Тутракан

Тутракан е град в Североизточна България. Той се намира в Област Силистра и е разположен на брега на река Дунав. Градът е втори по големина в областта след Силистра и е административен център на община Тутракан.

виж Тутраканска битка
виж Военно гробище (Тутракан)

Съдържание

1 География
2 Население
3 История
4 Религии
5 Политика
6 Икономика
7 Обществени институции
8 Културни забележителности
- 8.1 Музеи
- 8.2 Архитектурни резервати
9 Природни забележителности
10 Редовни събития
11 Личности
12 Литература
13 Други
- 13.1 Кухня
14 Външни препратки, забележки и източници

[редактиране] География

В най-западната част на Крайдунавска Добруджа, се извисява един град, ^[1] на стръмния хълм на древната река. Къщите му, издигащи се амфитеатрално по високия склон, се оглеждат в тихите води на Дунава. Тутракан – град единствен и неповторим със своята история, традиции и дух.
Географски^[2] Тутракан е разположен на 26°36' източна дължина и 44°03' северна ширина.
Надморската височина е 13 м. от речния бряг, а платото (равната част на града), разположено на 500 м. от реката, достига 126 м.
Тутракан е общински център с 15 населени места и 440 км. площ и население 22 748 души.
Градът отстои на 58 км източно от град Русе, на 62 км западно от град Силистра и на 74 км северно от град Разград, а и удобното пристанище, улесняващо комуникациите, определят значимото място, което е заемал и заема Тутракан в своето историческо развитие.

[редактиране] Население

Тутракан е с население от 11 516 души. (13/09/2005)

[редактиране] История

Национален мемориал "Военно гробище" край Тутракан

Паметник на загиналите български воини за свободата на България край Тутракан

Създаден като крепост в римско време под името Трансмариска от император Диоклетиан след една от победите му срещу вражески племена. В нея квартирувал част от 11-ти Клавдиев легион. Информация за това се черпи от каменен надпис, датиращ от 18 октомври 294 г. Името означава “Селище зад блатата”, визирайки срещуположната равна като тепсия низина около днешния румънски град Олтеница. При император Валент (366) бил построен салов мост на река Дунав при войната му с готите. В края на X век тук се заселили южноруски колонисти, които нарекли града Тмутаракан. Средновековни арабски географи отбелязват града с имената Рекран, Закатра, Тракан, Тарака. Други го споменават като Туквант, Торкан, Дуракам, Таткракам. През XV-XVI век в града е имало много водни (на река Дунав) и вятърни (по хъл-мовете на брега) мелници, които са просъществували до по-късно, а последната водна мелница (шифмюле) е доживяла до 1942 г.

В историята на Тутракан са записани имената на двама видни руски пълководци. На 10 май 1773 г. ген. Суворов превзел града. След оттеглянето на руските войски, турците разширили и укрепили крепостта, но това не попречило на ген. Кутузов да го завладее на 11 октомври 1810 г.

През XIX век Тутракан е бил беден рибарски, занаятчийски и лозарски град, в чиито лодкостроителници обаче се правели много лодки, гемии и водни мелници. През 1862 г. била изградена голяма църква и светско училище, а през 1873 г. е основано читалище “Възраждане”. В 1867 г. четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски прехвърля Дунава край Тутракан от Румъния към поробена България. А през 1876 г. преминава четата на Таньо войвода.

В началото на XX век Тутракан наброява около 10 хил. жители и се равнява с градове като Видин, Лом, Търново, Свищов, Ловеч, като по търговия дори ги надминавал. Тогава, а и по-късно, Тутракан е най-големият дунавски риболовен център у нас. От 1913 г. е в пределите на Румъния под името Туртукай. Градът запада и населението му намалява. През 1940 г., по Крайовската спогодба, Южна Добруджа (вкл. и Тутракан) е върната на България.

Поради живописното си разположение по хълмовете край Дунав, Тутракан е известен като “Дунавското Търново”.

През Първата световна война тук се състои прочутата Тутраканска битка.

Градът в своето развитие наброява през 1910 г. 10 471 души население, през 1930 г. – 11 175 души; засегнат силно от големите изселнически процеси, съгласно Крайовския договор, през 1941 г. наброява 5 600 души, за да достигне днес 12 621 души население.

[редактиране] Религии

Следните религии са застъпени в Тутракан:

християнство - над 90 % от населението;
ислям - слабо представен - в града има турска махала, има и цигани мюсюлмани.
алиани - в самия град няма такива - главно в с. Преславци на около 15 км южно.
адвентисти - около 100 души.

[редактиране] Политика

Кметове и Председатели на изпълнителните комитети на Тутраканската Община

КРЪСТЮ СТОЯНОВ ДЕРВИШАНОВ
1878-1883 г.
Първият кмет на Тутраканската градска община е роден през 1826 г. в Русе. Народен представител в Учредителното събрание в Търново - 1879 г, на което е приета първата Конституция на Княжество България, възрожденски деец - църковен и просветен деятел. Манифактурист и търговец. Има син Владимир /1880 г./- книжар и издател, емигрира в България през 1923 г. Умира през 1908 г.

СЛАВ ЕНЮВ
16 юни 1883 г. - 6 февруари 1884 г.
Възрожденски деец, участвува в изграждането на възрожденската тутраканска община, църковен и просветен деец. Има двама сина - Иван /1869 г./ и Александър /1882 г./. Синът му Иван Славов Енев е адвокат, завършва правни науки в Швейцария, народен представител в VII Обикновено Народното събрание, активно участвува в обществения живот.

НИКОЛА МАРИНОВ ЛЕСОВ
6 февруари 1884 г. - 29 юли 1885 г.
Временно управлява тутраканската градска община като председател на тричленна комисия до 5 май 1884 г. След това е назначен за кмет.

ИВАН ВЕЛИКОВ СЪРБОВ
29 юли 1885 г. - 15 март 1887 г.
Роден през 1867 г. в с. Сяново. Има син Кръстю /1888 г./, загинал по време на Първата световна война в Северна Добруджа. След 1913 г. емигрира в България.

СТОЯН НАКОВ
15 март 1887 г. - 9 януари 1888 г.
Временно управлява тутраканската градска община като председател на тричленна комисия.

ГЕОРГИ НИКОЛОВ РАКЪДЖИЕВ
9 януари 1888 г. - април 1890 г. и
3 юли 1892 - 10 октомври 1894 г.
Възрожденски деец, участвува в църковното и просветно движение в Тутракан и е член на възрожденската община. Народен представител е в Учредителното събрание в Търново, в VII Обикновено народно събрание. Има двама сина Петър и Тодор. Тодор Ракъджиев /1870 г./ е учител, участвува в Първия добруджански събор в гр. Бабадаг - Северна Добруджа и е председател на временната общинска комисия през 1918 г. Умира по време на румънската окупация.

ДРАГАН /Драганчо/ ДИМИТРОВ КАМАРАШЕВ
Април 1890 г. - 3 юли 1892 г.
Роден 1855 г. в Тутракан, манифактурист. Има двама сина - Александър /1880 г./ - наследява баща си в манифактурата и разкрива магазин, и Иван /1883 г./, който през август 1916 г. е отвлечен от румънците в Молдова, където умира.

ДИМИТЪР АНГЕЛОВ ГАЗУРКОВ
10 октомври 1894 г. - 1 октомври 1896 г.
Роден през 1862 г. в Тутракан, предприемач, търговец и притежател на магазини за манифактура. Ерудиран за времето си кмет. Има синове: Ангел /1892 г./, Георги /1895 г./, Иван /1898 г./ и дъщери: Адриана /1897 г./, Василка /1899 г./ и Женика /1891 г./. Дъщеря му Женика /Жана/ се омъжва през 1908 г. за Ангел Стоянов Чешмеджиев, също от Тутракан, завършил икономика, активен деец на добруджанското движение, председател на Съюза "Добруджа" и народен представител в XXV Обикновено народно събрание, почетен гражданин на гр. Тутракан.

ПЕТКО ДРАГАНОВ
1 октомври 1896 г. - октомври 1897 г.,
4 юни 1899 г. - 3 февруари 1901 г. и
19 октомври 1916 г. - 18 август 1918 г.
Роден 1855 г. в с. Бердените, Дряновско. След освобождението се заселва в Тутракан, където се оженва и има 4 деца, от които 2 сина - Борис /1895 г./ и Радослав /1898 г./, дъщери Надежда /1892 г./ и Ана /1909 г./. Синът му Радослав е един от видните тутракански граждани и активно участвува в обществения живот след възвръщането на Тутракан към България. Завършва медицина и работи в общината като градски лекар.

ИВАН МИТЕВ АБРАШЕВ
4 февруари 1898 г. - 4 юни 1899 г.
Роден 1859 г. в Тутракан, адвокат, след 1919 г. емигрира в Русе. Народен представител в VIII Обикновено народно събрание.

ИВАН КРЪСТЕВ ВЕЛЧЕВ
25 март 1901 г. - 26 юли 1902 г.
Роден 1868 г. в Тутракан, чиновник, учи финанси в Букурещ. Работи като учител в Тутракан и счетоводител в Тутраканския клон на Българска земеделска и кооперативна банка. След румънската окупация емигрира в България и работи като счетоводител в Благоевград, Сандански, Исперих и Разград. Има син Васил /1905 г/ и дъщеря Стефанка /1903 г./. Умира в Русе през 1954 г.

ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ ДОЙНОВ
26 юли 1902 г. - 19 септември 1902 г.
Роден е през 1869 г. в Тутракан. Председател е на временната тричленна комисия до избирането на кмет. Убит на фронта през 1918 г. по време на Първата световна война.

НИКОЛА ИВАНОВ ДЯКОВ
19 септември 1902 г. - 22 септември 1905 г.
Роден 1862 г. в Тутракан, чиновник, строителен предприемач, наемател на общински приходи, търговец, питиепродавец, собственик на два дюкяна. Има две деца: Никола /1894 г./ и Янаки /1907 г./.

СТОЯН КУЛЕВ
22 септември 1905 - 1908 г.
Роден 1855 г. в Тутракан, манифактурист, търговец. Има 5 деца: Никола /1885 г./, Тодор /1890 г./, Янко /1892 г./, Младена /1894 г./, Петър /1897 г./ и доведени - Янко Янков Керемедчиев /1902 г./, Иван /1912 г./, Сийка Янкова /1896 г./, Петър /1897 г./.

АТАНАС ГЕОРГИЕВ АБАДЖИЕВ
1908 - 12 февруари 1912 г.
Роден 1876 г. в Тутракан, по професия е медицински фелдшер. Умира на 16 януари 1917 г. Семейството му емигрира в България. Има син Георги /1903 г./, дъщеря Марийка /1907 г./ и Вера /1909 г./.

НИКОЛА АНГЕЛОВ ПИКОВ
12 февруари 1912 г. - юли 1913 г. (до румънската окупация)
Кмет е и в средата на 20-те години.
Роден през 1872 г., предприемач на дървен материал. Има синове: Ангел /1898 г./, Крум /1902 г./, Георги /1905 г./ и Коста /1908 г./. Умира през 1940 г.

ВЕЛИКО НИКОЛОВ КОСТОВ
14 септември 1916 г. - 19 октомври 1916 г.

ТОДОР ГЕОРГИЕВ РАКЪДЖИЕВ
18 август 1918 г. - 1 октомври 1918 г.
Роден 1870 г. в Румъния, българин. Син на Георги Николов - кмет на Тутракан и народен представител. По професия е учител. Активен деятел на добруджанското освободително движение. Участвува в добруджанския народен събор в Бабадаг - 1917 г. След втората румънска окупация продължава да е кмет в емиграция, като седалището на общината се премества в Балбунар /дн. Кубрат/ докато Ньойския договор окончателно решава съдбата на Добруджа. След това се заселва в Юпер, Кубратско.

ХРИСТО МАРКОВ
15 септември 1940 г. - 29 януари 1941 г.
Роден е в гр. Трън около 1890 г. По професия е адвокат. Активен участник в македонското движение. Кмет е на гр. Трън и на 15 септември 1940 г. е изпратен в Тутракан със задача да възстанови общинската администрация и създаде условия за приложение клаузите на Крайовския договор. След завръщането си в София работи като адвокат. Осъден от Народния съд на смърт.

ПЕТЪР ДРУМЕВ ПАНАЙОТОВ
29 януари 1941 г. - 23 ноември 1943 г.
Син на Друми Панайотов - околийски управител на Тутракан в периода между двете румънски окупации. Роден на 22 декември 1906 г. в с. Севар, Кубратско. Завършва право в Софийския университет през 1932 г., след което работи в русенския окръжен съд. От 24 септ. 1934 г. е кмет на с. Тръстеник, Русенско. Председател е на младежката културно-просветна добруджанска организация. Владее френски, руски и турски езици. От 15 септ. 1940 г. е командирован за кмет на с. Стожер, Добричко и от 13 ян. 1941 г. за околийски управител в Тутракан и от 29 ян. 1941 г. е преназначен за кмет на града. Има син Илко /1941 г./. На 8 ноември 1943 г. до 11 септември 1944 г. е околийски управител в Силистра, следствие на което е даден под съд и осъден на 5 г. затвор. След това се преселва в Русе и до 1959 г. не му се разрешава адвокатска дейност. Работи като работник в различни заводи в гр. Русе и от 1959 г. до 1975 г. е адвокат в гр. Разград. Умира на 25 октомври 1988 г. в Русе.

КИРИЛ ЗАХАРИЕВ ЙОНОВ
23 ноември 1943 г. - 8 септември 1944 г.
Роден е в гр. Русе на 21 март 1911 г. Завършил е право в Софийския университет. От 21 ноем. 1939 г. е кмет на с. Бели Осъм, Троянско, а от 25 март 1942 г. пом.-кмет в Тутракан. Председател е на читалище "Познай себе си" в града. От 22 януари 1944 г. е кмет на гр. Тутракан. След 9 септември 1944 г. се преселва в Русе и работи в русенската народна опера. Има син Николай. Умира на 1 декември 1991 г. в Русе.

ИВАН СТЕФАНОВ ЕНЧЕВ
9 септември 1944 г. - 6 май 1948 г.
Роден в Тутракан на 25 декември 1890 г., шивач по професия. Участвува в Първата световна война. От 1941 г. е член на засилената общинска управа, председател на занаятчийското сдружение на шивачите. На 9 септември е назначен за председател на временната общинска управа и е неин председател до 1948 г. До 1952 г. е съветник. Има син Рачо. Умира на 10 януари 1956 г.

АРИН ТОДОРОВ ДЯНКОВ
6 май 1948 г. - 15 май 1949 г.
Роден на 14 август 1897 г. в Тутракан, шивач по професия, с основно образование. През 1944 г. е председател на Околийския комитет на Отечествения фронт. След приемането на Конституцията от декември 1947 г. се назначават последните временни общински управи. През месец май 1948 г. е назначен за Председател на временната общинска управа до изборите за народни съвети през 1949 г. През 1953 г. се преселва в Разград. Умира на 27 януари 1960 г.

АТАНАС НЕДЯЛКОВ ДРАГАНОВ
15 май 1949 г. - 12 февруари 1951 г.
Роден на 16 февруари 1909 г. в с. Дунавец, Тутраканска община. Завършва педагогическо училище в гр. Крайова - Румъния. От 1930 г. последователно учителствува в с. Пожарево, Малък Преславец, Дунавец, Зафирово, Белица и др. В 1946 г. заедно със семейството си - съпругата си Иванка и трите си деца се премества да живее и работи в Тутракан. Работи в у-ще "Христо Ботев", у-ще "Стефан Караджа". На 20 февруари 1951 г. преди изтичането на мандата по собствено желание напуска председателството на Общинския съвет и е назначен за директор на "Градска търговия" и продължава да бъде член на общинския съвет и да работи активно. До пенсионирането си през 1964 г. работи като директор на у-ще "М. Горки" /дн. "П. Славейков"/. Ива две дъщери - Евгения /1938 г./и Стефка /1939 г./ и син - Адриан /1940 г./. Умира на 14 февруари 1995 г.

АУРЕЛ СТОЯНОВ ИВАНОВ
12 февруари 1951 г. - 31 август 1952 г.
Роден на 5 юни 1926 г. в Тутракан. Завършва 7 клас вечерна гимназия. От 16 октомври 1948 г. започва работа като дърводелец. На следващата година е избран за секретар на РМС, а през 1951 г. за Председател на ИК. През септември 1952 г. е изпратен на едногодишна партийна школа, като след завръщането си през 1953 г. преминава на организационна работа в Околийския комитет на БКП. В началото на 1956 г. отново е избран за председател на ИК и работи като такъв до закриването на околиите, след което до юли 1959 г. е зам.-председател на ИК. По-късно работи в тухларната към Промкомбината, а от 1960-1964 г. е зам.-председател на ТКЗС - Тутракан. През 1965-66 г. е майстор в ТПК "Домостроител". От декември 1966 г. работи в ЗГУ "Терма" като ОТРЗ, а от 1972 г. като технически ръководител в СМК - Тутракан. От 1976 г. до пенсионирането си през 1986 г. работи като зам.-председател на РПК "Наркооп". Има син - Валентин /1951 г./ и дъщеря - Мария /1952 г./.

КОЛЮ КИРЯКОВ БЕЛЧЕВ
14 декември 1952 г. - 30 април 1953 г.
Роден на 21 януари 1921 г. в гр. Велики Преслав. Остава от рано сирак и семейството се преселва в Сев. Добруджа - с. Черна, Тулчанско. През 1940 г. се заселва с. Нова Черна. Участвува във Втората световна война - 31 Силистренски полк. След войната започва работа в потребителната кооперация в Н. Черна като магазинер, по-късно е секретар на кооперацията. От 1948 г. работи като секретар в Селския общински съвет. През 1950 г. е преместен на работа в Околийския съвет в Тутракан. От 1953 г. до 1959 г. е зам.-председател на Околийския съвет в Тутракан до закриването му. През 1962 г. се премества в Русе, където живее и до сега. Има двама сина: Киряк /1941 г./ и Пеню /1944 г./.

ПЕТКО СТОЙКОВ СТОЯНОВ
30 април 1953 г. - 4 юни 1955 г.
Роден на 19 май 1910 г. в с. Шуменци. Трудовия си стаж започва като прислужник в общината и глашатай. По-късно завършва средно образование. Шивач е по професия и дълго време работи в Комунални услуги. През 1952 г. е секретар на ГНС, през 1953-55 г. е председател на ИК на ГНС. Изселва се в с. Мартен. Има две дъщери - Магдалена /1939 г./ и Невена /1942 г./.

АЛЕКСАНДЪР ЙОСИФ СУЛАЙ
4 юни 1955 г. - 21 януари 1956 г.
Роден е на 2 април 1913 г. в Румъния, обл.Трансилвания, с. Рикиш. Унгарец по произход. Завършва висше техническо образование. От 1952 г. е директор на Промишления комбинат в Тутракан, а след това директор на СП "Жилфонд". След изтичане на мандата му е назначен за директор на СП "Пренос - Превоз" до 1961 г. По-късно е назначен за директор на "Винпром" - Тутракан. През 70-те години се премества в гр. Русе. Има син - Енчо /1944 г./ и две дъщери - Валерия /1947 г/ и Димитричка /1955 г./.

ФИЛИП ГЕОРГИЕВ АБАДЖИЕВ
27 декември 1958 г. - 10 октомври 1964 г.
Роден на 17 август 1915 г. в Тутракан, завършва основно образование. Участвува във Втората световна война. В 1950 г. е на партийна работа в Околийския комитет на БКП. На 8 януари 1952 г. е назначен за началник на служба "Търговия и продоволствие" в Околийския народен съвет. През 1953 г. е зам.-председател на РКС. От 1956 г. е зам.-председател на Околийския съвет. През 1957 г. е изпратен на партийна школа за ръководни кадри в народните съвети, след което е отново зам.-председател на Околийския съвет. От декември 1958 г. до 1964 г. е председател на ИК, след което е назначен за председател на ОТП - Тутракан. През 1973 г. е назначен за директор на ДСО "Търговия на едро" - Тутракан, където работи до пенсионирането си през 1975 г. Има дъщеря - Димка /1952 г./ и двама сина - Георги /1955 г./ и Николай /1958 г./. Умира през 1987 г.

СПАС ЛАЗАРОВ БОЕВСКИ
10 октомври 1964 г. - 11 август 1970 г.
Роден на 19 октомври 1917 г. в с. Дамяново, Севлиевско. Средно образование завършва в гр. Ловеч и учителския институт в гр. Шумен. През 1941 г. е мобилизиран, но поради недостиг на учители в току-що освободената Добруджа е изпратен за учител в с. Варненци. Участвува във Втората световна война. През 1946 г. е учител в гр. Кубрат, а по-късно е назначен за началник отдел "Земеделие" в Околийския съвет в Тутракан. През 1951 г. е секретар на Околийския комитет на БКП. От 1954 г. е зам.-председател на Околийския съвет. От 1956 г. отново е на партийна работа. През 1958 завършва задочно четиригодишния курс на Висшата партийна школа. До 1964 г. е председател на ТКЗС-Тутракан. След изтичане на мандата като Председател на ИК е директор на РТС-Тутракан до 1976 г. Няколко месеца е възпитател във Варненци и контрольор в РПК "Наркооп" Тутракан. Пенсионира се през 1977 г. Има дъщеря - Лазарина /1942 г/ и син - Любомир /1946 г./

ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ
11 август 1970 г.- 30 март 1971 г. и
15 юли 1977 г. - 25 март 1979 г.
Роден в с. Дунавец на 1 април 1933 г. Завършва средно образование в гр. Тутракан през 1951 г., след което започва работа като нормировчик в ДЗС - Тутракан и в Промкомбинат - Тутракан. Завършва икономика във ВИНС - Варна и Висшата партийна школа в Москва. От 1 март 1964 г. е секретар на ГК на БКП и от март 1971 г. първи секретар на ГК на БКП. От 1 януари 1974 г. е назначен за директор на ЗГУ "Терма" до 1977 г. От 1979 до 1989 г. неизменно е заместник-председател на ИК на Общинския народен съвет. С неговото име е свързано голямото строителство, което се осъществява на територията на общината през тези години. На 11 март 1989 г. е назначен за директор на Минералбанк-Тутракан и остава на тази работа до смъртта си - 11 май 1995 г. Народен представител във Великото народно събрание. Има дъщеря - Татяна /1966 г./ и син - Владимир /1974 г./.

ИЛИЯ ЙОНЧЕВ ГОЛЕВ
27 юни 1971 г. - 15 юли 1977 г.
Роден на 17 април 1934 г. в гр. Гложене, Вранчанско. Завършва Полувисшия учителския институт в гр. Враца през 1955 г. След отбиване на военната си служба през 1957 г. е назначен за учител в с. Дунавец. От 1960 г. до 1963 г. е директор на пионерския дом, а от 1963 г. преминава на партийна работа в ГК на БКП. През 1970 г. завършва Висшата партийна школа в София и е избран за Председател на ИК в продължение на два мандата. През 1977-1978 г. е директор на ДСК, след което отново е на организационна работа. През 1980 г. напуска града и е 4 години председател на РПК "Наркооп" в гр. Козлодуй. През 1986 работи отново в Тутракан в СП "Свежест". От 1992 г. е пенсионер. Живее в гр. Козлодуй. Има двама сина - Николай /1962 г./ и Сергей /1965 г./.

АНГЕЛ НИКОЛОВ СТОЯНОВ
25 март 1979 г. - 9 декември 1983 г.
Роден на 16 октомври 1921 г. в Тутракан. Член на РМС. След 9 септември е секретар на ГК на БКП, директор на ДЗС "Я. Забунов". От 1952 г. председател на Околийския съвет. От 1956 г. изпратен на обучение във Висшата партийна школа в София. След завършването ѝ през 1959 г. е директор на ДЗС "Я. Забунов". От 1963 г. е председател на Окръжния кооперативен съюз, Силистра. През 1970 г. е назначен за председател на АПК и от 1975 г. отново е председател на ОКС - Силистра. От 1979 г. е председател на ИК до пенсионирането си през 1983 г. Има двама сина - Иван /1948 г./ и Чавдар /1958 г/. Умира на 14 декември 1994 г.

ИВАН НИКОЛОВ БАЛКОВ
9 декември 1983 г. - 1 октомври 1990 г.
Роден на 1 юли 1938 г. в гр. Тутракан. От 1954 г. работи като стругар в МТС-Тутракан. Стругар-рационализатор е и в ДИП "Текстилни влакна" през 1961 г., по-късно е председател на клуба за ТНТМ към ОК на ДКМС - Силистра. През 1973-1977 г. завършва АОНСУ и е избран за секретар на ОбК на БКП. През 1980 г. е назначен за директор на ЗГУ "Терма" - Тутракан, а от 1983 г. в продължение на 7 години е председател на ИК. След 1991 г. регистрира фирма и се занимава с търговска дейност. Има две дъщери - Виолета /1967 г./ и Ирина /1968 г./.

НЕНЧО НАКОВ ТАШЕВ
1 октомври 1990 г. - 28 октомври 1991 г.
Роден на 30 септември 1926 г. в с. Осен, Община Главеница. Завършва прогимназия в Никопол. От 1943 г. учи в гимназията в Тутракан. Председател на Околийското ръководство на ЗМС. През 1944-45 г. е преместен по политически причини в Кубратската гимназия. След завършването ѝ става член на Областното и Върховното ръководство на ЗМС. 6 месеца е в нелегалност в Ловешкия край поради гоненията срещу политическите партии. През 1947 г. постъпва като касиер в Пътно управление - Тутракан. Изпратен е в лагер в с. Горник, община Червен бряг. След 1948 г. последователно работи като икономист в с. Осен, с. Ножарево, ДЗС "Я. Забунов" и от 9 юли 1952 г. е гл. счетоводител на "Винпром" - Тутракан, а от 1954 г. на "Градска търговия". През 1956 г. е осъден условно и остава 6 м. без работа, след което постъпва като счетоводител в "Конопена фабрика", малко по-късно в РКС — началник Автобаза. От 1959 г. е стоковед, а от 1965 г. - председател на контролния съвет на ТКЗС-Тутракан. От 1968 г. до 1 октомври 1990 г. работи в Държавен финансов контрол. Има дъщеря Галина /1954 г./ и двама сина - Пламен /1958 г./ и Веселин /1977 г/.

ВЕРГИЛ ИЛИЕВ РУСЕВ
28 октомври 1991 г. - 4 ноември 1999 г.
Роден на 28 декември 1937 г. в Тутракан. През 1955 г. завършва гимназия. След отбиване на военната си служба през 1957 г. започва работа в отдел "Изкупуване" на ОКС - Тутракан. През 1959 г. завършва училище за киномеханици в София и до 1962 г. работи като киномеханик в кино "Дунав". От 1962 г. до 1967 г. работи като счетоводител в СП "Комунални услуги" и същевременно завършва задочно икономическия техникум в Силистра. През 1967-1970 години работи като редактор на в. "Тутракански глас" и преминава на организационна работа в ГК на БКП. През 1971 г. е изпратен да продължи образованието си в АОНСУ, като след завършването ѝ до 1982 г. работи като секретар на ОбК на БКП. От 1982 г. до 1989 г. е директор на СП "БКС" и от 1989 г. е на работа в Коми /Русия/. От 1991 г. е кмет на Общината. Има син - Юлиян /1964 г./ и дъщеря - Милена/1968 г./.

МИНЧО ДИОНИСИЕВ ДИМИТРОВ
Председател на Общинския съвет
13 октомври 1991 г. - 5 ноември 1993 г.
Роден на 9 януари 1954 г. в гр. Тутракан. Завършва средно образование през 1972 г. със златен медал. Продължава образованието си в СУ "Св. Климент Охридски" - специалност педагогика. През 1976 г. започва трудовата си кариера в СПУ "Йордан Йовков" гр. Тутракан като преподавател. След разделянето на ОУ "Христо Ботев" и ЕСПУ "Йордан Йовков", остава на работа в основното училище като заместник-директор. На учредителната сесия, проведена след изборите от 13 октомври 1991 г., е избран за председател на Общинския съвет, където работи до смъртта си на 5 ноември 1993 г. Има дъщеря - Ралица /1978 г./.

ДИМКА ГЕОРГИЕВА РАДЕВА
Председател на Общинския съвет
23 декември 1993 г. - 4 ноември 1999 г.
Родена на 26 март 1946 г. в с. Шуменци, Тутраканска община. През 1964 г. завършва селскостопански техникум в гр. Силистра, а през 1969 г. - Висшия педагогически институт "Братя Кирил и Методий" - гр. Велико Търново /днес Великотърновски университет/, специалност българска филология. Трудовия ѝ стаж започва като детска учителка и секретар на читалището в с. Шуменци. По-късно учител и възпитател в с. Шуменци и преподавател по български език и литература в ЕСПУ "Йордан Йовков" - Тутракан. Била е редактор и главен редактор на в. "Тутракански глас" /1972-1977 г./. В системата на съветите е от 1978 г. като секретар на Изпълнителния комитет. Специализира "Социално управление". Има дъщеря - Радка /1984 г./.

КРАСИМИР ЙОРДАНОВ ПЕТРОВ
Избран за кмет на втория тур на местните избори на 23 октомври 1999 г.
от 4 ноември 1999 г. е кмет на общината.
Роден на 28 юли 1961 г. в с.Царев дол, Тутраканска община. През 1987 г. завършва Висшия химико-технологичен институт в гр. Бургас и от същата година започва работа във фирма "Славянка". След обявяването на фирмата в ликивидация е назначен за синдик. Успява да избегне ликвидирането ѝ и да постави началото на постепенната стабилизация на "Славянка". Има син - Николай /1990 г./ и дъщеря - Инна /1994 г./.

НАЙДЕН ГЕОРГИЕВ НИКОЛОВ
Председател на Общинския съвет
от 4 ноември 1999 г.
Роден на 19 февруари 1965 г. в с. Старо село, Тутраканска община. Завършва Висшия финансово-стопански институт в гр.Свищов през 1987 г. и до 1990 г. работи в Икономическия институт на БАН. От 1990 г. до 1993 г. работи в митнически пункт - Тутракан. На следващата година започва работа като управител на Първа частна банка - клон Тутракан, след което постъпва на робота в Данъчна служба - Тутракан.

[редактиране] Икономика

[редактиране] Обществени институции

Защитена местност "Калимок-Бръшлен^[3]
Исторически музей^[4]
ОНЧ "Никола Вапцаров"
Обреден дом
СОУ "Христо Ботев"
СОУ "Йордан Йовков"

[редактиране] Културни забележителности

Тутракан е сред Стоте национални туристически обекта - Военно гробище (Тутракан), работно време - няма; Музей на Дунавския риболов и лодкостроене и градски музей - 08:00 - 17:00 ч., почивни дни - събота и неделя, има печат.

[редактиране] Музеи

Исторически музей - адрес - пл."Суворов"1, тел.0857/61235
Етнографски музей "Дунавски риболов и лодкостроене" - единствен на Балканския полуостров
Експозиция "Тутраканска епопея"
Мемориален комплекс "Военна гробница - 1916 г."

[редактиране] Архитектурни резервати

Рибарска махала^[5] - намира се до църквата "св. Николай" на брега на р. Дунав в североизточния край на града.

[редактиране] Природни забележителности

Защитена местност "Калимок - Бръшлен" - разположена западно от гр. Тутракан на площ от 60 000 дк. Орнитологично важно място с международно значение BG30. За повече информация...
Защитена местност "Пожаревски острови" - разположена източно от гр. Тутракан. Обхваща о-в Малък Пожарево и източната част на о-в Голям Пожарево. Смесена чаплово-корморанова колония. Орнитологично важно място с международно значение BG31.
Защитена местност "Сая кулак" - разположена източно от гр. Тутракан в землището на с. Дунавец. Историческо място. Тук са слезли четите на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски и на Таньо войвода. Всяка година от тук тръгва младежки поход "По стъпките на Таньо Войвода".
ОВМ "Стената" - разположено югозападно от гр. Тутракан. Льосова стена дълга около сто метра. Най-голямата колония в България на пчелояди. Орнитологично важно място с международно значение BG32.
"Блатен Кипарис" - разположен на остров Радецки западно от града. Единственото находище на блатен кипарис в страната.

[редактиране] Редовни събития

По пътя на четата на Таньо Стоянов - 29.5.2006
Кайсиева фиеста - юли
Всяка година в първата неделя на месец септември на Мемориален комплекс "Военна гробница -1916 г." се провеждат възпоминателни тържества, панхида, с които почитаме паметта на воините, загинали в епична битка за Тутракан на 5 и 6 септември 1916 г.
Празник на река Дунав - август
Културен календар на Община Тутракан

[редактиране] Личности

Паметник на ген. Пантелей Киселов, ръководител на Тутраканската битка

Родени в Тутракан:

Добри Немиров (Добри Хараламбиев Зарафов)
Ангел Чешмеджиев

Почетни граждани на Тутракан:^[6]

Други: (да се премести при изясняване в някоя от горните две групи)

Петър Мавродинов

[редактиране] Литература

"СТАРИЯТ ТУТРАКАН" /история на Тутраканската градска община/ с автор ПЕТЪР БОЙЧЕВ, първо издание 1999 г.
"Тутракан" - Борис Илиев
"Тутракан", "Добруджа в живота и творчеството на Добри Немиров" - Рачо Змеев
"Старият Тутракан", "Тутраканската епопея" - Петър Бойчев
"Просветното дело в Тутраканско" - Енчо Йорданов
"Тутракан - разкази и етническа памет" - сб. Николай Ненов
"Тутракан в историческото развитие на Добруджа" - сб.
"60 години Крайовски договор" - сб.
"Участието на тутраканци във войните"
"Вечният Тутракан" - Румяна Капинчева
КМЕТОВЕ И ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ТУТРАКАНСКАТА ОБЩИНА

[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

[редактиране] Външни препратки, забележки и източници

[0] Тутракан в Google

[1] Сателитна снимка

[2] СНЦ "Защитена местност "Калимок-Бръшлен"

[3] "Исторически музей"

[4] Официален сайт на "Рибарска махала"

[5] ПОЧЕТНИ ГРАЖДАНИ НА ГРАД ТУТРАКАН

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]