Трявна

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тря̀вна е град в Централна България. Той се намира в Област Габрово и е в близост до градовете Габрово и Дряново. Градът е трети по големина в областта след Габрово и Севлиево и е административен център на Община Трявна.

[редактиране] География

Градът е разположен в долинното разширение на Тревненска река, в северното подножие на Тревненска планина на 20 км източно от Габрово.

Кварталите на Трявна са:

• Божковци,
• Димиев хан,
• Кисийска мера,
• Раданци,
• Светушка,
• Стояновци — най-източният краен квартал на града; през него се влиза в гр. Трявна при подхождане от Прохода на републиката,
• Хитревци.

[редактиране] История

Есенен изглед от Трявна (ноември 2007 г.)

Възниква през втората половина на 12 век с името "Търнава". В Тревненския Балкан през 1192 г. българските царе Асен и Петър разгромяват войските на император Исак II Ангел. В чест на тази гръмка победа е изградена църквата "Св. Архангел Михаил", която се е запазила след няколко опожарявания в момента е един от най-старите източноправославни храмове в Централна България. Заедно с църквата "Св. Георги" (построена през 40-те години на XIX век), играе жизнена роля в оцеляването на българският дух сред населението през годините на чуждото иго. Най-старите официални сведения за Трявна са от времето на Османско владичество - 15/16 век. Там селището фигурира с името Трявна. През Възраждането Трявна се оформя като процъфтяващ икономически и културно-просветен център. Сред занаятите развиващи се в града се отличават иконописта, дърворезбата, дюлгерството. В Трявна е създадено второто светско училище в България - през 1839 г. В него е преподавал видния български писател, публицист и просветен деец Петко Славейков. Тук се ражда синът му - гениалният поет Пенчо Славейков. В Трявна е роден и сподвижникът на Левски Ангел Кънчев (1850-1871 г.). Самият Васил Левски е посещавал града неколкократно, за да организира революционна дейност. Трявна е сред селищата, които се включват в Априлското въстание. На 25-ти април 1876 в града пристига пратеник от Панагюрище с писмо от апостолите на IV Пловдивски революционен окръг Георги Бенковски и Захари Стоянов, с което се призовава към незабавен бунт, в началото местните дейци бездействат, но на 5-ти май все пак събират чета, която бързо достига 50 души. Водени от войводата Христо Патрев въстаниците завземат града без да срещнат съпротива. На 9-ти май четата, вече нарастнала до 110 души се изправя срещу башибозук и редовна армия близо до селцето Нова махала. Благодарение на избраната удобна позиция и организацията си, тревненци успяват да отблъснат три пъти атаките на османците. Въпреки това те изпитват проблеми заради глад и недостатъчно амуниции и решават да се разделят и да отстъпват. Много от тях са заловени и екзекутирани или изпратени на заточение. Тревненци участват и в петте войни, които България води между 1885 и 1945 г..

[редактиране] Религии

Православно християнство

[редактиране] Политика

• 2007 — Драгомир Николов (Инициативен комитет) печели на втори тур с 51.98% срещу Стефан Данаилов (Коалиция „За Трявна“)
• 2003 — Стефан Данаилов (Коалиция „За Трявна“) печели на втори тур с 60% срещу Александър Атанасов (БСП).
• 1999 — Стефан Данаилов (ОДС плюс) печели на втори тур с 50% срещу Тодор Шарланджиев (БСП, ПК Екогласност).
• 1995 — Тодор Шарланджиев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 62% срещу Никола Бонев (СДС, НС-БЗНС).
• 1991 - Людмил Иванов.

[редактиране] Икономика

[редактиране] Обществени институции

Сградата на Община Трявна

• Община Трявна

[редактиране] Културни и природни забележителности

Трявна е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Специализиран музей на резбарското и етнографско изкуство, лятно работно време (юни-септември): 09 - 19 ч.; зимно работно време (октомври - май): 08 - 17 ч.; има печат на БТС.

Роден град на Пенчо Славейков, Ангел Кънчев, известен с къщите си с възрожденска архитектура и с тревненската иконописна школа. Къщи-музеи в града са Даскаловата къща, Славейковата къща, Райковата къща, Старото школо, Музей на иконата, Музей на Азиатското и африканското изкуство и др.

В последните години град Трявна е основно променен. Центърът на града е изцяло обновен и озеленен, фасадите са боядисани, от балконите висят цветя, а между административните сгради надничат зелени, ниско окосени морави и фонтани, съперничещи на тези, които може да се видят в известните европейски столици.

Музей на азиатското и африканското изкуство

Особено колоритна, с щъркелово гнездо на комина, е сградата на Музея за африканско изкуство (сградата на някогашната градска баня, обновена и ремонтирана с част от целевото дарение). Човек може да отпочине в градинката пред музея и да се полюбува на фонтана. Ако пък тръгне в посока към реката и погледне от мостчето, ще може да види изумителна гледка - множество риби, плуващи под моста в самия център на града.

Часовниковата кула

Не може да бъде отмината прочутата часовникова кула на града, датираща 1814 г. по сведението на поп Йовчо, тревненският летописец, споменавана от Славейков като основна причина за гордост у тревненци. От дясно на кулата се намира старото Школо, понастоящем музей на тревненската резбарска школа.

Къщите в архитектурния резерват са запазили автентичния си вид с резбарските работилници и дюкяни, и покривите са от каменни плочи. В такъв стил е и черквата на града (точно срещу часовниковата кула).

В Трявна има няколко хотела, предлагащи уют и добро обслужване на прилични цени, а от просторната тераса в старинен стил на хотел „Бръшлян“ се открива и прекрасна гледка към града. Хотел Бръшлян е споменат заради уникалната му архитектура и тераса.

[редактиране] Редовни събития

• Славейкови празници
• Фестивал „Балканът пее и разказва“ се провежда на ротациоен принцип в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково.

[редактиране] Личности

Родени в Трявна

• Борис Богданов (1896-1985), профсъюзен деятел
• Георги Глушков (р. 1960), баскетболист
• Йордан Духовников (р. 1904), лесовъд
• Димо Казасов (1886-1980), политик
• Ангел Кънчев (1850-1872), революционер
• Кина Кънчева (1854-1932), революционерка, сестра на Ангел Кънчев
• Янко Мустаков (1842-1881), композитор и диригент
• Златина Недева (1878-1941), драматична артистка и режисьорка
• Марта Попова (1891-1974), драматична артистка
• Димитър Попски (?), книжовник
• Пенчо Райков (1864-1940), химик-органик
• Симеон Симеонов (1823-1879), български иконописец
• Симеон Симеонов (1853-1881), български образописец
• Иван Славейков (1853-1901), просветен деец
• Пенчо Славейков (1866-1912), поет
• доц. Пенчо Богданов (1931-2000), учен, строителен инженер
• Рачо Славейков (1857-1931), публицист и преводач
• Христо Славейков (1862-1935), политик

Починали в Трявна

• Димитър Горов (1840-1881), революционер
• Капитан Дядо Никола (?-1856), революционер

Други

• Петко Славейков (1827-1895), писател и политик, дългогодишен учител в града

[редактиране] Медии

• Тревненска седмица, седмичен вестник

[редактиране] Спорт

Футболният отбор на града се нарича "Валекс", наследник на "Ангел Кънчев" и "Иван Йонков".

[редактиране] Побратимени градове

• Бриенц, Швейцария

[редактиране] Кухня

Тревненска гъбена чорба

Тревненци се гордеят, че от начина на приготвяне на тази чорба е произлязъл изразът "прост като гъбена чорба". Тя се приготвя от няколко вида горски гъби. Прибавят се само ориз (фиде), лук, тарос (естрагон), малко олио и сол на вкус. От смесването на няколкото вида гъби се получава много пикантен гъбен аромат, който се запазва именно от липсата на подправки.

Тревненски таратор

В тревненската рецепта за таратор има няколко тънкости. Една от тях е овкусяването на краставиците, копъра и зеления чесън, преди да се сложи киселото мляко. За целта се използва сол, олио и малко оцет. Истинският Тревненски таратор се сервира с истинска Тревненска сливова ракия (също добре охладена).

[редактиране] Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Трявна.

• Снимки от Трявна
• Още снимки от Трявна
• Музеите в Трявна
• Облогът в Даскаловата къща, сп. "Ек", 2004, № 6
• Електронен сборник, посветен на живота и културното наследство на П. Р. Славейков" - доклади от Славейковите дни 2005, 2006 г., с разрешение на Община Трявна