Тръстеник
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за града в България. За други значения вижте Тръстеник (пояснение).
Тръстеник е град в Северна България. Той се намира в Област Плевен и е в близост до град Плевен. Градът се намира в община Долна Митрополия и е най-голямото населено място в нея.
| Тръстеник | |||
|---|---|---|---|
|
|
|||
| Данни * | |||
| Население: | 4 691 [1] | ||
| Надм. височина: | 112 m | ||
| Пощ. код: | 5857 | ||
| Тел. код: | 06551 | ||
| МПС код: | ЕН (Пл) | ||
| Администрация | |||
| Държава: | България | ||
| Област: | Плевен | ||
| Община: - кмет |
Долна Митрополия Александър Печеняков (БСП) |
||
| Кметство: - кмет |
Тръстеник Петър Петров |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Съдържание |
[редактиране] География
Град Тръстеник е разположен на 18 км северозападно от град Плевен и на около 30 км от река Дунав. Намира се между реките Вит и Искър, в средата на льосова слабохълмиста равнина. Разполага се на 43° и 31' с.ш. и 24° и 30' и.д..
Землището на града има площ от 89 900 дка, а самото селище 3,3 кв.км.
[редактиране] Морфография
Средната надморска височина на Тръстеник е 112 м. Селището е разположено в долиновидно понижение с посока запад-изток, в средата на което извира малка бара. Най-високите места в землището са разположени по линията на местностите Батловец (ок. 170 м) към Мерашки колиби, Пояса и Мончов въртоп. Най-ниските места са около долното течение на барата (75 м).
[редактиране] Геоложка основа
Това са льосови седименти (наричани от местните жители жълтопръстица), които имат неблагоприятни характеристики при строежа на сгради и прекарване на водопроводи, поради пропадъчността на този вид скали. Наблюдава се слягане в най-равните места и огъване стените на постройките в самото селище.При черни пътища врязването на коловозите достига няколко метра.
[редактиране] Релеф
Релефът е слабохълмист и равнинен. Действителните наклони варират от 0 до 12 градуса. От север на юг се редуват десетина суходолия със субпаралелно разположение (запад-изток) — Рибенски дол, Срен дол, Сиджим дол, Щърбашки геран — Барата, Дълбоки дол и др. Редица местности носят името въртоп, но всъщност това са типични слягания в льоса.
[редактиране] Климат
Климатът е умерено-континентален. Зимата е студена със средни температури от –2,2 °C през най-студения месец януари, а лятото е горещо със средни температури през юли 22–23 °C. Средната годишна температура е 11,4 °C. Валежите са неголеми — около 500 мм годишно, като имат максимум през късната пролет и лятото (май-юни) и минимум през февруари, който често се премества в септември. По-рядко от околните селища се наблюдават градушки. Преобладаващите ветрове са запад-северозападните, наричани горняк. Те носят най-много валежи. Духат още източни (долняк) и северни ветрове (севериняк). Рядко се наблюдава фьон. Мъглите са по-рядко явление, отколкото в съседните селища.
Населеното място страда от недостиг на водни ресурси. Този проблем лятото се отрязява върху отглеждането на селкостопански култури.
[редактиране] История
На мястото на Тръстеник има разкрити 4 могили и няколко малки римски селища (в местностите Четирите могили, Щърбашки геран и Фондовите лозя по пътя за с. Победа. Едно от друго те се разполагат на разстояние от няколко километра. Намерените находки са от 1-2 век. Съхраняват се в Историческия музей в Плевен. За селище със сегашното име не се споменава до 15 век.
[редактиране] Политика
Кметове на гр. Тръстеник от периода след 1989 г. са:
- 1991 - 1995 - Валентин Петров Джаровски; БЗНС-Народен съюз
- 1995 - 1999 - Борислав Цветанов Ацов; БСП
- 1999 - 2003 - Валентин Петров Джаровски; БЗНС-Народен съюз
- 2003 - 2007 - Асен Великов Гангов; БЗНС-Народен съюз
- 2007 - 2011 - Петър Валентинов Петров; "Алтернатива за Долна Митрополия"
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
- Църковен храм „Свето Успение Богородично“ („Свето Успение Пресвета Богородица“)
Храмът е построен в периода от 1880 до 1886 година и осветен на 15 август 1886 г. от митрополит Константин. Изграден е от камък, тухли, вар и пясък, с централен купол. Първото изографисване е направено от неизвестен зограф и е заличен през 1938 г. Втората зография е от Илия Пефев от гр. София през 1942 г. Иконостасът е дървен, а иконите са от неизвестни художници. До църквата се намират килия с две стаи и камбанария, строени през 1937 г.
Служили свещеници
1. Никола Гучилов Буров ( поп Никола ) - 1898 – 1902 г.
2. Рафаил Божков Монов - 1902 - 1937 г.
3. Иван Тодоров - 1937 - 1944 г.
4. Николай Ангелов Нинов - 1939 - 1941 г.
5. Христо Стоянов Христов - 1941 - 1946 г.
6. Димитър Стоянов Цолов - 1946 - 1967 г.
7. Василий Стоев Вълков - 1946 - 1955 г.
8. Стефан Тодоров Георгиев - 1967 - 1971 г.
9. Христо Христов Дичков - 1971 - 2000 г.
10. Стефан Пачков Радински - 2000 - ( Н. Мончев; по данни на Отец Хр. Хр. Дичков, запазени в църквата )
- Действащо народно читалище "Неофит Рилски"
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Личности
Град Тръстеник разполага с два паметника на две бележити личности - бюст на Фердинанд К. Александров и бюст на Никола П. Доровски.
Интересното е, че и двамата трагично загиват по времето на Втората световна война: Ф. Александров е обесен, след като получава смъртна присъда, Никола Доровски след като е бил ранен в Череешака на гр. Тръстеник, е бил хвърлен от враговете си с камък на врата в река Искър.
Градът е известен с един друга бележита личност - генерал Балтаков, участвал във Втората световна война.
Капитан П. Павлов (посмъртно е повишен до майор), който е летец от град Тръстеник, е известен с това, че става третата поредна жертва от летците, охранявали гр. София.
