Тодор Светослав
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Тодор Светослав | ||
|---|---|---|
| цар на България | ||
 |
||
| Сребърна монета на Тодор Светослав | ||
| Управление | 1300-1322 | |
| Други титли | Светослав, цар на българите | |
| Роден | 13 век | |
| Починал | 1322[1] | |
| Предшественик | Чака | |
| Наследник | Георги II Тертер | |
| Брак | Ефросина (Енкона) | |
| Втори брак | Теодора Палеологина | |
| Потомци | Георги II Тертер | |
| Династия | Тертеровци | |
| Баща | Георги I Тертер | |
Тодор Светослав Тертер (наричан още Тодор Светослав или Светослав Тертер) е цар на България от 1300 г. до 1321 г. Управлението му се характеризира с умела и разумна политика, довела до временна стабилизация на разкъсваното от феодални размирици и външни заплахи Българско царство.
Съдържание |
[редактиране] Биография преди възкачване на престола
Тодор Светослав е син на Георги I Тертер и неизвестна по име българка. Предполага се, че е роден в началото на 70-те години на 13 век, когато баща му е деспот на Червен. През 1279 г. с византийска помощ на трона в Търново се възкачва Иван Асен III. Главният му съперник Георги Тертер е привлечен за негов пръв помощник и му става зет . Тодор Светослав и майка му са изпратени в Никея като заложници. След бягството на Иван Асен III (1280), Георги Тертер завзема престола. Той се отказва от натрапения му брак със сестрата на византийското протеже и прави опит да си върне първата съпруга и сина си. През 1281 г. Тодор Светослав е обявен от баща си за престолонаследник. Въпреки че е все още пленник, той е сгоден за дъщерята на тесалийския севастократор Йоан Ангел. По силата на българо-византийското споразумение от 1284 г. Георги Тертер I получава отново съпругата си, но Светослав остава заложник. През 1285 г. българско пратеничество оглавено от патриарх Йоаким III успява да уреди освобождаването на царския син. Договорен е брак между Тодор Светослав и дъщерята на великия стратопедарх Теодор Синадин, който впоследствие не се осъществява.
След връщането си в Търново Светослав е провъзгласен за съвладетел на баща си.[2]. Скоро става отново заложник, този път при татарския хан Ногай, тъй като, неуспявайки да устои на татарския натиск, Георги I Тертер се признава за васал на Златната орда. В татарски плен царският син прекарва близо 10 години. След загубата на трона от страна на баща му Светослав изпада в крайна бедност. Съпругата на Ногай Ефросина (незаконна дъщеря на Михаил VIII Палеолог) урежда брак между него и осиновената дъщерята на богатия търговец Пантолеон. Женитбата не носи престиж на Светослав, но подобрява значително материалното му положение.
След смъртта на Ногай започва борба за върховенство в Златната орда между сина му Чака и претендента Токтай. Чака губи и заедно със жена си (дъщеря на Георги I Тертер) и Теодор Светослав се отправя към България. Успява да овладее престола в Търново, но скоро е свален чрез преврат от зет си, Светослав, който се провъзгласява за цар на българите - 1300 г.
[редактиране] Управление
[редактиране] Укрепване на престола
По искане на Токтай Чака е екзекутиран и главата му изпратена на хана в Крим[3]. Отношенията със Златната орда са уредени успешно. България не само отново става независима държава, но има определени териториални придобивки. В границите на държавата е включена Бесарабия, чак до Аспрокастрон на устието на р. Днестър, която до този момент е подвластна на Чака.
Наред с отстраняването на татарската угроза от първостепенно значение за Тодор Светослав е ликвидирането на вътрешната опозиция. Противник на младия цар става търновският патриарх, който е тясно свързан със Смилец и неговата жена. Срещу Йоаким III са повдигнати обвинения, че подпомагал татарското нашествие в страната, за което е получил богат откуп. Царят назначава съд, който да разследва случая. Освен първоначалните твърдения, съдът разкрива и други престъпления и Йоаким III е осъден на смърт. Хвърлен е от Лобната скала в Търновград в река Етър. Крайната мярка служи и като предупреждение за всички евентуални противници на царя.
[редактиране] Борба срещу претендентите за царската власт
Укрепването на Българската държава не е в интересите на Византия. Опитвайки се да поддържа вътрешните размирици, император Андроник II Палеолог организира през 1301 г. поход срещу цар Тодор Светослав. Начело на византииската войска е поставен Михаил, син на Константин Асен, което трябвало да придаде законност на агресията. Въпреки твърденията на византийските хронисти, че императорът бил помолен за намеса от страна на търновската аристокрация, претендентът за трона не среща никаква подкрепа в България. Армията му се разпада, а Михаил е изоставен от привържениците си.
Втори опит за провокиране на гражданска война Андроник II прави чрез севастократор Радослав, брат на Смилец. Подкрепен от гръцки войски, Радослав се отправя срещу Крънското деспотство. Родовото владение на Смилецовия род сега е под властта на чичото на Тодор Светослав, Елтимир. Той разгромява войската на севастократора и го пленява заедно с 13 византийски военачалници, които предава на царя. Самият Радослав е ослепен и хвърлен в тъмница. Тодор Светослав разменя военнопленниците срещу баща си, който все още е в гръцки плен. След успешното връщане на Георги Тертер I в България, Светослав му поверява управлението на един град.[4]
[редактиране] Война с Византия
През 1303 г. Тодор Светослав се чувства достатъчно укрепнал и преминава в контранастъпление. След успешни военни действия под негова власт преминават редица градове в Източна Стара планина. На следващата година царят завзема и много черноморски градове: Ктения, Русокастро, Месемврия, Созопол, Анхиало, Агатопол. В отговор Михаил IX Палеолог и военачалникът Михаил Глава Тархонт струпват войски в околностите на Виза. Двете армии се срещат край Созопол, на река Скафида. След първоначален сблъсък българската войска отстъпва, а византийците, командвани от Войсил, брат на Смилец и Радослав, се впускат в преследване, но мостът над реката рухва под тях. Това води до обрат във битката, която българите печелят. Византийският хронист Георги Пахимер приема, че разгромът на гърците се дължи на случайно рухналия мост. Съвременните български историци смятат, че става дума за капан устроен от българските войски. Крайният резултат от битката при река Скафида е преминаването на Черноморието в ръцете на българския цар. След победата Светослав се насочва към Одрин и при Виза нанася второ поражение на гърците.
През август същата година Михаил IX Палеолог предприема нападение в земите около Сливен и ги подлага на опустошение. Императорът възстановява властта си по Черноморието, но за кратко. През есента Тодор Светослав отново ги завзема. При превземането на Созопол е пленен цариградският патриарх Йоан Век. Царят и деспот Елтимир нахлуват в тракийските владения на Византия. С помощта на каталунски наемници (наричани каталани) императорът сполучва да ги отблъсне.
През 1305 г. византийската дипломация успява да разстрои съюза между царя и крънския деспот Елтимир (неуспешни опити в тази насока са правени още през 1303 г.), използвайки връзката на вдовицата на Смилец с дъщеря и, съпруга на Елтимир. Научавайки за измяната на чичо си, Тодор Светослав предприема изненадващо нападение над Крънското десотство, което преминава под пряката му власт. Деспот Елтимир се спасява с бягство (по други сведения е убит).
На следващата 1306 г. 16 000 алани, недоволни от византийския император, се обръщат към Тодор Светослав с молба да им даде убежище в България. Царят се съгласява и изпраща отряд от 1000 души, за да подпомогнат бягството им. При опита да преминат на българска територия аланите са нападнати от каталаните и разгромени.
Отчитайки боеспособността на каталунските наемници и конфликта им с византийските власти, царят започва преговори с предводителя им Беренгар дьо Рокафорт, предлагайки му да премине на българска страна. Светослав му обещава женитба със сестра си, вдовицата на Чака. Преговорите не дават положителен резултат. Предполага се, че са осуетени от византийската дипломация.
Към края на 1306 г. царят започва мирни преговори с Византия. Андроник II умишлено бави решението си, поради нежелание да се примири със загубата на черноморските градове. Тодор Светослав изпраща две галери със зърно в гладуващия Константинопол и с това печели симпатиите на населението му, което оказва известен натиск върху императора да приеме мирните предложения. През 1307 г. е подписан договор между България и Византия, скрепен с брак на Тодор Светослав с дъщерята на Михаил IX Палеолог. Споразумението узаконява териториалните придобивки на царя от 1303-4 г.
[редактиране] Мирни години
През останалата част от управлението си Тодор Светослав се стреми да поддържа мир със съседите си. Традиционно добрите отношения със Венецианската република са запазени, за което се съди по споменаването на цар Тодор Светослав в списъка на приятелски настроените към Венеция владетели. През 1314 г. е отбелязан конфликт между генуезката колония в Кафа и Българското царство по повод нарушаване правата на генуезците от страна на българските власти. След като царят протака преговорите, а накрая изобщо ги игнорира, генуезките власти забраняват на своите поданици да търгуват с българските пристанища и им позволяват да нападат и ограбват българи. На следващата година търговските отношения са възстановени.
В 1318 г. на държавно посещение в Търново пристига сръбският крал Стефан Милутин. Влошените заради прогонването на сестрата на Тодор Светослав (Анна Българска) от сръбския престол през 1303 г. българо-сръбски отношения са подобрени.
Няма преки сведения за контактите между Българското царство и Видинското деспотство. Поради липса на данни за военни конфликти помежду им се приема, че цар Тодор Светослав и деспот Шишман подържат мир.
В последните години на своето управление Тодор Светослав активизира политиката си спрямо Византия. Повод за това е конфликтът между Андроник II Палеолог и внука му Андроник III Палеолог, възникнал след смъртта на Михаил IX в 1320 г. Българският цар изпраща на Андроник III отряд от 300 тежко въоръжени конници, предвождани от военоначалника Мартин. Той предлагал съюз и допълнителни войски. Младият император отказва помощта му, подозирайки, че истинските намерения на царя са да го плени. Същевременно на два пъти татарски дружини извършват грабежи в земите на империята, минавайки необезпокоявано през Българското царство.
Тодор Светослав Тертер умира през есента на 1321 г. от естествена смърт и е наследен от своя син, Георги II Тертер.
[редактиране] Семейство
Тодор Светослав е женен за Енкона, (покръстена Ефросина), дъщеря на Манкус (осиновена дъщеря на Пантолеон). От този брак има син, Георги II Тертер. След нейната смърт (1306 г.) царят се жени за Теодора Палеологина, дъщеря на византийския император Михаил IX Палеолог. От този брак няма деца.
[редактиране] Бележки
- ↑ Чолпанов, Б., Гюзелев, В., Бележити българи, том I, София, 1967, Държавно военно издателство, стр. 293
- ↑ За този факт се съди по находките на монети с изображения на Георги I Тертер и Тодор Светослав като съвладетели.
- ↑ Чолпанов, Б., Гюзелев, В., Бележити българи, том I, София, 1967, Държавно военно издателство, стр. 289
- ↑ Изказани са предположения че става дума за Червен, родово владение на Тертеровци.
[редактиране] Източници
- "История на България.Том III - Втора българска държава" - Издателство на БАН, 1982 г.
- "Българските ханове и царе VII-XIV век", Йордан Андреев, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988 г.
- Чолпанов, Б., Гюзелев, В., Бележити българи, том I, София, 1967, Държавно военно издателство
