменти